Как ФСБ вербува 19-годишния Всеволод Осипов за шпионаж в Грузия
Нито една държава не обича конкуренцията, както и нито една партия не обича своята политическа опозиция. Много преди появата на първите опити за либералност и демокрация в Руската федерация, официалните институции като ФСБ ще се постараят да отровят идеята. Поне това разказва 19-годишния Всеволод Осипов. Той е член на либертарианската партия и живее с майка си – очевидно не е най-успешния млад мъж, но в Русия това е най-често срещания пример. Осипов е посетен от властите, като предтекста за арест е блокиране на пътища при протест на 31 януари, както и подкрепа към Алексей Навални.
При разпита, младежът ще успее да разпознае още един човек – член на партия, който в момента се представя за полковник. Оказва се, че същият е бил под прикритие и се е опитвал да следи опозицията отблизо. Някога в САЩ, подобни скандали носеха имена като „Уотъргейт“ и показват как наистина изглежда цялата ситуация, но днес това не е изненада за никого. Всеволод влиза в партията през 2019 г. след покана на негов съученик.
След ареста на Навални на 31 януари 2021 г. стана ясно, че членовете нямат много полезни ходове. Разделят се на групи и поддържат отношения, но нищо повече. Един след друг, повечето членове ще бъдат арестувани, а сред тях ще бъде и един от лидерите на партията Ярослав Конвей. Неговият арест идва веднага след изчезването на Роман Коркх. Същият по-късно при проверка се оказва Роман Подборонов – известен още като служител в агенцията за борба с екстремисти.
Роман по-късно ще покаже направени записи в полицията и ще се опита да хвърли вината по Осипов, принуждавайки го да започне да съдейства на разузнаването. Някои от членовете на партията имат информация, че задържаният младеж е отключил своя телефон и е показал всичко. Когато мнозина бягат от страната, Осипов дори не е поканен и това е напълно очаквано. Малко след това Роман ще предложи среща в близко кафене, където ще доведе със себе си и полковник от ФСБ на име Андрей.
По думите на задържания, Андрей също не харесвал режима, но трябвало да се бори с екстремистите, които продължават да бъдат изключително опасни. Предлагат колаборация и участие в новата организация – Обединена Русия. Офертата е еднократна и единственото, което може да се издейства, това са 3-дена срок за размисъл. Младежът се чуди как да съобщи на своите хора, освен това го е страх да използва телефона си, след като много добре разбира, че е следен.
След 3 дена на 11 юни Осипов ще им откаже, но веднага ще разбере, че няма измъкване. ФСБ щели да открият друг, който ще свидетелства. На 19 години в затвора не е точно приказка. Разказваните ужаси принуждават момчето да се съгласи и да си спасява кожата, но в същия момент много иска да се превърне в онзи, който ще бие полицаите на собствената им игра.
Първата проверка за лоялност е с името Роман Юнеман. Той е 27-годишен основател на политическото движение „Общество.Бъдеще“. Подборнов иска от Осипов да се запознае с неговата вътрешна работа и да провери дали този човек е радикален политик или не.
Всеволод признава, че тук играта е била ясна – той или другия? Изпратени са планове на сградата, където се намира офиса, като са оградени и някои от най-интересните зони. ФСБ искат да се поставят записващи устройства в определени точки. Осипов предлага да се поставят микрофони в административната част, както и в конферентната зала – единствените две места, където Роман Юнеман никога не ходи.
За месец и половина в разговори и разглеждане на Юнеман, но нищо интересно не се случва. В началото на август става ясно, че ФСБ има нова работна позиция – насочена е към Грузия, където са избягали повечето либерални членове на партията. Цяла седмица се пази тишина относно подготвящата се командировка. Казана му е да не задава въпроси.
Мисията му е да открие Ярослав Конвей и други либерали, които се намират в страната. Всеволод си купува друга SIM карта в метрото и създава нов телеграм акаунт. Търси помощ от Иван Чинаров, като го моли да влезе в комуникация с него чрез общ познат. Чинаров разбира истината и дори изпитва облекчение, все пак е очевидно, че това не е поредният, нито последният плъх в организацията.
Чинаров подкрепя Осипов да замине за Армения, където може да остане малко по-дълго време и след това да замине за Грузия. На полицията ще каже, че е успял да се свърже в тайна група с лидера на либералите Ярослав Конвей и това е бил по-безопасния маршрут. Властите са изключително изненадани и обнадеждени от факта – с помощта на 214 хиляди рубли (3430 долара) за разходи, както и допълнителни 300 000 рубли (около 4809 долара) и инструкции за шест седмици, Осипов се подготвя за пътешествието.
На 27 октомври каца в Ереван и след няколко дена лети за Тбилиси. Продължава да държи контакт с ФСБ, но също така винаги дава информация и на Чинаров, който може да я използва срещу тях. Чинаров успява да разбере кои техни съдружници ще бъдат нападнати и обескирани. Информацията, която им предоставя не е за бягство, а за криене на всякаква техника. Чинаров използва всичко, но Конвей избягва всякакви контакти.
Малко след атаката над Украйна, най-младият агент и доносник на ФСБ – може би има и други, но те все още се крият – комуникацията с Подборонов и Андрей ще бъде прекратена. Опитва се да се включи в Украинския доброволчески фронт, но след като има руско гражданство, неговата кандидатура е отхвърлена. Малко след тези събития, телефонът за комуникация се скрива на публично място в Тбилиси и след това е заменен с нов. Месец след това става ясно, че Роман Подборонов продължава да го търси на същото устройство. Единствените му тревоги са за обиск в дома на майка му, която отказва да отиде в Грузия при него.
Интересното е, че след като най-накрая разкрива с какво се занимава и какво се случва при него, интересът е изключително минимален. Никой дори не се трогва от факта, че информатор на ФСБ се намира в Грузия.
Дори грузинската полиция не го търси за разпит. Никой дори не се притеснява от факта, че Грузия се пълни с руски бежанци, които повече не могат да търпят този режим. Сред тях най-вероятно има и други агенти, които се стремят да се възползват от идеята да събират информация срещу долари. Ръката на Кремъл успява да блокира влизането на няколко влиятелни личности, които се опитват да избягат.
Осипов е на мнение, че само той познава още двама души, които са пристигнали в Грузия със специална селекция от шпионски мисии. Никога не е получавал идентификацията на другите агенти, но знае, че ги е виждал в сградата, както и лесно може да ги разпознае по дадените инструкции – странно е, че повечето се забелязват изключително лесно. Преди да пристигне през октомври в страната, ФСБ нарежда да посещава заведения и кафенета, където се събират предимно руснаци.
Трябвало е да наблюдава и да не се запознава с никого, след това трябва да сподели видяното и да посочва кой и кога пристига в дадено заведение. След старта на войната е забелязал, че другите агенти нямат много търпение и започват да правят грешки. Малко след като се запознаят с някого, искат да бъдат вкарани в чатове, да се запознаят с целия кръг от участници и още много други. Освен това имат голяма глътка и това води до разкриване на тяхното прикритие. Веселият час в баровете е разкриването на аматьорския час за всички останали…
Отговорът на ФСБ още не е наличен, макар и никой да не може да сподели дали този човек не коментира много и не се разкрива, а се опитва да изчезне от светлината на прожекторите.
