Александър Коротков – човекът, който сам спечели Втората Световна война
Съществува едно неписано правило за шпионите, което гласи, че веднъж след прекрачването на една граница, животът няма никаква стойност и колкото и голям да бъде светът, бягството се превръща в невъзможна мисия. Историята на Георги Агабеков е точно такава. През 1938 г. той може да бъде открит в Париж, а съдбата му е ясна – винаги трябва да гледа зад гърба си и да бъде повече от внимателен. Неговото име в СССР се радва на черен печат и смъртна присъда – наричат го предател и почти всеки член на тайната полиция иска да се окичи с неговата глава. Агабеков ще е стъпката напред към славата, но има една подробност – той не е вчерашен и много добре познава правилата на играта. Преди да успее да стигне до френската столица, неговата книга се е превърнала в бестселър.
В нея разказва за работата на Съветското разузнаване в Иран. На страниците може да се открие връзката между двете страни и влиянието върху политиката. Георги не се притеснява да използва истинските имена на колегите си и точно това активира серия от арести, както и убийства. Интересното е, че за човекът, който успява да разбие една политическа игра с пишеща машина, плановете за изчезване изобщо не съществуват. Вместо това предпочита да е на сцената, да се крие пред очите на своите врагове и точно в Париж се занимава с обмяната на диаманти, перли и ценни метали.
През март ситуацията излиза от контрол и вместо обмяна на толкова ценни елементи, Георги получава острието на врата си, неговият колега Александър Коротков е натоварен със специалната задача да заличи човек, който е успял да направи толкова много пакости. Александър Коротков има точно толкова впечатляваща история, колкото и човекът, след когото е изпратен. Той се ражда през 1909 г. в Москва и не познава баща си. Знае само, че е работил в Руско-азиатската банка и преди да се роди, двойката се разделя, като майка му заминава в Москва. Има по-голям брат и по-малка сестра, като брат му е гледан от сестрата на баща му и въпреки различните отношения, семейството запазва добри отношения. По време на революцията всички са оставени на прага на бедността. Александър е изпратен в сиропиталище, където поне може да получи храна.
Майката си намира работа като секретарка и бързо прибира детето си. Бъдещият офицер на разузнаването преминава училището като разходка, иска да стане електроинженер и мечтае да влезе в Московския университет. Семейството се опитва се бори с оцеляването и амбициите са охладени, вместо диплома, младежът отива на работа. Единствено хоби остават футболът и тенисът, като вторият спорт ще бъде смятан за далеч по-успешен и щастлив. Именно на корта е забелязан от Обединената политическа администрация – Вениамин Герсон. Неговият приятел урежда работа в Любянка, където има нова работа – асансьорен техник през 1928 г. и само една година по-късно го карат да започне да работи във Външно министерство, където трябва да отговаря за разпределението на класифицирана информация към всички свои служители.
Една година по-късно е изпратен да бъде анализатор на активността на немското население и след това да докладва в офиса на Москва. Според неговите анализи, Германия иска да помогне за развитието на Съветската индустрия, но с една малка подробност, покрай всички нови машини, страната получава и завидно количество немски шпиони. Неговият директор Артур Артузов също стига до това заключение през 1927 г. и точно така се прекратява цялата сделка. Не е ясно кога започват тренировките за работа в чужбина, но една от първите задачи е именно в Париж. Усиленото изучаване на чужди езици не може да помогне така, както животът извън границите. Изпратен е под прикритие в Сорбоната, като твърди, че е радио инженер с австрийски и чехословашки корени.
Тайно изучава и немски език с помощта на местни жители от Хамбург, вербувани за работа в Коминтерна. Промяната на визията му е очевидна, започва да опознава немската култура, облича се като типичен немски жител, а френските му учители носят грамофонни плочи, с които да започне да разширява познанията на езика си, както и културата на Франция. В един момент става толкова добър, че никой не може да чуе по-специфично произношение. С помощта на Мария Вилковская – професионален преводач, езиковите бариери са прекрачени. Двамата обаче имат и още по-сериозна връзка от професионалната и скоро се женят, бракът няма да просъществува до края на войната. Тогава се появява Ирина Басова – съветски военен администратор в Берлин. През 1933 г. агентът с псевдоним „Лонг“ се намира във Виена, за да се легализира и да получи нов чехословашки паспорт. Името вътре е Карл Рошетски.
След три месеца отново е изпратен в Париж и е назначен при офицер Александър Орлов, който по-късно ще стане известен с бягството си в САЩ. Александър се справя повече от добре, успява да рекрутира хора от Френското министерство да работят за него, поддържа контакти с Швейцария и Германия и сменя паспортите си при всяко пътуване. През цялото време Александър пази своята истинска работа в тайна и дори семейството му не знае с какво се занимава. Тя обаче не винаги е толкова успешна. През 1935 г. се проваля в изнасянето на документи и привлича вниманието на френското контраразузнаване. Коротков веднага съобщава за провала на Орлов и заминава в Москва, преди да бъде разобличен. Една година по-късно има нова мисия – отново в чужбина.
