Адолф Хитлер и Ева Браун: Зад всеки зъл мъж стои едно добро католическо момиче
Името му е станало нарицателно за всичко грозно и уродливо, което може да роди човешкият мозък. Какво може да се каже за него, което вече не е било казано и написано? За него, за Адолф Хитлер – или лошо, или нищо ново. Жената в живота на Фюрера обаче винаги е била встрани от центъра на вниманието и се знае малко за нея, може би защото е трябвало да живее в чудовищната сянка на мъжа, когото е обичала.
Тя е Ева Браун – красивото, образовано и скромно девойче от буржоазно католическо семейство, което, против всички вселенски правила на привличането и здравия разум, се остава да бъде запленена от един емоционално незрял и с нелепа външност художник-вегетарианец с мисленето на задръстен пуритан, който, дори облечен в униформа, си оставал все така невзрачен.
Никой не може да отрече факта, че властта е най-големият афродизиак. Може да е само мит, а може и да не е, но жените били толкова привлечени от харизмата на Хитлер, че получавали оргазъм, само докато слушали речите му по радиото. Обаче не това е била причината Ева да се влюби във водача на германската нация. Всъщност когато за първи път се срещат, гласът му не й подействал по начина, по който се твърди, че действал на другите му фенки. Може би защото по онова време политиката я отегчава, а Хитлер все още не е толкова известен…
Срещата
Октомври 1929.
17-годишната Ева Браун от Мюнхен тъкмо е напуснала католическото училище. Тя е очарователно момиче с вълнисти кестеняви коси и румени бузи, което обича танците, гимнастиката, холивудските филми и романтичните романи. Освен това притежава всички външни и морални качества и интереси, които отговарят на идеала за перфектната нацистка. Затова и лесно си намира работа в студиото на Хайнрих Хофман – официалния фотограф на Нацистката партия.
Един ден, докато Ева се е покачила на една стълба, за да подрежда инвентара, вратата на студиото се отваря и вътре пристъпва бъдещият фюрер. В този момент и двамата разполагат с отлична гледна точка, за да се преценят взаимно: той забелязва стройните й крака, а тя поглежда отвисоко лицето му и под този ъгъл то не й се струва никак грозно. Хофман представя новодошлия като “хер Вулф” (Wulf – вълк) – име, което Ева ще продължи да използва като интимно обръщение към Хитлер през всичките 15 години, докато са заедно.
“Заварката” между Ева и Адолф се получава не токова заради моменталното сексуално привличане, нито пък заради влюбване от пръв поглед. Взаимният им интерес се основава най-вече на прякото задоволяване капризите на егото и на двамата. Хитлер, който по това време има връзка с племенницата си Гели Раубал, винаги е харесвал много млади жени, оправдавайки вкуса си с убеждението, че “всеки високоинтелигентен мъж трябва да си избере примитивна и глупава жена.” А коя жена е по-лесна за “оформяне” по твой вкус, ако не тази в много млада възраст! Ева, от своя страна, е поласкана от интереса на един нацистки функционер и, както й се струва, класически алфа-мъжки екземпляр.
Ще минат две години обаче, преди Хитлер да започне да приема Ева сериозно. Според един от най-авторитетните негови биографи, Иън Кершоу, племенницата Гели всъщност е жената, към която Хитлер изпитва най-дълбоки чувства и от която е емоционално зависим. Ева е просто сурогат на Гели, когато нея вече я няма.
Секс по арийски
Адолф Хитлер, човекът, отговорен за насилствената смърт на повече от 70 милиона души, повечето от които евреи, роми и хомосексуалити, през първата половина от живота си има сексуални отношения изключително с мъже. Имената на някои от партньорите му се знаят със сигурност, макар че в автобиографията си “Моята борба” Фюрера е повече от пестелив на думи относно познанствата и събитията от този етап от живота му. Някак много внезапно авторът прескача от детството направо в годините на Първата световна война, като единствено си позволява да загатне, че с войниците от неговия полк са си сформирали една “славна мъжка дружинка.”
Най-дългата му хомосексуална връзка, макар и отворена, продължава шест години и е с военния диспечер Ернст Шмит. Американското разузнаване установява, че Хитлер не е повишен в чин по време на Първата световно война именно заради сексуалните си наклонности, както и че през 1919 г. е бил арестуван по обвинения в содомитство и кражба. Когато става партиен лидер през 1921 г., Хитлер се обгражда изключително с хомосексуален персонал. В служебната характеристика на двама от бодигардовете му, Улрих Граф и Кристиан Вебер, влиза и задълженията да задоволяват сексуалните нужди на шефа, когато той изиска това от тях.
