Има и други любопитни неща в живота на Ван Гог

Роден на 30 март 1853 г. в Зюндерт, Нидерландия, Винсент ван Гог навлиза в изкуството сравнително късно – едва на 27-годишна възраст. Сега обаче неговите пост-импресионистични картини на слънчогледи, нощно небе и пейзажи и хората от Прованс в Южна Франция са сред най-разпознаваемите произведения в света.

Известните проблемите с психичното здраве, липсата на слава през целия му живот и скандалният момент с ухото, правят неговата история изключително любопитна и шокираща. Това обаче не са единствените интересни факти около холандския художник.

Ето още 8, за които почти сигурно никога не сте чували.

Звездна нощ

Винсент ван Гог продава изкуство, преди да стане художник

Преди собствено да се заеме с рисуване, през 1869 г. на 16-годишна възраст Ван Гог започва работа във фирмата за търговия на изкуство Goupil & Cie в Хага . През 1873 г. той е изпратен в лондонския й клон, докато брат му Тео работи в същата компания, но в Брюксел. Тео изглежда се развива добре, но на Винсънт му е трудно като търговец и не се интересува много от тази комерсиална страна на изкуството. Така през 1876 г. той е уволнен. След това преподава известно време, а по-късно се опитва да направи кариера като проповедник – по стъпките на баща си – но първият му опит като мисионер, в белгийско миньорско селище, е неуспешен: 6 месеца по-късно той е постигнал толкова малък напредък, че евангелската комисия, която го спонсорира, решава, че въобще не е годен за тази служба.

Винсент ван Гог е до голяма степен самоук

Ван Гог има кратки престои в художествените академии в Брюксел и Антверпен, но става ясно, че не му е там мястото – учителите не харесват неговия стил, а самият той не оценява високо традиционните им методи на преподаване. В Париж пък през 1886 г. в продължение на 3 месеца художникът Фернан Кормон го обучава в скицирането на модели. Тези кратки периоди са основната част от неговото официално образование в изобразителното изкуство. Вместо конвенционалната школовка обаче той се фокусира върху самоподготовката си и в началото на своята кариерата създава стотици рисунки, за да изследва различни идеи и да развива сам умения. Той също така прекарва часове в изучаване на ръководства по рисуване и в копиране на принтове, включително на Делакроа и Рембранд, за да овладее техниката си на скициране.

Повечето от творбите на Ван Гог са създадени за едно десетилетие

Художествената кариера на Винсент обхваща само периода от 1880 до 1890 г. През това едно десетилетие той създава повече от 2000 рисунки, картини, акварели и скици. През последните два месеца от живота си е най-плодовит като прави около една картина на ден.

Ван Гог се подписва само с първото си име

Въпреки късното си начало като художник, Винсент е уверен в своя бранд и подписва картините си само с първото си име. Той може да избира този подход и защото знае, че фамилията му е малко трудна за произнасяне, написана в оригинал – van Gogh. Или може да е бил вдъхновен от своя герой, холандския художник Рембранд Харменсон ван Рейн, който по подобен начин се е подписвал само с първото си име.

Пейзаж с гейши, 1870-те г.

Япония го вдъхновява толкова, колкото и Прованс

Докато живее в Париж от 1886 до 1888 г., ван Гог се сдобива с колекция от японски гравюри укийо-е (от японски: „картини на плаващия свят“), които оказват влияние върху естетиката на неговите произведения: една от тях, Пейзаж с гейши, дори се появява в неговия Автопортрет с превързано ухо от 1889 г. Когато пристига в Прованс и става свидетел на старите дървета и меката светлина на град Арл, той пише на брат си Тео: „Скъпи мой братко, знаеш ли, аз се чувствам, все едно съм в Япония.“ Цветовете в картините, които създава там, особено синьото, лилавото и жълтото, отразяват доминиращата палитра в японските щампи от онова време. Той също възприема изкривените перспективи – като например в Спалнята от 1888 г. – и диагоналния дъжд на ивици, който наблюдава в японските принтове. Въпреки че никога не посещава самата страна, неговата идеализирана визия за нея се влива в ранните му изображения на южна Франция.

Автопортрет с превързано ухо

Картините на Гог днес не винаги изглеждат така, както възнамерява

Синтетичните бои (съвсем ново изобретение през 1841 г.) стават все по-достъпни за художниците през 19 век и Ван Гог ги ползва като смесва ярките им нюанси с естествени пигменти. Жълтата боя на оловна основа придава на неговите слънчогледи техния жив блясък, докато червеното, направено от стрити насекоми, се използва като топла текстура в няколко картини. Експериментирането с нови цветове обаче означава, че ние, хората от бъдещето, няма да видим някои от произведенията му така, както той е възнамерявал. Яркочервените цветя вече са избледнели от серията картини на житни полета, а виолетово по стените на Спалнята от 1888 г. сега е синьо, след като червената боя в пигмента се разсейва…

Спалнята

Има много дебати около историята с ухото на Ван Гог

Един от най-известните инциденти от биографията на Ван Гог е, когато той сам отрязва ухото си на 23 декември 1888 г. в Арл. Колко е отрязал от него и въобще обстоятелствата около осакатяването все още се обсъждат. Някои историци твърдят, че това е станало след кавга с колегата художник Пол Гоген, тъй като приятелството им бързо се влошава въпреки надеждите на Ван Гог, че могат да формират нещо като общност на художници в града. Други прдполагат, че актът е в отговор на новината, че любимият му брат Тео ще се жени. Според някои изследвания става въпрос само за ушната мида, но скица от д-р Феликс Рей, лекарят, който го лекува, показва, че цялото ухо е отрязано. В популярната версия на историята Винсент след това подарява свалената плът на проститутка, но нови изследвания показват, че дъщерята на местен фермер, която работи като прислужница в публичен дом, всъщност е нейният получател.

Болницата Сен-Пол-де-Мозол

Най-известното си произведение Ван Гог рисува в лудница

„Тази сутрин видях гледката от прозореца си много време преди изгрев слънце с нищо друго освен утринната звезда, която изглеждаше много голяма“, пише Винсънт на брат си през юни 1889 г. Въпреки че не го е включил в „Звездна нощ“, която той рисува същата година, прозорецът, за който говори, е с желязна решетка и гледа от психиатричната болница („болница“… по-скоро убежище) Сен-Пол-де-Мозол в Южна Франция. Той доброволно постъпва в убежището на 8 май 1889 г.