Втората задача е много по-свирепа. Под псевдонима Владимир Коротких, Александър трябва да играе ролята на съветски търговец, неговата задача е да се внедри в Нацистка Германия и да започне да изнася информация за немското секретно оръжие и оборудване. Не е ясно колко точно информация успява да изнесе, но след изпълнението отново е върнат във Франция и този път трябва да ликвидира Георги Агабеков. През 30-те години Георги се е намирал в Константинопол, а след това заминава за Белгия и накрая достига до Франция, където публикува книгата си за Иранската афера. След ареста на агенти в страната, всички започват да търсят Агабеков, като заявката е пратена на Коротков.
С помощта на офицер от турската армия, Александър успява да примами агента и след това да го заличи. Убийството приключва с разчленяването на тялото, товаренето на куфари, като всички са хвърлени в реката. Бедното момче от Москва се превръща в агент, който няма аналог в световната история, но освен премахването на предатели, Александър се занимава и с мокрите поръчки на Сталин. През 1938 г. е изпратен на лов за Рудолф Клемент – един от приближените на Леон Тротски. Клемент се занимава със сигурността и идва да разследва убийства на политически привърженици на Тротски, но за жалост не успява да стигне до този момент и никога не успява да отговори за убийствата. Клемент не осъзнава, че старите съюзници вече не работят за него и го предават на Коротков.
В началото на юли 1938 г. е открито само обезглавеното тяло на Клемент, като никой не знае какво се е случило. Трябва да го идентифицират по белезите на ръцете. Едва години по-късно е открито доказателството, като архивите на Берия показват, че Коротков се оплаква от факта, че трябва да върши най-мръсната работа на своите колеги. За извършените дела, мъжът е награден с Червена звезда и е повишен в директор на Външно министерство. В края на 1938 г. е върнат обратно в Москва, където разбира, че Винеамин Герсон е бил арестуван за контра-революционни действия и създаването на терористична организация. Дори и при голямата чистка на Йежов – времето, когато Сталин убива всички приближени и създава нова агентура, Александър отново е няколко стъпки напред.
Дори обвиненията на Берия не могат да го спрат, а те изобщо не са леки – според руското разузнаване, Александър е обвързан с Гестапо и работи за чуждата страна. Преди да предприеме по-кардинални мерки, шпионинът запознава детайлно Берия със своята работа и го пита дали наистина иска да се раздели с един от най-добрите си кадри. В писмото споделя, че е служил винаги в името на партията и многократно е излагал живота си в опасност. Освен това напомня, че неговите услуги никога не са били на пазара, за да може да бъдат купени, а подобни предложения са се срещали многократно в неговата кариера. Коротков се среща с главния комисар, провеждат един особено дълъг и сериозен разговор и отново е назначен на работа.
Преди началото на Втората Световна война, Александър прави няколко пътувания в Дания и Норвегия, отново може да бъде забелязан в Германия, където официално получава пощата си от Съветското посолство. Получава и новия си псевдоним „Степанов“ и влиза в дълбоко прикритие. Неговата задача, както и на много други е да потънат в неизвестност и да работят в министерството на икономиката, да изнасят информация за ВВС и да заемат най-различни специални постове. Заедно със своите колеги, Коротков съобщава на американците, че аташето на ВВС в САЩ е немски шпионин. В края на март 1941 г. ще открием, че изпраща писмо до Берия – лично до него, за да съобщи, че Германия се подготвя за нападение на СССР. Шпионинът дори посочва, че първата линия на атака ще е насочена към Ленинград-Одеса. По мнението на Хитлер, неговият доскорошен съюзник е ставал много по-опасен и силен.
СССР игнорира неговите съобщения и така до 19 юни 1941 г. с изпращането на последното писмо. Агент от Гестапо – Уили Лехман издава информацията на Александър, че се готвят военни действия, руският шпионин получава дори официалния рапорт, който посочва как ще се организира нападението. С тази информация шпионинът получава и още нещо – описание на всички потенциални руски агенти, които могат да бъдат проследени и много преди немската тайна полиция да започне да ги преследва, той ги скрива и извежда извън страната. На 22 юни със стартът на войната, Германия блокира Съветското посолство в Берлин и всички служители имат черен печат за разходки в Берлин. Срещу подкупи, Александър успява да излезе няколко пъти с мотива, че иска да види семейството си.
