Катрин Уолтърс – обикновеното момиче, обичано от крале
Катрин Уолтърс е една удивителна куртизанка, започнала житейският си път от нищото. Тя е отдадена толкова към любовниците си, колкото към конете си. Освен отличен ездач, е позната и със своя стил на обличане, който е копиран от дамите във висшата класа.
Катрин е родена на 13 юни 1839 година в град Ливърпул, Англия. Майка ѝ Мери Ан Феулер за жалост умира още когато малкото момиче е само на 4 години. Баща ѝ Едуард Уолтърс трудно успява да изхрани нея и няколкото й братя и сестри, първоначално работейки като митничар, а по-късно като кръчмар в Чешър. По това време града преминава през индустриална революция – мръсен, гъмжащ от зарази и въздухът е пълен с токсични изпарения. Катрин често е недохранена като една от причините е, че Едуард е пияница. Още на млади години тя е изпратена в манастирско училище. Не харесва обстановката и бяга оттам.
Още като тинейджърка започва първата си работа в зала за боулинг, където единственото нещо, което се изисква от нея е да подрежда кеглите преди началото на всяка игра. Тогава това забавление е по-познато като скитълс – стара европейска игра, която по-късно еволюира в познатият за нас днес боулинг. Оттам получава и прякора си “Скитълс”, с който остава в умовете на мнозина. След време си намира друга работа, в конюшня. Там се учи как да язди коне, както и други умения в грижата на животните. Въпреки че наистина обича това, което прави, заплащането не е достатъчно, за да може да живее добре и скоро й се налага да избяга от града.
Когато е на 16 години се запознава с лорд Фитцуилиам, който е смаян от нейната красота. Двамата се местят в Лондон и прекарват две години заедно. Когато връзката им приключва лордът щедро й дава 2 000 паунда, както и годишна издръжка от още 300 паунда. За разлика от останалите куртизанки на времето, които разкриват всички мръсни тайни на любовниците си, Катрин никога не прави това. Лоялността й към нейния партньор дори дълго след прекратяване на отношенията с него я прави особено популярна, защото мъжете знаят, че могат да й се доверят.
Младата куртизанка е описвана като много красива със сиво-сини очи, кестенява коса и 35-сантиметрова талия. Не е само външният вид това, което кара мъжете да полудяват по нея. Характерът й е много по-различен от този на своите връстнички – любяща, грижовна и автентична; тя винаги се държи като себе си и не претендира да е нещо, което не е.
Когато е на 18 години става любовница на маркиз Харингтън, който я обича искрено и се държи много добре с нея. Често разговарят за коне – обща тема, която интересува и двамата. Катрин постоянно му разказва за преживяванията си в конюшнята и особената любов, която започва да изпитва към пъргавите животни. В отговор на желанията на любимата си маркизът й купува красива градска къща в парк Мейфейр, който разполага с обширни поляни, както и конюшня, в която се отглеждат чистокръвни английски коне – скъпа порода, използвана често в конните надбягвания. Допълнително с това й дава 500 паунда годишна издръжка, която получава дълго след смъртта на маркиза.
Катрин винаги държи да изглежда перфектно по време на язденето, облечена в дамски костюми за кочияши, ръчно изработени по нейна мярка, за да пасват перфектно на тялото й. Често е забелязвана да обикаля Хайд Парк. Въпреки че е запомнена като велика куртизанка, нейните умения като опитен ездач не бива да се подценяват. Набира такава популярност сред местните, че винаги има тълпа, която да я гледа, докато се разхожда с конете си. Сред публиката има и дами от висшата класа, които да завиждат на перфектното облекло на Катрин и започват да го копират. Позната е и като създател на модни тенденции.
Ден след ден репутацията й расте до степен, в която започват да се пишат стихотворения и балади за нея. Рисувани са и нейни портрети като например известната картина “Укротителката на коне”, изложена в кралската академия по изкуствата в Лондон.
Новооткритата й слава, обаче се отразява негативно на Харингтън, защото може да се превърне в препятствие за кариерата му като политик. Въпреки че двамата много се обичат, вземат решение да се разделят през 1862 година. Времето им заедно се оказва ползотворно за куртизанката, защото той я запознава с шивачите Хенри Пуул и Коул, с които работи дълго време. Също така херцогът наема учител за Катрин, за да може тя да стане образована лейди.
След връзката си с Харингтън има серия от различни афери в Ню Йорк, включително министърът на финансите Аши Фул, дипломатът и поет Уилфред Скейуън Блънт, както и император Наполеон III. По време на престоя си в Париж става известна, защото сама управлява каретата си, дърпана от два чистокръвни английски коня през парка Булонски лес, обикновено придружавана от двама коняри. Тримата винаги били облечени само с най-модните костюми за езда. Поетът Блънт е особено пленен от Катрин и дори след като се жени за годеницата си и създава семейство не спира да мисли за нея. На куртизанката посвещава стихотворение на име “Естър” и остава в много добри приятелски отношения с нея.
С началото на Френско-пруската война през 1870 година Катрин се връща отново в родния дом в Лондон, където остава до края на живота си. Продължава да се занимава често с коне и всяка неделя е домакиня на следобедни чаени партита, посещавани често от бъдещият министър-председател Уилям Гладстон. Един от най-известните й любовници е тогавашният принц на Уелс, бъдещият крал Едуард VII. Както предишните й връзки, тази също е сравнително къса, но за времето, в което са заедно благородникът й осигурява щедра издръжка, достъп до личният си лекар и й изпраща повече от 300 любовни писма. Не се знае за съдържанието им, защото след прекратяване на авантюрата кралят моли те да му бъдат върнати, нещо което Катрин прави без съпротива.
През 20-те години на 19 век се залюбва с Александър Орешио Бейли. Въпреки че двамата никога не се женят Катрин за времето, в което са заедно, става известна като Мисис Бейли. През живота си като куртизанка красотата, лоялността и дискретността я различават от останалите такива жени. Кариерата ѝ е дълга и успешна до пенсионирането ѝ на 50-годишна възраст. Скоро след това става любовница на Джералд Десъмърс, връзка продължаваща само няколко години, след което остават само добри приятели. Катрин умира на 5 август 1920 в дома си от мозъчен кръвоизлив. Без деца и собствено семейство завещава къщата си на бившият си любовник Джералд. Въпреки че не оставя след себе си автобиография или дневници, е запомнена и до днес с красотата и лоялността си.
