Аарон Банк: Бащата на зелените барети

Аарон Банк е роден на 23 ноември 1902 г. в Ню Йорк, Ню Йорк, в семейството на руски еврейски имигранти. Докато е дете, губи баща си и майка му трябва да го отглежда, като същевременно преподава пиано, френски и немски език, за да свързва двата края.

Склонността ѝ към езиците се предава и на него, а освен това младежът е и атлетичен, благодарение на работата си като спасител и учител по плуване в Лонг Айлънд, Биариц и Бахамите.

На 19 август 1942 г., на 39-годишна възраст, Банк се записва в американската армия. Първоначално смятан за „твърде стар“ за бойни действия, той работи като офицер по тактическа подготовка в лагера „Полк“, Луизиана, когато вижда бюлетин с молба за доброволци за „специални задачи“. Оказва се, че физическата подготовка и лингвистичните умения са точно това, което изисква работата, което му позволява да получи място в Сектора за специални операции (ССО) на Управление за стратегическите служби (УСС).

В Управлението за стратегическите служби

Участници в Операция Джедбърг тренират

Като член на УСС Аарон Банк бързо се превръща в ключова фигура. На 31 юли 1944 г. той оглавява американския екип в операция Джедбърг, който скача с парашут във френския департамент Лозер. Екипът е натоварен да се срещне с френската съпротива и да координират усилията срещу окупационните германски сили с белгийски, британски и холандски служители.

След като се свързва, Банк участва и в операция Анвил, по-късно преименована операция Драгун и по-известна като съюзническата инвазия в Южна Франция. Екипът му изтласква германските сили от плажната ивица, освобождавайки няколко града преди пристигането на сухопътните войски.

Операция Железен кръст

Аарон Банк и германски дезертьори, преди отмяната на операция Железен кръст

Операция Железен кръст щеше да бъде най-бляскавият момент на Аарон Банк… ако беше се осъществила. Замислена от генерал Уилям Джоузеф Донован, ръководител на УСС, тя има за цел да залови и/или убие Фюрера. След като наберат 170 военнопленници, които са против режима в Германия, те ще се внедрят във Вермахта, след като първо преминат през обучение за парашутисти.

Планът е тези доброволци да се спуснат с парашут в Алпийския редут [редут е постоянно или временно фортификационно съоръжение от затворен вид] – предполагаема германска крепост по австрийско-немската граница, и да заловят фюрера и всички други високопоставени служители с него. Вярвало се е, че те ще се оттеглят в този планински район, когато Съюзниците наближат Берлин, но това не се е случило. Лидерът на Германия остава в столицата, което именно води до отмяната на операцията.

По-късно Банк казва пред списание „Таймс“: „Никога през живота си не съм плакал, но почти се разплаках, когато ми казаха, че е отменена“.

Тихоокеанския театър

Фалшива лична карта, която Банк ползва, докато работи с УСС.

След капитулацията на Германия е изпратен на Тихоокеанския театър, където попада в Индокитай и работи за освобождаването на военнопленници.

Докато е там, се запознава и работи с Хо Ши Мин, който води виетнамската съпротива срещу японската окупация. Поразен от популярността на този човек, Банк предава видяното на Управлението и на правителството на САЩ, като им казва, че на лидера на съпротивата трябва да се позволи да състави коалиционно правителство. Американската външна политика обаче разглежда евентуално правителство, водено от Хо, като заплаха поради принадлежността му към комунистическата партия и отхвърля препоръката.

След края на Втората световна война Банк остава в американската армия, като командва армейския регионален контраразузнавателен корпус в Бавария, а след това служи в 187-а пехотна полкова бойна група на 11-а въздушнодесантна дивизия в Корея.

Основаване на специалните сили на армията на САЩ

След службата си в Корея Аарон Банк е назначен за началник на Сектора за специални операции към Щаба за психологическа война. Не след дълго той се превръща в привърженик на създаването на специализирано подразделение в рамките на американската армия.

Заедно с полковник Ръсел Фолкман той твърди, че американската армия се нуждае от група, която да е способна да води неконвенционална война, подобна на тази, която е водена от УСС (което по това време вече е заменено от ЦРУ).

Официалните лица харесват идеята и през 1952 г. Банк става командир на новосформираната Десета дивизия специални сили (въздушнодесантни) във Форт Браг (сега Форт Либърти), Северна Каролина.

Десета дивизия е замислена като елитна част от армията, владееща чужди езици, тактики за прикритие, саботаж и различни форми на война. За да гарантира успеха им, Банк събира експерти в различни специалности. Той предлага също така тези специални части да носят отличителни цветни шапки и макар че първоначално това е отхвърлено, по-късно президентът Джон Кенеди разрешава носенето на известните зелени барети.

Следвоенен живот

През 1958 г. Аарон Банк се пенсионира от армията на САЩ, но се премества в Сан Клементе, Калифорния, където остава активен до осемдесетте си години.

В началото на 70-те години на миналия век, уязвимостта на ядрените електроцентрали улавя вниманието му и Банк провежда разследване на сигурността в атомната електроцентрала „Сан Онофре“. Разтревожен от недостатъчната й защита, той лобира пред Комисията по атомна енергия и свидетелства пред Конгреса на САЩ. Така, благодарение на него в ядрените съоръжения в Съединените щати настъпват значителни подобрения в сигурността.

Банк е автор и на две книги: „От УСС до зелените барети: Раждането на специалните сили“ и “Рицарски кръст“. Той почива в старчески дом на 1 април 2004 г. на 101-годишна възраст. В знак на признание за всеотдайната му служба главната академична сграда на Центъра за специални бойни действия на американската армия „Джон Кенеди“ е наречена на негово име.