Злобата стимулира вярата в конспирации и отричането на науката

През последните години интернет и социалните медии са залети от различни конспиративни теории, особено по време на криза. В стремежа си да разберат какви са причините за вярата в подобни понякога направо безумни истории двама психолози разглеждат каква роля играе злобата в начина, по който хората се ангажират с дезинформацията и поддържат конспиративните теории.

Теориите на конспирацията могат да бъдат тълкувани като убеждения за важни събития, които отхвърлят категорично доказани или прости обяснения за сметка на сложни, неправдоподобни, нелогични или дори фантастични такива. Тези алтернативни идеи често включват тайни заговори, ръководени от подозрителни, невероятно силни и злонамерени групи.

Хората, които вярват в конспирации, могат да проявят и склонност към отричане на науката. Например те могат да отхвърлят идеи като антропогенното изменение на климата или стойността и ефикасността на ваксините, като същевременно отхвърлят възгледите на „експертите“ като пристрастни или в крайна сметка неверни.

Не е трудно да се прецени защо отричането на науката често е обвързано с такива идеи. Тя играе важна роля в обществото и е част от властови институции. В същото време научният метод невинаги дава интуитивни или емоционално привлекателни обяснения, което може да го направи да далечен от ежедневния ни опит. Но въпреки това науката присъства в ежедневието на повечето хора, така че нейните открития не могат просто да бъдат отхвърлени като слухове или мнения.

„За да се отхвърлят откритията, без самите отхвърлящи да се занимаят с валидни научни начинания – пишат в новото си изследване д-р Дейвид Гордън и д-р Меган Бирни, двама психолози от Университета в Стафордшир и Университета в Бирмингам, – един от методите е да се обвинят учените, че участват в зловеща всемогъща конспирация.“

Това означава, че за да разберем конспиративните теории, които отричат науката, трябва да разберем вярванията в теориите на конспирацията като цяло. Понастоящем изследователите са идентифицирали три основни фактора, които ги предсказват. Те включват нуждата от обяснение на света (т.нар. епистемични мотиви), нуждата от сигурност (т.нар. екзистенциален мотив) и нуждата да се чувстваш ценен в обществото (социални мотиви).

В новото си изследване Гордън и Бирни разглеждат как злобата може да бъде ключов фактор, който е в основата и на психологията на убежденията в теорията на конспирацията.

„Злобните психологически мотиви обикновено се появяват, когато хората се чувстват в неизгодно конкурентно положение, често когато се чувстваме несигурни, заплашени или недооценени“, обяснява водещият изследовател Гордън в изявление.

Изследователите провеждат три проучвания с участието на 1000 души, с които поглеждат как злопаметността взаимодейства с трите мотива за конспиративни теории, споменати по-горе.

И установяват, че както може да се очаква, по-високите нива на злонамереност са свързани с по-силна вяра в теориите на конспирацията. Те също така установяват, че злобата е посредник във връзката между убежденията в конспирациите и трите предиктивни фактора.

„Ние не предполагаме, че хората съзнателно избират да бъдат злобни, когато вярват и разпространяват теории на конспирацията“, уточнява Бирни. „Вместо това нашите открития предполагат, че чувството за неблагополучие в тези три области може да провокира обща психологическа – злобна – реакция, която прави хората по-възприемчиви към вярването в конспиративни теории.“

Най-силните връзки, които психолозите установяват, са между убежденията, злобата и несигурността за света. За справяне с последните би могло да се използва ефективна научна комуникация и медийна грамотност по отношение на сложни теми, които са насочени към борба с дезинформацията, предлагат изследователите.

От тази работа става ясно, че усилията за справяне с теориите на конспирацията трябва да надхвърлят самостоятелното противодействие на дезинформацията – предлага се да се предприемат действия и за справяне със социалните и политическите условия, които създават усещането за безправие, съперничество и несигурност.

„Ако разбираме убежденията за конспирация като проява на злоба – реакция на реално или възприемано социално и икономическо неравностойно положение – тогава борбата с дезинформацията е неразривно свързана с решаването на по-широки обществени проблеми като финансовата несигурност и неравенството“, заключава Гордън.