Алдрич Еймс – най-алчният двоен агент на ЦРУ и КГБ
Алдрич „Рик“ Еймс е може би един от най-впечатляващите шпиони на Студената война. Не си мислете обаче за Джеймс Бонд или Мата Хари, Алдрич е уникален случай, който може би няма да се повтори в шпионската история с години. В момента бившия агент на ЦРУ се намира в затвор в Индина с доживотна присъда и никакви право на помилване. Арестуван е на 31 години и в момента е на 78 години. За разлика от всички добри примери, включително д-р Зорге, Алдрич е най-голямата издънка на разузнаването и това се разкрива едва след залавянето му. Нека започнем от самото начало.
Ражда се в семейство на преподаватели през далечната 1941 г. той е и най-голямото дете от три в семейството. През 1952 г. баща му започва да работи в ЦРУ, Вирджиния и заминава в командировка в Югоизточна Азия за около 3 години с цялото семейство. Още тогава става ясно, че няма как да бъде агент, след като се пропива драматично. Междувременно Алдрич зуспява да завърши гимназия и през 1957 г. работи в ЦРУ в една от най-ниските позиции като анализатор на записки. След две години се опитва да влезе в Чикагския университет, но за жалост се оказва, че не може да го завърши.
Следващото лято работи като общ работник отново в сградата на ЦРУ. Изненадващото е, че малко по-късно е назначен за асистент на директора по техническите въпроси. Доста интересен скок във времето. Отново получава назначение във Вашингтон и през 1962 г. се завръща към старите работни практики на общ работник. В университета във Вашингтон успява да завърши бакалавърска степен по история. Плановете му за разузнаването били нищожни, но добрите оценки позволяват да се запише в тренировъчната програма, при това въпреки наличието на редица алкохолни проблеми и сблъсъци с полицията.
Знакът на пощенската кутия означавал, че агентът иска да се срещне с някого.
През 1969 г. сключва брак с колежка от агенцията – Нанси Седжебарт, която среща именно там. След приключване на програмата е изпратен в Анкара, а неговата съпруга прекратява своята работа в разузнаването, защото законите изискват едно семейство да не работи на едно и също място, особено в ЦРУ и ФБР. Мисията на Еймс в Турция е да открива съветски агенти и да ги рекрутира за работа в ЦРУ. Пътищата му го водят към „Революционната младеж на Турция“. Успява да намери достъп до нея чрез своя съквартирант Дениз Гезмис. Наблюдаващите офицери пишат в досието му, че са изключително доволни и самият Еймс се превръща в много важен играч на американското разузнаване.
През 1972 г. получава ново назначение и е изпратен в Източна Европа. Отново се наблюдава сериозен ентусиазъм, но още по-голяма страст се оказва подаването на информация, стратегическо планиране и други странични занимания. Изведнъж интересът му към рекрутиране на агенти рязко намалява. През 1976 г. успява да предаде двама съветски агенти и отново е издигнат на върха на кариерата си, препоръките летят една след друга, а освен това получава и достатъчно финикийски знаци, които да засилят значително неговото представяне. Колкото повече възможности се отварят пред агента, толкова повече и пиенето се засилва. В един момент успява да създаде достатъчно главоболия на агенцията.
Един път се напива и забравя куфарчето си с важни документи в метрото, а другото интересно наблюдение е, че човекът харчи повече, отколкото изкарва. През 1981 г. е изпратен в Мексико, докато неговата съпруга остава в Ню Йорк. Там вече няма и следа от агента и повечето смятат, че представянето му е изключително посредствено. Следващата година започва афера с Мария дел Росарио Касас Дюпюу. Тя е културно аташе на Колумбийското посолство и освен това е информатор на ЦРУ. Обикновено разузнаването изисква съобщаване на всякакви такива афери, но Еймс пропуска да спомене това.
