Заложническата криза, която спря Джими Картър към втори мандат

След като Джордж Хенри Уилям Буш умира през декември 2018 г. Джими Картър става един от най-старите живи президенти на САЩ. Той е 39-я президент и също така бивш губернатор на Джорджия, избран през 1976 г. и изкарва само един мандат, губейки от Роналд Рейган, чийто вице-президент е именно Буш през 1981 г.

Картър губи от Рейгън по много причини, но най-големият проблем се смята кризата със заложници в Иран, където 444 дена близо 52 американеца са държани против волята си, когато революционери успяват да превземат американското посолство в Техеран.

Направени са няколко опита за освобождение, а спасителната операция на 24 април 1980 г. завършва със смъртта на 8 американеца. Инциденти се случват и в други моменти от управлението на Картър, но нито едно от тях не може да удари и накара американците да изгубят своя престиж като военна сила, колкото този.

През цялото време има викове, които трябва да мотивират президента Картър да започне да действа по-строго и да върне заложниците у дома. Говори се за ангажирането на армията, дори и да се рискува здравето на някои заложници, което обаче да ги върне обратно в страната. И мнозина продължават да задават един и същи въпрос: какво е можел да направи Картър, за да се случи чудото?

Оказва се, че в онзи далечен момент не е имал много полезни ходове, с които да спести кръвопролитието. Появата на военни сили, които да са видими, може да мотивира иранците да започнат да екзекутират заложници от самото начало, вместо дори да мислят за освобождение. Мнозина дори забравят, че Картър успява да издейства освобождаването на останалите заложници, при това напълно невредими, въпреки постоянните протести. Това обаче не става за един ден, необходима е цяла година за действие и търсене на всички възможни линии за дипломация и интервенция.

Проблемът е, че в този момент се мисли само и единствено за здравето на заложниците, макар и много други президенти в определен момент да са готови да унищожат всякаква връзка със страната, която заплашва техни граждани.

Препоръката на повечето анализатори, но едва след по-обстоен анализ е, че първата работа на Картър е можела да пощади животите на американците, особено с предложение за размяна на политически затворници или други търсени от Иран хора.

Опитите с Иран показват, че всяка принуда завършва с доста пагубни резултати и още повече проблеми. През цялото време има достатъчно съветници, които настояват за употребата на сила, която обаче не винаги може да реши основните проблеми.

По думите на историци като Кенет Полак, единственият вариант за използването на сила, който да работи, автоматично достига нивото на пълна военна интервенция, при това в революционен Иран, който все още не може да покаже своите основни настроения.

Единственият изход за действие, поне в онзи момент, е бил обвързан с разузнаването и използването на Delta Force.

Това автоматично изключва въздушните удари, завардването на граници, отнемането на територия и дори извършването на блокади.

Всички такива опции са представени на Картър, но той предпочита дипломацията и разбира много добре, че заплахата може да стигне до далеч по-сложни отношения. Основна идея на съвета за сигурност е и извършването на блокада върху иранския петрол.

Мнозина обръщат внимание на Абадан, който в този момент е една от най-големите петролни плантации на Иран и спокойно може да бъде ударен. Други локации са ориентирани към петролни терминали, а тяхното блокиране или миниране спира изцяло петролния износ, създавайки икономическа травма.

Кенет Полак вижда всички тези възможности, но отбелязва, че по време на предишното управление, Иран е произвеждал минимални количества петрол, за да може да има някакъв ефект. Техеран няма какво да изгуби и няма за какво да се притеснява, те са сигурни, че се борят срещу великия Сатана, както са наричали всеки американски президент.

Иран-Иракската война показва абсолютно същото, иранците просто не желаят да преговарят с когото и да било, което автоматично създава още повече проблеми.

Редица историци посочват, че Иран прави чудеса от храброст, въпреки факта, че 8 години разбива стени с глава и не се отказва от чутовния си инат. Необходим е сериозен натиск, преди да се стигне до предаване.

Елиминирането на потенциален военен конфликт и освобождаването на заложници, е най-добрия възможен вариант за излизането от кризата. Освен това е ясно, че при по-сериозна ескалация на сили, проблемите тепърва се засилват. Друг казус е, че в този момент и СССР развихря своите сили в Афганистан, където се изисква по-голямото внимание на американците и техните въоръжени сили.

Всички показатели ясно посочват, че не е било време за война и Картър успява да спечели най-важната си роля, успява да спаси почти всички американски заложници. Проблемът е, че се изисква повече време и точно това създава достатъчно напрежение, което да спечели изборите на Рейгън.

В този ред на мисли е напълно разумно да се посочи, че Картър е свършил своята работа, макар и да се е стремял да намери повече от едно по-добро решение.