Среща се с жена-агент и предоставя пари, радио апаратура и инструкция за криптиране на информацията, която трябва да продължава да се изпраща в Москва. С помощта на най-различни канали, той напуска Германия през юли 1941 г. и успява да се върне обратно в СССР. Там получава повишение – капитан в първо управление на НКВД. С помощта на цялата мрежа от съветски агенти, работата по изнасяне на информация, която значително съкращава времето на втория глобален конфликт. На фронта се представя за пленен германец и отново успява да се внедри в щабовете на немската армия, като всеки лист хартия се оказва много по-ценен от злато.
Неговият офицер Павел Судоплатов успява да получи данни, които посочват кои са генералите срещу Хитлер. Същите вече са маркирани за убиване, но бързата работа спасява живота им. Александър посещава Югославия и успява да предостави информация на Тито, която е написана лично от Сталин. През 1943 г. е командирован в Кабул, където успява да елиминира немски агенти, опитващи се да вкарат Афганистан във война срещу СССР, с което най-вероятно изходът на сражението може да се отрази пагубно на историята, която днес познаваме. След като става ясно, че великото трио ще се среща в Техеран, агентът веднага занимава и предоставя необходимата информация за нацистите, както и данни за оформянето на коалиция на анти-хитлеристки сили.
В Иран рекрутира няколко агента, които да изпрати в Германия, използвайки български канали, двама от тях успяват ще стигнат до сърцето на противника. Коротков получава информацията за тайните Me.262 реактивни самолетни двигатели, както и повече познания за Уили Месершмит. Вторият информатор изпраща информация за Вернер фон Браун – изобретателят на далекобойни ракети. Само две години по-късно отново влиза в разправии със собствените си началници. Намира се в Германия, когато идва времето за подписването на немската капитулация. Иван Серов дава лично нареждането да се следи какво точно ще каже маршал Кейтел, като е важно да подпише предаването и всяка една негова дума да бъде запомнена.
През цялото време Александър не се разделя с маршала и дори при подписването, той се намира точно зад гърба му. След края на войната започва да издирва всички агенти, които са предоставяли информация, за да възстанови статута им. Най-близките му хора са елиминирани, но много други остават живи. Агентът се завръща в Москва през 1946 г. и получава поста на директор в чуждестранното нелегално информационно бюро.
Александър изпраща агенти в САЩ, като лично рекрутира Рудолф Абел – радистът, който ще разгърне мрежа от шпиони на вражеска територия. Продължава да пътува в различни страни и успява да открие някои нелегални емигранти, които най-накрая да използва за изпълнението на собствените си задачи. През януари 1956 г. Коротков е повишен в майор-генерал на КГБ. През следващата година чупи рекорда по награди в СССР. Какво се случва с най-добрите агенти в страната, бихте попитали? Отговорът идва с откриването на подслушвателно устройство в абажура на офиса му. Информацията е предадена от съветски агент на име Хайнц Фелфе – Курт, който работи в контраразузнаването на Западна Германия.
Никой не е подозирал, че Ханц е съветски агент, но той бързо предоставил необходимата информация на своя началник. Разузнаването решава да остави подслушвателното устройство и периодично да се подава информация за заблуда на немските специални служби. Коротков успява да вербува министъра на отбраната на ГДР Ерик Милке и началника на външно разузнаване Маркус Волф. Повечето агенти не само са свързани с общото дело, но дори се изграждат приятелски отношения. Шпионите ходили на риба, гледали театър и имали достатъчно общи приятели. Умението на Коротков да събуди симпатия в своите подчинени, както и да печели доверието на всички около него, започва да го превръща в един от най-значимите хора на СССР.
След смяната на Серов като директор на КГБ, новото лице Александър Шелепин веднага започва да търси варианти за изчистване на старите герои. Преди да започне строенето на Берлинската стена, Коротков ще изнесе информация за новата зараждаща се про-фашистка организация на територията на ГФР. Шелепин никога не обръща внимание и дори критикува своя подчинен, че ако не спре да създава напрежение, може да бъде уволнен, както и изхвърлен от разузнаването. На 27 юни 1961 г. е извикан на среща в Централния комитет. Отново повдига същата тема, като има гаранция на членовете, че ще го подкрепят в задачата му да се спре строежа.
Междувременно Шелепин осъзнава, че ако на тази среща изрази негативно мнение, веднага ще демонстрира слабост и ще се раздели с поста си. След голямата си победа, агентът решава да поиграе тенис в родния си дом, защото напрежението вече го убива. Александър Коротков никога не е искал да се изгражда стена, но няма да бъда послушан. Никой не знае, че това ще е неговата последна игра. На 51 години умира от сърдечен удар, докато преследва победата на корта. Погребан е в Московското гробище с всички налични военни почести. До днес можем само да подoзираме мащаба на неговото влияние в разузнаването. Трудно е да отречем, че той печели войната, предоставяйки възможно най-ценната информация. До днес това е един от най-влиятелните хора в сянката на Сталин, работил само и единствено в името на родината си.
Снимки: Wikipedia