Неговите колеги знаят това и много скоро успява да оформи много сериозен скандал с кубински представители, при това пред очите на неговите началници. И въпреки тези провинения, завръщането на агента води до ново начало и представенято на още по-сериозни задачи. Еймс отговаря за контраразузнаването срещу съветски агенти. Достъпът му до всички планове и операции на ЦРУ, както и имената на оперативните агенти в КГБ го превръщат в един от най-значимите хора на агенцията. През октомври 1983 г. той се развежда със съпругата си Нанси и призовава Росарио за нова партньорка.
Единственият проблем е, че издръжката е доста тежка и той самият трябва да плати около 46 000 компенсанция на своята вече бивша съпруга. За изплащането на сумата му се налага да тегли два заема, голяма част от парите му се профукани за алкохол и практически не може да поеме разхода. Друг голям проблем е, че неговата нова половинка харчи през пръсти и му коства около 400 долара само за разходките по магазините. Ситуацията става доста тежка и един от най-големите агенти на ЦРУ е на път да банкрутира. Какво може да направи в този случай, какво е единственото решение?
Да започне да продава информация. Точно така, глупостта му достига до там, че е готов да предложи на най-големите си врагове ценна информация. В началото успява да открие агенти от съветското посолство, да разкрие самоличността си и да поиска сумата от 50 000 долара. В замяна предлага да предава част от информацията. Първоначално се опитва да лъже дори тях,, но след това осъзнава, че тази игра е много по-сериозна и вече не само няма протекцията на своите бойни другари, а е и в полезрението на врага. Съответно ако не изпълнява мисията си, той спокойно може да бъде екзекутиран, но пък получава солидни приходи. Натискът на КГБ успява да даде отражение и Ейм пропява като пролетна птица. Изнася информация за редица топ агенти под прикритие, които редовно споделят маневрите на съветската активност.
В този период от време двойният агент вече си мислил, че може да изпомпа сериозно количество пари от своя враг, а освен това чрез елеминирането им отрязва всички пътеки до себе си. През 1985 г. ЦРУ започва да наблюдава как някои много ценни кадри изчезват при това с алармиращо темпо и без никаква следа. Много скоро агенцията осъзнава, че нещо не е наред. Коментари като възможността за картица в отдела започват до водят до нови главоболия. Разследването обаче се води изцяло в сградата и редовно се претърсва за бръмбъри и други записващи устройства, които най-вероятно биха могли да носят толкова ценната информация. Променят се кодовете за комуникация, в случай, че са разбити. От самото начало ЦРУ вярва, че издънката идва от Едуард Лии Хауърд, който също предава информация.
Истината се разкрива едва във времето, в което още трима агенти изчезват и за тях Хауърд няма никаква информация. Това вече автоматично доказва, че има нов източник. Обикновено такива крайни мерки не се случват дори в редиците на КГБ и самият Еймс получава извинение, но нищо повече. КГБ заявяват, че в този момент шпионите са били твърде близо до политически фигури и по тази причина трябвало незабавно да изчезнат. Това обаче също не го спряло, той продължил да излиза със Сергей Дмитриевич Чувакин. Обяснява на своите началници, че това е негов опит да вербува нови агенти, но банковата му сметка постоянно се увеличава със суми от по 20 и 50 хиляди долара.
Финалната калкулация за толкова ценната информация е 4.6 милиона долара. Глупостта на двойния агент води до там, че вместо да покрие спечеленото, той започва да харчи все повече и да се забелязва. Когато окончателно се развежда със съпругата си през 1985 г. и се жени за Росарио, пищната сватба създава още повече въпроси. Коментари от рода, че парите идват от страна на съпругата му, бързо се разобличават. ЦРУ има достатъчно връзки, за да провери какво наистина е паричното състояние на Росарио. Дори и след като започва да превежда парите на нейна сметка в Богота, ситуацията не се променя.
През следващата година ЦРУ продължава да търси своята пробойна и информацията, че съветският агент се намира в тренировъчния център на ЦРУ във Вирджиния окончателно стеснява кръга около заподозрените. В този отдел има 90 човека и десет от тях са заподозрени. Разследването продължава да е трудно поради простата причина, че всеки има достатъчно добро прикритие и алиби. През 1986 г. Еймс е изпратен на мисия в Рим. Алкохолът продължава да сваля нивото му от посредствено до нулево. Продължава да върти скандали и агенцията няма друг избор, освен да го върне обратно.
