Изкуството на бизнеса: д-р Обрейко Обрейков – бащата на Пловдивския панаир
Томас Карлайл е казал, че „Историята на света не е нищо друго освен биография на великите личности“. В средата на XIX в. шотландският философ е предизвикал съвременниците си със своята теория, че заобикалящият ни свят е плод на идеите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали влияние в обществото. Това не са само политиците и владетелите, но също така хората на перото, религиозните водачи и предприемачите.
Някои личности са оказали глобално влияние върху икономиката и бизнес отношенията, докато други са оставили траен отпечатък върху националната си история. В поредица от текстове ще ви запознаем с предприемчивите хора, които благодарение на своите идеи и действия са изиграли водеща роля в икономиката и историята на своята държава.
Оценяван като най-големият и значим промишлен форум в Югоизточна Европа, Пловдивският международен панаир от десетилетия е едно от събитията, с които България е прочута из целия свят. Стотици индустриалци от цял свят се събират ежегодно, за да представят най-новите достижения в различни области на промишлеността. Панаирът е едно от малкото събития, чиято история обхваща Третото българско царство, Народна република България и съвременната българска държава. Зад всички тези традиции и популярност стоят усилията, труда и отдадеността на един от най-успелите бизнесмени в историята на град Пловдив – д-р Обрейко Обрейков.
Обрейко Стефанов Обрейков е роден на 7 юни 1891 г. в Пловдив. Неговият баща Стефан Обрейков е основоположникът на големия род Обрейкови и човекът, който започва да изгражда семейното наследство, което впоследствие Обрейко Обрейков ще надгради. Рода Обрейкови произхожда от Клисура, като част от тях вземат участие в Априлското въстание. След Освобождението се местят в Пловдив, като сред изселниците е и Стефан. Той е сред малцината българи, завършили през Възраждането Одеската търговска академия.
Предприемчив по природа, Стефан се захваща с редица бизнес начинания – доставки на газ от Одеса за Бургас, а след това и търговия с недвижими имоти. Това, с което остава в историята на Пловдив, е полагането на основите на химическата индустрия в града. През 1893 г. Стефан Обрейков построява фабрика „Май“ – първото в България предприятие, произвеждащо мастило и учебни пособия.
С времето то се разраства и започва да произвежда различни цветове мастило, туш, восък и лепило, като част от продукцията му се изнася за Португалия, Италия и Франция. Кариерата на Стефан продължава да се развива и от началото на XX в. той е член на управителния съвет на Пловдивската търговско-индустриална камара. Преди Балканската и след Първата световна война той заема председателския пост в нея. По негова инициатива се организира първият курс за пълна счетоводителска квалификация и отново с негови средства се построява Търговската гимназия в Пловдив.
Високото обществено положение на Стефан спомага синът му Обрейко да получи възможно най-доброто за времето си образование. След като учи в Пловдив, Обрейко заминава за Монпелие, където завършва с отличие право през 1912 г., а две години по-късно защитава и докторска степен в същия университет – един от най-старите в Европа. Въпреки че баща му предлага да уреди Обрейко на тилова служба, младият мъж отказва. Изкарва школата за запасни офицери към армията и се включва в Първата световна война като младши офицер.
Тогавашната практика е всички хора с висше образование да заемат офицерски позиции при постъпване в армията. Обрейко Обрейков се сражава в Голямата война в състава на 13-ти артилерийски полк. Бие се на Дойранския фронт, където е ранен от шрапнел в главата, а част от осколката остава в него до края на живота му. В архивните единици е записано, че с решение № 355 от 1921 г., подпоручик Обрейко Стефанов Обрейков, се награждава с орден за храброст IV степен, първи клас, „за отличия и заслуги през втория период на войната“.
След края на Първата световна война, Обрейко Обрейков завършва нова специалност – търговия и финанси в Париж, след което изкарва още една докторска степен. Общо през живота си се сдобива с три доктората, като в хода на работата и образованието си научава свободно френски, немски и английски език. Освен със своя богат академичен опит, Обрейко се отличава със страстта си към музиката.
Умее да свири на виолончело и от Франция поръчва и закупува изящен, професионален инструмент. Любовта му към музиката го свързва и с бъдещата му съпруга Величка, която е възпитаничка на Виенската консерватория. Двамата се женят през 1926 г. Освен музиката и бизнеса, Обрейко Обрейков се отличава като един от най-видните пловдивски интелектуалци – публикува редица статии и есета на философски теми, също така пише литературна критика.
Възползвайки се от високото си образование и квалификация, както и от връзките на баща си с различни европейски индустриалци, Обрейко Обрейков се заема да изкара специализации и стажове в няколко държави – Франция, Швейцария, Великобритания и Германия. Междувременно се захваща и със свой собствен бизнес – отваря предприятие за производство на захар. Освен да произвежда ключовия продукт, Обрейко започва изграждането на своя собствена мрежа от клиенти и доставчици, като често склонява пловдивските бакали да купуват стоката директно от него, без посредник и без да използват отделни складове.
Това скъсява търговския цикъл и води до понижаване на цената на захарта и по-добри продажби. За няколко години скромният стартов капитал се увеличава драстично. През 1930 г. Обрейко Обрейков е избран за председател на Пловдивската Търговско-индустриална камара – същият пост, който баща му заема в продължение на много години.
