Да се взривиш за родината

Историята е пълна с хора, които са жертвали всичко за страната си. Но малцина могат да се сравняват, могат да бъдат поставени въобще в една графа, с холандецa Ян ван Спайк.

Роден на 31 януари 1802 в Амстердам, Спайк остава сирак едва няколко седмици след като се ражда. В резултат на това момчето прекарва цялото си детство в градското сиропиталище, известно за местните като Burgerweeshuis (от холандски букв. – „гражданско сираче“).

В началото младежът е обучаван в шивашкото изкуство, но през нощта сам се учи от книгите как да бъде моряк. През 1820, малко след 18-ия му рожден ден, успява да осъществи детската си мечта като е приет да служи на борда на холандски кораб от морската флотилия.

Между 1823 и 1825, Спайк изкарва респекта на съмишлениците си като се представя в светлина на яростен и почти безстрашен войн в битките с пиратите във водите на Бангка в Индонезия, тогава колония на Холандия. В този период Ян привидно мисли единствено и само как да убива или арестува всяка потенциална заплаха за родината си и след време това му изкарва особено впечатляващия прякор Schrik der Roovers (Ужасът на бандитите).

Когато Белгийската война за независимост започва през 1930, заради почти безупречната си работа по убиване на пирати и изявената си омраза към белгийците, на Спайк е поверена отговорността за цял боен кораб – Zr. Ms. Kanonneerboot No.2.

Ян ван Спайк на борда на Kanonneerboot No.2 в един от последните си мигове

Преди да разкажем за най-големия и експлозивен подвиг на Ян, добре е да уточним защо въобще белгийците се бият за независимост. С две думи, след падението на Наполеон през 1815, в ръцете на херцога на Ватерло, Вилхелм I, се възползва от възможността, която предлага това падение, и се самообявява за крал на „Кралството на Обединена Холандия“, което се състои от Холандия, Белгия, Люксембург и кратко просъществувалата страна Лимбург.

По време на царуването на крал Вилхелм I, белгийците, въпреки че представляват мнозинството от населението, биват като цяло маргинализирани по отношение на мнението им как точно да се управлява държавата. Ситуацията се обтяга още повече, когато кралят, в опита си да обедини още повече народа си, настоява всички да говорят холандски (по това време много хора, особено в южните части, говорят френски).

Още по-голям проблем е, че Вилхелм подкрепя Протестантска холандска реформаторска църква, въпреки че според законодателството на Обединена Холандия всеки може да изповядва каквато си иска религия. Белгийците на юг са предимно католици и в резултат имат някои опасения, че заедно с френския език, кралят може един ден да поиска от тях да се откажат и от католицизма си. Този и други подобни фактори подклаждат огъня в белгийските души, който в крайна сметка избухва и те се вдигат през 1830.

През първите няколко месеца на въстанието, отговорностите на Спайк се състоят главно в това да прави инспекции на корабите, които пристигат и заминават от пристанището в Антверпен – лека работа, не кой знае колко опасна. Това обаче рязко ще се промени на 5 февруари 1831, когато буря отнася кораба му към белгийското крайбрежие.

В момента, в който корабът е на достъпно разстояние от брега, белгийски дисиденти се качват насилствено на борда, насочват оръжията си към екипажа и настояват Ян да свали холандския флаг. Точно какво се случва след това, е въпрос на дебати. Една от версиите е, че Спайк спокойно отговаря на заплахата като изважда собствения си пистолет и стреля по буре с барут, взривявайки го заедно с всички на кораба (28 човека от собствения му екипаж от 31 умират заедно с неизвестно количество белгийци). Според друга версия, Спайк взривява бурето с цигара, която случайно пуши точно в този момент.

Каквато и да е истината за детайлите, знае се със сигурност че Ян ван Спайк умишлено и целенасочено взривява запасите от барут на кораба, което, разбира се, дава впечатляваща експлозия. Легендата разказва, че последните му думи са „Dan liever de lucht in“ или на български „По-скоро бих се взривил!“

Ян ван Спайк стреля по бурето с барут

Решението на Ян да взриви собствения си кораб, за да не попадне в ръцете на врага, не идва като изненада за холандското правителство и приятелите на моряка. Видите ли, той е дал клетва в честта си, че по-скоро ще умре, отколкото да бъде заловен. Две месеца преди тези събития в свое писмо той дори се сравнява с холандски герой от 17 век, Райнер Клаасен, който прави именно това и най-вероятно вдъхновява Ян. Правителството веднага използва случая, за да възбуди холандските граждани срещу местните белгийци. Осем дни след кончината му, Кралството обявява ден на национален траур. Тленните останки на героя са заровени с почести в гробището в родния му град, до гробовете на други национални герои. Мачтата от кораба е намерена и изложена на показ в Кралския холандски морски колеж, където се намира до ден днешен.

HNLMS Van Speijik (F828)

За да бетонира статуса му на национален герой, през 1833 крал Вилхелм заявява, че докато Холандския морски флот съществува, в него винаги ще има поне един кораб, кръстен на Ян ван Спайк, за да може саможертвата му никога да не бъде забравена. Тази традиция се запазва през годините като днес името му краси кораба на снимката.