През 1990-1991 г. е назначен в центъра за контраразузнаване и вече има достъп до двойните агенти на страната. Достъпът до тези имена най-вероятно е предизвиквал още повече интерес и се е разглеждал като още по-мощна финансова подкрепа от страна на СССР. Това, което Еймс не знае, че е в полезрението на сформиран екип за разследване. Пол Редмонд и колегите му вече знаели, че през 1990 г. нито една от хипотезите им не издържа, освен потенциалните шансове за къртица. Рекрутирането на съветски агенти също е рязко задържано. Диана Уортън, която е част от разследващия екип и познава Росарио, един ден започва да я разпитва за живота. Росарио споделя, че смята да инсталира електрически завеси, които да контролира с дистанционно.
За времето си подобна екстра е доста скъпа, но дамата заявява, че парите не са проблем и смятат да обзаведат цялата къща, вместо да работят върху всяко помещение отделно. Уортън много добре знаела, че семейството на дамата не е толкова заможно, но банковите сметки показвали, че в момента са повече от богати. Това било напълно достатъчно за екипа да започне работа. Първо назначили екип, който да разглежда финансовите постъпления на Еймс за период от два месеца. След това пускат информация, че къртицата е рекрутиран агент, който най-вероятно идва от СССР. През 1986 г. Олдрич е преминал един детектор на лъжата, а през 1991 г. е назначен нов. Това още повече го притеснило, но КГБ предложили да се успокои.
Отговорите му били твърде притеснителни. На някои се провалял, но на други демонстрирал невероятна увереност. Причината за това била, че на полиграфът експертите се държали твърде приятелски и това създавало още повече главоболия. Щом полиграфът не можел да даде отговор, присъствието на охолния живот давало. Еймс избелил наскоро зъбите си, от клошарските си дрехи започнал да носи дизайнерски ръчно изработени костюми, които с една заплата трудно биха могли да се позволят. При годишна заплата от 60 000 долара, той притежавал луксозна къща за половин милион долара във Вирджиния, Jaguar за 50 000 долара, направил е основен ремонт за още 100 000 долара и месечните му телефонни сметки минавали сумата от 6000 долара на месец, защото често се налагало да звъни я Колумбия.
Освен това има няколко кредитни карти, където плащанията отново надвишават месечните му приходи. През 1993 г. ЦРУ и ФБР официално започват активно наблюдение на подозрителния Олдрич. Редовно се наблюдават неговите действия в управлението, разглежда се неговия боклук, а също така е монтирано проследяващо устройство на в колата му. Агентите имат желание да обърнат по-сериозно внимание върху действията му, но много скоро осъзнават, че Еймс ще ходи на конференция в Москва и там може да се укрие. Затова е арестуван заедно със съпругата си на 21 февруари 1994 г. На следващият ден е обвинен в държавна измяна и на 28 април се признава за виновен и с това подписва доживотната си присъда.
Неговата съпруга получава 5 години затвор за данъчни измами, както и за конспирация в шпионаж. В съда признава, че е разкрил имената на всички агенти в Съветския съюз. Освен това е изнасял сериозно количество информация на врага, включително и защитни маневри при евентуални военни нападения. Според магнитута на предадената информация, Еймс е застрашил живота на още 100-на агента и е допринесъл за екзекуцията на десет други. Разкритията му позволяват на КГБ да използва агенти-бушони, с които да лавира в разкритията си и по този начин да остава достатъчно прикрита. Когато го питат как е успял да издържи полиграфа, той обяснява, че няма особена магия и от него се изисквало само да бъде уверен в действията си. И изводът може да бъде само един – агентите на ЦРУ трябва да получават повече пари, в противен случай ставаме свидетели на подобни изпълнения.
