Известните учени, които мразеха математиката

Майкъл Фарадей

Майкъл Фарадей, роден през 1791 г., е смятан за „бащата на електричеството“. Той конструира първия електрически двигател и първия електрически генератор, а освен това изобретява гумения балон, поставя основите на хладилната техника и демонстрира магнитното поле на Земята.

Но въпреки постиженията си, той не се притеснява от факта, че има слабо официално образование, а уменията му по математика са много незадоволителни. През 1846 г. правилно предлага, че видимата светлина е форма на електромагнитно излъчване, но тъй като не може да го подкрепи с математически доказателства, колегите му го пренебрегват. 18 години по-късно шотландският физик Джеймс Клерк Максуел разработва уравненията, които подкрепят теорията на Фарадей.

Чарлз Дарвин

Чарлз Дарвин ненавиждал математиката. Докато е студент в Кеймбриджкия университет, „се опитах да се занимавам с математика“, пише той в автобиографията си, „но се справях много бавно“. Дори напътствията на учител през лятото на 1828 г. не подобряват уменията му: „Работата ми беше противна“, пише Чарлз, „най-вече поради това, че не можех да видя никакъв смисъл в първите стъпки в алгебрата. Това нетърпение беше много глупаво и през следващите години дълбоко съжалявах, че не съм стигнал достатъчно далеч, за да разбера поне нещо от големите водещи принципи на математиката, тъй като хората, надарени по този начин, изглежда имат допълнителен усет за нещата околко тях.“

Александър Греъм Бел

В гимназията Бел е имал любовно-омразна връзка с математиката. Според биографа му Робърт Брус роденият в Шотландия педагог и изобретател на телефона „се е наслаждавал на интелектуалните упражнения“ по този предмет, но е бил „отегчен и поради това небрежен при достигането на крайния отговор, веднъж след като е разгадал метода, по който да го получи“. Съответно и оценките му пострадали. Математическите способности на Бел така и не се изравняват с тези на неговите колеги от научните среди.

Томас Едисън

Като ученик Едисън преминава през основополагащата книга на Исак Нютон „Philosophiae Naturalis Principia Mathematica“, която не го оставя с нищо друго освен с „отвращение към математиката, от което никога не се възстанових“.

Едисън не знае почти нищо от висшата математика и разчита на математическия гений на Чарлз Протей Щайнмец, за да разработи математическите основи на компанията си „Дженерал Електрик“. Щайнмец ръководи голяма част от техническите разработки на продуктите на G.E. от щата Ню Йорк, което кара колегите му да го наричат „магьосника от Шенектади“. Едисън също така наема Франсис Ъптън да направи изчисления, които да му помогнат да проведе различни лабораторни експерименти, включително тези с лампата с нажежаема жичка и електромера. „Винаги мога да наема математик“, казва веднъж Едисън, „но те не могат да наемат мен“.

Джак Хорнер

През 70-те години на миналия век Джак Хорнер открива първите известни яйца на динозаври в Западното полукълбо, което променя представата ни за това как са живели и отглеждали малките си праисторическите гущери.

Успехът му в палеонтологията сигурно е шокирал неговите учители в началното училище, защото роденият в Монтана ученик намирал часовете за „изключително трудни, защото напредъкът ми в четенето, писането и математиката беше мъчително бавен“. Хорнър се проваля в курсовете на колежа и никога не се дипломира, което пречи на перспективите му за работа. В крайна сметка обаче той пише „до всеки музей в англоговорящия свят, за да попита дали имат свободни работни места за която и да е позиция – от техник до директор“.

Причината за трудностите в образованието му става ясна през 1979 г., когато Хорнер е диагностициран с дислексия. „И до ден днешен се боря с ефектите ѝ“, казва той. „Самостоятелното учене е стратегия, която ми помага да напредвам. Аудиокнигите също са много полезна технология.“

Едуард Уилсън

В книгата си „Писма до един млад учен“ от 2013 г. естествоизпитателят Едуард Осборн Уилсън разкрива бурната си лична история с математиката.

Той признава, че „не съм се занимавал алгебра до първата си година в университета в Алабама… Когато стигнах до висшата математика, бях 32-годишен хоноруван професор в Харвард, който седи неловко в лекциите със студенти, от които бях почти двойно по-възрастен. Някои от тях дори бяха студенти в курса по еволюционна биология, който преподавах. Но преглътнах гордостта си и научих материята“. Докато наваксва, той „никога не постигал повече от 4 като оценка.

За студентите, които имат нумерофобия, Уилсън предлага следния съвет: „Колкото по-дълго чакате да станете поне полуграмотни по математика, толкова по-трудно ще овладеете езика на предмета… Но това може да стане, и то на всяка възраст.“