Едва 37-годишен, Адолф прави първите си сериозни опити да “смени резбата,” но не за друго, а най-вече защото му е писнало да се разправя с разни отрепки, които го изнудват за пари, за да си мълчат. Шест от общо осемте жени, с които в последствие има връзка, се самоубиват. Сред тях е и голямата му любов Гели.
Ужасът да бъдеш невидим
Когато взема властта в ръцете си и славата му се понася по света, Хитлер целенасочено си изгражда имиджа нa асексуален, на човек и политически лидер, който се е посветил единствено и само на една велика кауза. В живота му няма място за жени и целибатът е най-логичният избор. Затова и неслучайно се опитва да запази връзката си с Ева Браун в тайна от външния свят и само шепа хора от най-близкото му обкръжение знаят за съществуването й.
Всеки път, когато някой от висшите офицери от СС или някоя друга важна личност идва в дома му, той нарежда на Ева да не напуска стаята си при никакви обстоятелства. Тя никога не възразява, не се оплаква. Толкова го обича и му е толкова предана, че дори не дава вид, че е притеснена от факта, че двамата почти никога не са интимни. А в редките случаи, когато това се случва, Адолф я кара да носи неудобно кожено бельо и да се изхожда върху него – фетиш, който Фюрера е придобил от времето, когато е бил с Гели.
С времето сексуалната фрустрация на Ева се засилва дотолкова, че тя се принуждава да моли личния доктор на Хитлер, Теодор Морел, да му прави инжекции с хормони с надеждата, че това ще повлияе положително на либидото му. През последните месеци от живота си Ева споделя на приятелки, че дълбоко съжалява, задето не го е напуснала още преди десет години. Това, което Ева не знае, или се преструва, че не знае, е, че по време на връзката им, Фюрера й изневерява многократно – както с жени, така и с мъже.
Обитаваща в мълчание своя личен ад, в който тя е никой и нищо, Ева се опитва да запълни вакуума в душата си с пазаруване. Неконтролируемото й желание да придобива все повече и повече предмети, както и страстта й към обувките я доближават в това отношение до жените на много други прочути дикататори. Сменянето на тоалети по седем пъти на ден, докато чака нейният любим Фюрер да й позвъни и да я повика, е единственото занимание, което й носи някакво удоволствие. В дневника си от 1935 г. тя пише: “Защо трябва да си причинявам всичко това? Иска ми се никога да не го бях срещала. Крайно съм нещастна. Сега ще изляза и ще си купя още от ония сънотворни прахчета, които ми помагат да спя и да не чувствам.”
Ева прекарва в “унесено”, полубудно състояние по-голяма част от времето си. Тя е постоянно сама, не се вижда почти с никого и е толкова отегчена и отчаяна, че често избухва в ридания. За нея братовчедка й Гертруде Вайскер казва: “Тя е най-нещастната жена, която познавам.” Постоянно депресирана и пренебрегвана, Ева опитва на два пъти да сложи край на живота си преди третия успешен опит, към който самият Хитлер я подтиква.
Как човек се примирява с такъв живот и такъв мъж? Отговорът е прост: НИКОЙ не напуска Фюрера. Освен ако не е по наина, по който го правят бившата любовница Геле – с краката напред.
Фрау Хитлер, но само за една нощ
Ърнест Хемингуей е казал: “Има две неща, по които можеш да съдиш за характера на мъжа – по жената, за която се жени, и по начина, по който умира.”
Хитлер се жени за Ева Браун на 28 април 1945 г.
36 часа по-късно младоженците поглъщат капсули с цианид.
Биографите на Хитлер, както и ние, обикновените странични коментатори на тези, вече отминали исторически събития, сме в състояние да преценим характера на Хитлер, а и на Браун в не по-малка степен, по много други параграфи освен по нетрадиционния им избор на партньор и представата им за меден месец. Без значение предвидимия фатален развой на събитията през онзи ден на 1945-а, Ева отива на фризьор, облича любимата на съпруга й черна рокля и избира подходящите аксесоари към нея – чифт италиански обувки и часовник с диаманти. Светът трябва да я запомни като една подобаваща фрау Хитлер. Макар и да е била такава само за една нощ.
За много хора, които са запознати с историята на някога невинното и изпънено с големи надежди за бъдещето момиче от Мюнхен, Ева Браун въплъщава идеала за жена, която решава да остане до любимия мъж до самия край. Защото дори ужасната смърт в бункера с него е за предпочитане пред какъвто и да е живот без него.