Големият бизнес удар на Обрейко Обрейков идва през 1940 г. Той решава да създаде мелница за червен пипер. За целта организира сложна мрежа от снабдители на червени чушки първо качество, които изкупува и преработва. Закупена е най-модерната в света техника, предприятието е проектирано надеждно и според изискванията на международните промишлени стандарти. Използвайки своите познанства и нюх, Обрейко успява да сключи изгодни договори за износ с фирми в Западна Европа и САЩ.
Около един вагон червен пипер напуска мелницата на Обрейков всяка седмица. Пробивът обаче идва от неочаквана посока. Впечатлени от наситения червен цвят на пипера, американски предприемачи решават да разработят био червила, използвайки обрейковия червен пипер като основа. Това налага чушките да бъдат почиствани изцяло от семки и подбирани внимателно, което сериозно оскъпява процеса, но американците са твърдо решени да платят каквато и да е цена за първокласната българска стока.
Съдбата сякаш не спира да се усмихва на Обрейко. Два месеца след сделката с американците за пипер без семе, египетски фирми започват да поръчват кафяв пипер, който се прави от изпечените семки на чушката. Смятаният за афродизиак от арабите продукт се изкупува на баснословни суми, а Обрейко открива идеален пазар за семките от чушки, които така и така се отделят по време на производството на американските доставки. До началото на 1942 г. Обрейко е изплатил напълно всички капиталови вложения по отворената от него мелница, след което започва да трупа сериозна, ежемесечна печалба.
Верен на завета на баща си, Обрейко Обрейков се заема да инвестира своите приходи в редица обществени проекти. С негови пари в Пловдив се построява Промишлено училище (днес Техникум по дървообработване), нова сграда за пловдивската Търговско-индустриална камара (днес Съдебната палата в Пловдив), както и сиропиталище, кръстено на майка му – „Елисавета Обрейкова“ (в чиято сграда днес се помещава Частната гимназия по икономика и управление).
Най-дълготрайното постижение в кариерата на Обрейко Обрейков си остава създаването на Пловдивския панаир през 1933 г. По повод денят на Освобождението – 3-ти март, в Пловдив е открито мострено изложение, което Търговско-индустриалната камара има амбиция да превърне в ежегодно събитие. Изложението се радва на сериозен успех – над 120 000 посетители, но Пловдив скоро се оказва въвлечен в сериозен междуградски спор за това кой български областен център трябва да бъде домакин на подобно събитие с национално значение.
Обрейко Обрейков впряга всички свои връзки и изобретателност, за да подсигури домакинството за Пловдив. Следват трескави пътувания из цялата страна за преговори с български и чуждестранни предприемачи. Обрейко заделя значително време и ресурси за преговори и с ключовите държавни институции, в това число Министерство на финансите и лично с министър-председателя Никола Мушанов. През 1934 г. усилията на Обрейков се увенчават с успех – открит е Вторият мострен панаир в Пловдив, чрез който се честват и различни годишнини, свързани с развитието на българската промишленост, в това число и 100 години от откриването на фабриката на Добри Желязков. На 16 май 1934 г., с решение на Министерски съвет, Пловдивското изложение получава статут на панаир, а година по-късно със специален закон се установява, че панаирът в Пловдив ще бъде единственото индустриално изложение в България.
Последният елемент от признаването на Пловдивския панаир идва на мястото си през 1936 г. по време на конгрес на Съюза на международните панаири в Париж. Д-р Обрейков и кметът на Пловдив Божидар Здравков заминават за френската столица, където на специална церемония се очаква да получат официален патент от международната организация. В последен опит за защита на варненското лоби, посланикът в Париж се опитва да осуети действията на пловдивчани и да помогне на варненската делегация да получи патента.
Обрейков надушва схемата в последния момент и вместо да отиде в посолството, където със Здравков са повикани внезапно „по спешност“, двамата посещават конгреса и вземат така очаквания официален документ. С това процесът по утвърждаване на Пловдивския панаир като единствен официален за България, завършва с победа за неуморния д-р Обрейков. Това, оказва се, е и единственото дълготрайно наследство, което държавата му признава след 1944 г., за което, в крайна сметка, Обрейко Обрейков ще получи лична държавна пенсия.
Постиженията му и неговата обширна благотворителна дейност не променят факта, че веднага след комунистическия преврат и започналата национализация, новата власт иззема всички предприятия на семейството Обрейкови, а от големите бизнес начинания остават няколко комплекта златни прибори и два джобни часовника от Швейцария.
Едно от нещата, което спасява Обрейков от „народната власт“ е застъпничеството на негови работници, които стават членове на БКП. Винаги щедър и загрижен за служителите си, Обрейков печели техните симпатии. Това му помага много в тежките години между 1946 и 1953 г. В крайна сметка, благодарение на своя престиж и експертиза, Обрейко Обрейков запазва позицията си на съветник по въпросите на Пловдивския панаир през 40-те и 50-те години на ХХ в.
Обрейко Обрейков умира през 1969 г. Впоследствие е признат за почетен гражданин на град Пловдив. В началото на XXI в. неговите потомци му издигат паметник в града.
