Берт Уипити е асът на Нова Зеландия, борил се в Далечния изток и битката за Великобритания
Последната война между британци и маорите ще приключи през 1872 г. Белите жители на Нова Зеландия ще започнат да уважават местните и страховити войни и скоро ще прекратят всички конфликти. Разглеждани като истински войни и майстори на партизанската война, маорите се смятат по-скоро за бойци, отколкото за напреднало общество. Спазвайки своята традиция, те не са имали нужда да се развиват, след като са имали хармонията с природата. Последното, което британците очаквали да видят, е присъствието на доброволци за Втората Световна война.
Точно това е историята на Берт Уипити, който не само вдига летвата и променя предразсъдъците. Берт се записва като доброволец за авиацията и заедно с Чарлз Томас Кронк ще тренират и преминават през изучаването на конструкцията на самолетите. Двамата преминават бързо обучение и подготовка за бойни полети. Познават се още от училище и са щастливи, когато са зачислени в 243 ескадрила, изпратена в Сингапур.
Въпросната бойна група е била създадена изцяло за целите на Великобритания, макар и повечето пилоти да идват от Нова Зеландия. Изпратените самолети са Brewster B-339B Buffalo. Това е един от първите моноизтребители и разполагат с прибиращи се колесници. Затворената кабина доказала на британците, че така имат предимство срещу 170-те немски самолети, които са изпратени в Далечния изток. Грешката е още по-неприятна, когато разбират, че германците не са проблем, но японците са главоболието, за което няма лечение.
Уипити и Кронк ще се докажат като майстори в летенето, особено след като треньорът няма никаква представа какви сложни маневри да им покаже – те успяват да се справят с абсолютно всичко. По думите на сержант Рекс Вебер, двамата са родени лидери и майстори на въздушната акробатика, могат да летят повече от 10 часа и винаги да са готови за битка. Някои от големите асове в битката за Великобритания ще отидат, за да гледат какво наистина е случва от другата страна. Японската инвазия в Малая се случва на 8 декември 1941 г. след като на 7 декември е ударен Пърл Харбър.
Модерните японски самолети изненадват британските строители и осъзнават, че в тази битка са изгубили въздушното предимство. Това поне е доклада на разузнаването. До януари 1942 г. ескадрила 243 успява да пробие позициите на японците и да оказва сериозна съпротива. Опитните летци ще бъдат разделени на групи и изпратени в други подразделения, освен това ще получат и по-нови самолети. Проблем остават летящите самураи, които очевидно знаят как наистина се води война.
На 10 януари Уипити и Кронк вече са повишени в сержанти и патрулират в периметъра си, когато забелязват вражески Mitsubishi Ki.46 – разузнавателен самолет от 81 Koku Sentai. Врагът заснема защитата на Сингапур. Двамата не могат да позволят това да се случи и нападат. Уипити се спуска надолу към носа на японския самолет и пуска един откос. Куршумите са достатъчно точно, за да забавят врага, а след това Кронк довършва работата, като елегантно изчаква своя противник да попадне в мерника.
Кронк споделя, че е стрелял, докато не свършат мунициите и дори след като японският самолет прави последната си огнена диря, продължавал да го изпраща с още огън. Първият свален самолет на ескадрила 243 е споделена победа и между двамата, което не ги притеснява по никакъв начин. И двамата летци знаели, че войната тепърва започва и ще се развихри до нови и още по-високи нива.
През следващите няколко седмици ще трябва да отстъпват постоянно, защото японската армия не прощава и безмилостно печели километър след километър. Японските Nakajima Ki.27 правят и първа атака на 16 януари. Кронк успява да свали тежък бомбардировач Kawasaki Ki.48, докато Берт успява да свали изтребител. На 20 януари цялата ескадрила ще се изправи срещу японски изтребители. Уипити успява да свали сержант-майор Хидео Татсуми. Това е сериозна победа за Нова Зеландия. На следващият ден започват бомбардировките на Каланг. Няколко британски самолета успяват да излетят във въздуха и да се изправят в битка срещу Mitsubishi A6M2 Zero.
Самураите успяват да свалят сержант Виктор Артур в битката и Мервин Балдуин. Единственият победител и отсрамващ честта на Нова Зеландия е Уипити, който успява да свали тежък бомбардировач.
През следващите четири дена продоволствието ще се бори за подсигуряването на наземните сили и прави всякакви опити за маневри, които ще върнат предимството в битката за Сингапур. На 26 януари 96-ти японски въздушен батальон ще успее да акостира на Ендау на източния бряг на Малая и след това превзема летищата в Каханг и Клуаханг.
