Йоан Влад III Цепеш – познат на Холивуд като Дракула
Историята може да ни запознае с редица герои и по една или друга причина ще открием, че всяка нация ще иска да го придърпа към себе си. С изненада може да откриете, че Димитър Талев например се смята за македонец и неговите синове и до днес водят сериозни дела със Северна Македония за употребата му в някаква странна идеология. От друга страна можем да погледнем и на север, за да се запознаем с така наречения граф Дракула. Ако вярваме на съседите, най-вероятно трябва да заявим, че това е румънски герой, но историята и фактите нямат нищо общо с Холивуд, както и историята. Впрочем е доста забавно да говорим за индустрия, която се опитва да пренапише историята и да ни запознае с един различен Орфей, както и още един много странен Ахил.
Истината е, че филмовата индустрия никога не е разбирала каквото и да било от история, но познава политиката и често ще се намеси, за да ни покаже колко точно сме грешели. И това точно е смешната страна на нещата, но нека се запознаем малко по-сериозно с граф Дракула. Легендата за него е впечатляваща, но за жалост няма нищо общо с нито една екранизация, както и румънската му принадлежност е под много сериозен въпрос, но както знаем, историята обича само фактите и не се интересува от чувствата. Нека започнем от самото начало, запознавайки се с някои от основните факти за Влад Цепеш, наричан още „Дракул“ от лица като г-н Брам Стокър, но в исторически мащаб, произходът на тази дума е малко по-различен. Влад III Цепеш е почти истинското име на тази личност, като прякорът се дава поради факта, че обичал да набива своите противници на кол.
Откъде идва името „Дракула“? Това също е интересен въпрос и се оказва, че е семейна черта, която идва от бащата на Влад III – Влад II е членувал в така наречения „Орден на Дракона“. Същият е основан през 1408 г. от крал Сигизмунд фон Люксембург. Неговата основна задача е да защити Европа и християнството от нашествието на турците. Целта на Западна Европа е да помогне за спасяването и отблъскването на пристигащите неверници, както и защитаването на новия Рим – Константинопол. Истината е, че основен таргет на ордена е именно България и опитът да се спрат пристигащите орди от турци. Организира се така наречения Никополски кръстоносен поход. Сигизмунд фон Люксембург е водач и среща за първи път противника на 25 септември 1936 г. близо до Никопол. Целта е спасяването на Видинското царство, Константинопол и Византийската империя от турците.
Малко след това ще се направи още един опит – Варненският кръстоносен поход от 1443-1444 г. Една важна подробност, която трябва да запомним е, че всичко това не е просто някакъв опит на Западна Европа да помогне на нас, в този момент всички са смятали, че е време да спрат новата напаст и практически са спасявали своите собствени кожи, защото в следващите векове никой не е разполагал със силата да се справи с тази нова напаст. В залеза на Османската империя ще се повтори многократно, че това не са онези джентълмени, които Саладин е водил, а просто побеснели хора, които се отдалечават изцяло от идеята за общество. И така неуспехите на запада се оказват и причината за раждането на един много по-специален човек – Влад Цепеш. Нека се запознаем малко по-подробно с цялата история и присъствието на този човек. Започвайки от самото начало, което в този случай е Мирчо Стари.
Той е владетел на Влашко от 1386 до 1418 г. Мирчо е син на Радул I – подчинен на България, както и баща на Влад II Дракул, а съответно и дядо на Влад Цепеш. Мирчо получава своето назначение през 1386 г. директно от цар Иван Шишман, като неговата основна задача е да се изправи срещу турското нашествие. Ако се чудите, Мирчо често трябва да бяга в Унгария – все още незасегната територия от турците, но и често се връща обратно. Едно такова завръщане е това с цар Константин II Асен през 1404 г. Името на Мирчо често може да се открие в така наречените Влахо-български грамоти – писани на кирилица, а както знаем от професорите Николай Овчаров и Пламен Павлов, до XVII век във Влашко се говори на български език, като с това се доказва и много сериозно какви точно са били отношенията и колко силна е кръвната връзка.
Освен това нека допълним и още един интересен факт, пристигащ директно от архивите и отново подчертано от родните учени – до XIII век земите на север от Дунав са управлявани от български боляри, а след като Мирчо получава правото да управлява именно от цар Иван Шишман, можем да се замислим и за неговото родословие в бъдеще. Следите остават и стигаме до добре познатия Влад Цепеш или известен още като Йоан Влад – кръстен на известен български цар, както и на самия Йоан Рилски. Тогава вече Българската държава не съществува, но миналото и вековете с история не могат и няма как да бъдат заличени. Неговата рождена дата е регистрирана някъде през 1431 г.
Следователно можем да слушаме всякакви холивудски измишльотини, но когато архивите говорят, всички останали легенди могат да се гледат с комична ирония. Не може, а и не трябва да свързваме този човек с някаква форма на вампиризъм, това отново са легендите от литературата на Брам Стокър и нямат нищо общо с истинската история. Омразата на Йоан Влад към турците идва с факта, че на 13-годишна възраст е заложник в османския двор заедно с по-малкия си брат Радо.
Смята се, че тогава се е стремял да пази по всякакъв начин по-малкия си брат – някъде на около 7-8 годишна възраст. Заставяли ги многократно да приемат исляма, но отказвали, а освен това и самият Мехмед II се смятал за човек с влечения към малки момчета. Това пише и Лаоник Халкокондрил – историк, който наблюдава точно това. Какво наистина се е случвало в султанския двор, не можем да знаем, но пазейки историята си, както и вниманието към всички добре познати детайли, няма как да пропуснем и следващите факти.
Йоан Влад наистина започва една кървава битка за отмъщение, която коства много на турците. В своите около 8 години управление, този човек не просто демонстрирал омраза, но използвал всички познати методи за отмъщение, които научил от самите турци и точно там всички победени се набиват на кол. Той е причината за изтеглянето на турците от Влахия, като следващата по-сериозна стъпка е да пресече Дунав и да продължи да лее кръв. Йоан Влах доминира жестоко противника си, макар и численото превъзходство да не е в негова полза. И ако Йоан Влах е бил жесток към враговете си, той е много по-свиреп към предателите си. Историята разказва, че на угощение по случай Великден, обезглавява всички влашки боляри още на масата, докато останалите са пуснати да вървят пеша без храна и вода, като имал някаква надежда, че могат да разкажат как се наказват подобни грешки.
За жалост никой не оцелял и никой не успял да каже какво се е случило. Друга история, записана в италианските хроники е тази за султанските пратеници. Те се поклонили, но отказали да свалят своите чалми, защото такъв бил обичаят. Обиден от този факт, Йоан Влах просто заповядал да се заковат за главите им, за да може да спазват завинаги своя обичай. И както винаги се случва, когато един владетел е присъствал в определена територия, той автоматично се преписва директно на конкретната територия, но по тази логика спокойно можем да смятаме, че тогава не толкова угодни личности са управлявали най-различни територии.
Друг е въпросът, че много често историята обича да присвоя онези герои, които иска и желае. Фактите са си факти и няма как да бъдат променени, но пък се изкривяват, което също се случва често, поглед към съседите. Не е ясно къде точно е погребан Йоан Влад Цепеш, но има и някои точки като манастирът Комана, позициониран на 50 километра от Свищов и на около 30 километра от Русе. Същият е бил създаден именно от него.
Снимки: Wikipedia
