Как слепият Майкъл Хингсън и любимото му куче водач Розел оцеляват на 11 септември

На 11 септември 2001 г. Майкъл Хингсън е в офиса си на 78-ия етаж в Северната кула на Световния търговски център. Той се подготвя за работния ден, когато внезапно чува приглушено бумтене. Сградата потръпва. После усеща как тя се залюлява на една страна. „Преместихме се на около 6 метра“, спомня си той.

След като кулата се връща обратно на мястото си, колегата на Хингстън Дейвид Франк вижда пламъци и големи количества дим през прозореца на офиса. Започват да валят и отломки и Франк става все по-нервен.

„Трябва да се махаме оттук веднага!“ изкрещява Франк, според Victorville Daily Press. „Ти не разбираш. Не можеш да го видиш!“

И Франк беше прав – в крайна сметка Хингсън бе сляп. Той беше сляп от деня, в който се бе родил.

Междувременно спътникът на Хингсън, куче-водач на име Розел, се събужда от дрямката под бюрото на човека си. Жълтият лабрадор ретривър все още не показва никаква реакция на страх – и това кара Хингсън да повярва, че офисът му има време да се евакуира по спокоен начин.

Това, което ще се случва след това, доказва колко е голяма връзката между един незрящ човек и кучето му.

Как Майкъл и Розел бягат от горящия Световен търговски център

Хингсън познава добре аварийните процедури в сградата. Това е важно за него не само като местен ръководител на офиса на Quantum Corporation в Ню Йорк, но и като сляп човек, който не може да разчита на знаци.

След като се обажда на жена си и я уведомява, че целия офис ще се евакуира поради експлозия, Хингсън спокойно казва на Франк, че трябва да насочи служителите към стълбите – а не към асансьорите.

Служителите тръгват надолу по стълбите и Франк ги последва. А щом Хингсън и Розел стигат да стълбището, Хингсън усеща позната миризма, която скоро си спомня, че е усещал на летището – реактивно гориво.

Групата започва спускането си надолу по над 1460 стъпала от 78-ия етаж. Хора с изгаряния ги подминават по пътя си надолу; една жена със затруднения в дишането дори започва да крещи, че няма да излязат живи от сградата.

Хингсън казва, че той и още около 8 души са спрели и са се прегърнали групово на стълбите, насърчавайки жената да продължи.

„Розел я целуваше“, спомня си Майкъл Хингсън, според Мемориала и музея на 11 септември. „Розел беше наистина добра в това.“

Те продължават надолу. Пожарникарите подминават групата по пътя си, за да се борят с пламъците над тях. Мнозина погалват набързо спокойната Розел, минавайки покрай нея – за съжаление това вероятно ще бъде един от последните им моменти на радост.

Но близо до 50-ия етаж сред групата на Хингсън отново настъпва паниката. Франк спира и казва, че всички ще умрат. Хингсън отвръща: „Стига, Дейвид. Ако аз и Розел можем да слезем по тези стълби, можеш и ти.“

След това двойката помага и на останалите да останат спокойни, тъй като всички вече напълно се доверяват един на друг. И насърчителните думи на Хингсън към Розел, докато слизат по всяко стълбище, резонират с всички.

Най-накрая групата стига до главното фоайе. Властите обаче инструктираха тълпите да не напускат, защото опасни отломки – включително мъртви тела – все още валяха по улицата. Така Хингсън и останалите се отправят към централния комплекс и намерит друг изход, за да излязат.

Бягство от срутването

Едва когато вече са навън, групата осъзнав степента на щетите, причинени на Световния търговски център по време на атаките от 11 септември. Франк вижда огън в южната кула, както и в северната. Той спира да направи снимка на Веси Стрийт и Бродуей, само една пресечка северно от СТЦ.

Тогава Хингсън го чува: тътен, който описва като наподобяващ едновременно „товарен влак и водопад“. Южната кула пада.

Всички се обръщат тутакси и хукват да бягат. Хингсън трябва да разчита на Розел да го преведе през хаоса. „Мръсотията и отломките са толкова гъсти, че усещах как слизат в гърлото ми и в дробовете ми“, казва Хингсън.

Изведнъж Розел спира. Кучетата водачи са обучени да правят така, когато са в опасна ситуация. Майкъл Хингсън протяга ръка.

Мъжът напива релса и осъзнава, че Розел го е завела до стълбище на станция на метрото и когато влиза в нея, Хингсън успява да си поеме дъх от по-чистия въздух долу.

Северната кула се срутва само 10 минути след като двамата излизат от метростанцията, оставяйки огромни облаци прах и отломки след себе си.

„О, Боже мой, Майк. Вече няма Световен търговски център“, казва Франк на Хингсън. „Всичко, което виждам, са стълбове дим, високи стотици метри.“

Животът на Майкъл след 11 септември

Веднага след завръщането си у дома в Ню Джърси в онзи съдбоносен ден Хингсън сваля колана на Розел. Вместо да се строполи на пода от тревога и умора, тя грабва любимата си играчка и иска да си играят. Розел приемаше работата си много сериозно, но сега работният ден свърши.

След трагичните събития от атентатите от 11 септември, вълнуващата история за това как Хингсън и Розел са избягали започва да се разпространява. Те дори гостуват в редица токшоа и радио предавания.

Трагедията от този ден обаче създава все повече и повече различи истории всяка година. Така някои хора днес може би никога не са чували за Майкъл Хингсън и неговото любимо куче.

През 2002 г. Розел получава награда от Американския киноложки клуб в чест на „кучешките си постижения“ сред служебните кучета. Две години по-късно ветеринарен лекар я диагностицира с имунно-медиирана тромбоцитопения, заболяване, което засяга тромбоцитите в кръвта. Хингсън вярва, че токсичните условия на въздуха, с които се е сблъскала, помагайки му да избяга на 11 септември, са причинили нейното заболяване.

Но смелата Розел живее още 7 години под грижите на любящото си семейство. За съжаление, на 26 юни 2011 г. тя почива мирно. Майкъл Хингсън и тогава е точно до нея – както тя винаги е била до него.

Въпреки че Хингсън е притежавал много кучета водачи през живота си, той винаги ще има специална връзка с покойната Розел.