Британците хвърлят всичките си сили, които са налични за защита на летищата, по това време са няколко самолета и един бомбардировач с торпеда. Ескадрила 243 също е изпратена за битка. Един час по-късно, всички сили успяват да стигнат до позицията. Това е един от последните опити за запазване на разумна позиция. Уипити ще влезе в боя и ще успее да свали трети японски изтребител. По непотвърдена информация се смята, че Берт е успял да свали и Messerschmitt Me 109. Япония никога не потвърждава подобна загуба на самолет, но никога не признава за втори, а и не зачислява предоставените немски машини.
Опитите на британци и новозеландци не успяват да се разгърнат до край, въпреки всичките опити да спрат настъплението, бомбардировачите са прегазени от японската съпротива. За един ден са свалени 2 бомбардировача, 5 изтребителя и още 2 подкрепящи самолета. Единственият свален изтребител остава дело на Берт.
На следващият ден двамата асове ще излетят на една последна мисия, преди да бъде разпусната ескадрилата.
Уипити се качва на лодка и отпътува за Нова Зеландия след последната мисия. По пътя неговата лодка е потопена. Плава в морето около ден и половина, преди да стигне до брега обратно в Сингапур, използвайки само собствените си ръце. Кронк не забравя за приятеля си и след като получава сигнал за помощ, лично излита от базата и започва търсене по целия маршрут в околния периметър на Сингапур. Горивото му привършва, а той самият се прибира просълзен, за да открие приятеля си да спи в палатката без никакви останали сили.
Сингапур се предава на Япония на 15 февруари същата година.
Двамата асове не се предават и търсят ново подразделение, където да отидат и да продължат своята битка. Двамата кандидатстват във ВВС на Нидерландия, за да могат да продължат сражението. Още по-благородни са и от факта, че ще летят на същите познати самолети. Двамата се качват на влака и пътуват до Шри Ланка, а след това заминават за Калкута и се запизват като доброволци. В ескадрилата има чисто нови самолети Hurricane, които чакат новите си пилоти.
На 27 март Уипити е награден за отлична служба с медал в служба на Сингапур. Японците продължават своето настъпление към Бирма, но ескадрилата им не може да се справи с могъщата японска машина. На 29 март 1942 г. Кронк се завръща от мисия и захождайки за кацане, самолетът му блокира и той се разбива и умира на място. Берт пише писмо до родителите на Чарли и съобщава какво наистина се е случило. Пише и на приятелката му в Нов Плимут.
Уипити остава сам в своята ескадрила и продължава да страда, че така не може да се справи с настъплението. Колегите решават, че е време за този ас да смени своята посока и решават да го изпратят във Великобритания. Берт пристига в края на март 1943 г. Служи в няколко дивизии и е предложен за повишение – офицер. Колегите му решават, че той е късметлия и точно по тази причина решават да сложат знака маори с бойна таяха.
Уипити ще лети на Comonwealth-Supermarine Spitfire Mark VC JK69 с мощност от близо 1720 конски сили. Бойното оборудване идва в правилния момент. Германия също пристига с нови самолети и Focke-Wulf Fw 190As и едни от най-добрите си пилоти за последен опит да превземе острова.
Уипити сваля първия си самолет на 16 септември, след като британците трябва да спрат бомбардировачи на къси разстояния. Берт лети с полковник Джон А. Холтън, който по-късно ще сподели какво наистина се случва в своите записки:
„Берт има много енергия и успява да лети на ръба на възможностите на самолета, улавя всички движения на противника, преди да са направени и всичко това става за отрицателно време. Той е човекът, с който искам да летя във всеки един момент.“
На 3 октомври 1943 г. 485-та ескадрила изпълнява поредния специален ескорт и получава нареждане да извърши нападение, използвайки самолети Douglas Boston III. Посрещнати са от немски самолети и Уипити продължава да използва пълния си набор от умения, за да свали поредния вражески самолет. Битката продължава да е безмилостна и новозеландецът наблюдава как някои от най-добрите асове в екипа му са преследвани и сваляни един след друг. Притичвайки се на помощ, боецът успява да спаси двама пилоти и привлича вниманието на група немски самолети.
Неговият Spitfire е забелязан да се отправя дълбоко във вражеска територия, докато е преследван. Британците, понесли доста жертви, са принудени да се оттеглят. Берт е свален, но никой не знае кой точно е извършителят. Според записките става въпрос за лейтенант Хелмут Хопи, който докладва за свален самолет в 3 часа и 47 минути следобед. Адолф Глунц споделя, че е свалил британски самолет в 4 часа следобед. Берт е летял около 10-15 километра навътре, преди да попадне във вражески мерник. Ескадрилата ще успее да оцелее до края на войната и някои от асовете ще свалят повече от 25 самолета. Берт е награден посмъртно за заслуги!
