Жителите на Сан Франциско протестираха срещу носенето на маски, преди цял век

Хубавото на историята е, че е успяла да акумулира опита на предишните поколения в нов вид архиви – книги. И след като човечеството не се сблъсква за първи път с пандемия, можем спокойно да обърнем внимание на опита от миналия век. Датата е 25 януари 1919 г., а мястото е Сан Фрациско, където повече от 2000 души излизат на протест, за да изразят негативното си мнение срещу носенето на маски.

Испанският грип – практически китайски – върлува в града и много скоро след преминаването на първата вълна и охлабването на мерките, жителите за пореден път са принудени да носят маски и да ограничат своите социални контакти. Тълпата обаче не е особено съгласна, особено с носенето на маски. Налагането на този медицински инструмент идва някъде през есента на 1918 г. и продължава до началото на следващата година. 1/3 от световното население е вече заразено и още в началото умират между 50 и 100 милиона души.

Пандемията в САЩ тръгва през август от Бостън и бързо успява да се разпространи до почти всяка точка на страната. Сан Франциско, като много други градове се надява да изгради имунитет, преди да се наложат по тежките мерки. В средата на октомври, градът вече е залят с болни и веднага управниците започват да налагат мерки за опазване на публичното здраве. Разбира се, защитата обаче не допада на мнозина, все пак преди близо 20 години градът е отново изолиран заради чума, която тръгва от китайския квартал, следователно тези мерки са познати на мнозина и на финала идва времето за протести.

И макар мерките да са за добро, мнозина вече не искат да ги спазват, а още по-забавното е, че около век по-късно, жителите ще повторят за пореден път опита си да обяснят, че няма да стоят по домовете си и са готови да рискуват, особено след като мерките за социална дистанция се удължиха до 26 май. И тогава, както и сега, основната цел на протестиращите е да осъди изцяло мерките на здравеопазването и да докаже, че няма да търпи повече подобни ограничения.

Първият заразен от испански грип е открит на 24 септември 1918 г. и както много други градове, мерките започват да се налагат сравнително бавно. Макар и на другия край на страната да се говори за ужасяващи резултати и хиляди затворени под карантина, Сан Франциско все още не се тревожи. Първата Световна война още не е приключила и мнозина се опитват да поддържат армията, като продължават да работят за военната индустрия.

Жителите така и не успяват да изградят мечтания имунитет и до края на октомври започват да се налагат ограничения, като на 25 октомври маските стават задължителни. В началото всички са съгласни да ги носят, все пак ще спасят много животи и ще помогнат на обществото да продължи да изпълнява своя дълг. Вестниците твърдят, че ще бъде изключително неучтиво за един човек да се представи без маска на улицата. И преди законът да влезе в сила, 4-ма от 5-ма вече са носили маски. Както винаги, ентусиазмът е изключително кратък.

Много скоро различни спекулации успяват да накарат жителите да ги премахнат и да се движат без тях, а в отговор на това, полицията започва да раздава глоби – 5 и 10 долара, а за кратко има и престой в затвора. На една хотелиерска проверка, повече от 400 души без маски са арестувани. До края на октомври вече има 20 000 болни и около 1000 умрели. Строгите мерки обаче започват да дават резултат. В началото на ноември заболелите са значително по-малко и в отговор на това, Сан Франциско отново вдига забраната за карантина и позволява свободния начин за предвижване.

Мнозина посрещат новината като една нова свобода и бързо се струпват в театрите, спортните арени и други популярни места. За съжаление, маските остават задължителни, но мнозина пропускат тази подрбоност. Освен това вестниците заснемат кмета и лидера на здравната организация без маски, следователно авторитетът на този инструмент вече е изгубен. Кратката радост приключва на 7 декември, когато здравните работници отново искат да се върне маската, защото епидемията за пореден път бележи сериозен риск. Надеждата на мнозина е, че по този начин ще се избегне завръщането на епидемията, но мерките са закъслени.

Повече от 90% от жителите в града отказват да сложат маски. Стотици използват медиите за да направят нови публични дебати и на 19 декември молбата е отхвърлена. Животът без маски ще продължи още цели 3 седмици. През януари, статистиката започва да доставя очакваните резултати, още 600 нови случая и всички те в един ден – 10 януари. Най-накрая става ясно, че подобни решения не трябва и не бива да бъдат дебатирани от публиката, а остават в ръцете на медицината. И така на 17 януари всички излизат на нов протест и отказват да бъдат част от фиаското.

За пореден път възможността да се върне този елемент на сигурност пропада, а властите вече нямат шанс да задържат хората в домовете си, следователно това предложение дори не се прави. До края на епидемията, повече от 45 000 души в града са заразени и около 3000 души умират, при това на цели две вълни. Статистиката на университета в Мичиган разглежда стратегията на големите американски градове и бързо установява, че там, където карантината влиза от много рано и социалната дистанция се организира, смъртните случаи са сравнително по-ниски.

И макар и маските да не спасяват животи, повторното събиране същата година е помогнало за разпространяването на болестта. Следователно остава един интересен момент в цялата история, който поставя на карта всички мерки и регулации. Практически бързото отслабване на мерките може да създаде нови въпроси и да постави отново човешкият живот под риск, както се наблюдава в страни като Китай. Разхлабването на мерките, както вече се е случвало много пъти, започва да се случва поетапно и води до нови предизвикателства и разбира се, повторна вълна със заразени.