Вайълет Гибсън – жената, която стреля по Бенито Мусолини

Приживе само четирима души успяват да предприемат опити за убийство срещу Бенито Мусолини, скандалния фашистки диктатор, който въвежда Италия във Втората световна война и вдъхновява Адолф Хитлер. От тези четири само една – англоирландката Вайълет Гибсън – някога е била близо до успеха. 50-годишната млада жена стига до заглавията на медиите на 7 април 1926 г., когато стреля по Мусолини и почти променя хода на историята завинаги. Но в годините след дръзкото й нападение Гибсън е изпратена в лудница и нейната история е почти забравена.

Почти век по-късно родната страна на Гибсън, Ирландия, се надява със закъснение да популяризира действията й, съобщава Орла Бари за общественото радио World. Градският съвет на Дъблин наскоро приема предложение, даващо първоначално одобрение за инсталирането на плоча в чест на Гибсън. Както Майкъл Шийлс МакНами пише за BBC News, служителите обмислят нейния дом от детството в квартала Мериън скуеър в Дъблин като потенциално място за паметника.

Историята на Гибсън за първи път привлича международното внимание през 2014 г., когато журналистът Сиобан Линам продуцира голям документален радио разказ, който представя нейния забележителен живот на по-широка аудитория. Слушателите вече имат достъп до документалния филм онлайн безплатно чрез уебсайта на ирландската телевизия RTÉ. Радиопрограмата на Lynam се основава на „Жената, която застреля Мусолини“, книга от 2010 г. на британския историк Франсис Стонор Сондърс.

Родена през 1876 г., Гибсън е дете от богато семейство, начело с баща й лорд Ашбърн, висш съдебен служител в Ирландия. Като млада жена, отбелязва Майкъл Мърфи за Irish Post, тя служи като дебютантка в двора на кралица Виктория. Израснала между Дъблин и Лондон, Гибсън е болнаво дете, страдащо от физически и психически заболявания – това, което тогава е наречено „истерия“, според Irish Post. В средата на 20-те години тя приема католицизма, а по-късно се премества в Париж, за да работи за пацифистки организации. Според World, страстните политически и религиозни убеждения на Гибсън я карат да се опита да убие италианския диктатор през април 1926 г.

В деня на стрелбата Мусолини току-що е приключил с изказването си пред конференция на хирурзи в Рим. Той върви през Пиаца дел Кампидолио, площад на върха на Капитолийския хълм на италианския град, когато Гибсън – малка, „разрошена на вид“ жена – вдига пистолет и стреля по него от упор.

Две случайни събития попречват на Гибсън да успее: Първо, Мусолини извръща глава и поглежда група ученици наблизо, които пеят песен в негова чест. Това накара куршума да мине през носа му, вместо да го удари директно в лицето. Второ, макар Гибсън да изстрелва още един куршум, той засяда в пистолета й. Към този момент тя вече е съборена на земята от тълпа хора.

Полицията я хваща, преди яростните свидетели да успеят да я накажат. Часове след атентата Мусолини се появи отново публично, с превръзка на носа, но без някакви други наранявания.

Въпреки тази хладнокръвната му фасада, Стонор Сондърс казва на света, че Мусолини е смутен, че е ранен от жена. „Той много ненавиждаше жените, както ги ненавиждаше и целият фашистки режим“, казва тя. „Той е шокиран, че по него стреля жена. И е шокиран, че по него стреля чужденец. Това е вид удар по огромното му его.“

Гибсън е депортиран в Англия, където лекарите я обявяват за луда. Семейството й се съгласява да я настани в психиатрично заведение в Нортхамптън. Докато е в затвора, Гибсън пише писма с молба за нейното освобождаване, адресирани до хора като Уинстън Чърчил и принцеса (сега кралица) Елизабет. Но писмата никога не са били изпратени.

Гибсън е заключена до смъртта си на 79-годишна възраст през 1956 г. Никой от семейството й не присъства на нейното погребението, според World, но BBC News отбелязва, че наследниците на Гибсън изразяват подкрепата си за плакет в нейна чест. „Сега е време да представим Вайълет Гибсън в очите на обществеността и да й отдадем полагащото й се място в историята на ирландските жени и в историята на ирландската нация и нейния народ“, заяви съветникът от Дъблин Маникс Флин в искането за поставяне на плочата.

Както Стонор Сондърс обяснява, мизогинията и стигмата около психичните заболявания изиграват роля в заглушаването на историята на Гибсън в продължение на десетилетия. Съвременниците на ирландката я определят за луда, вместо да признаят нейните правилни и задълбочени опасения относно диктатурата на Мусолини. „Удобно е както за британските власти, така и за нейното семейство, да я възприемат като „луда“, а не като политически активна“, казва Флин.

Когато властите и семейството й решават да заключат Гибсън до края на живота й, те „нямат предвид, че не само е възможно да е луда или да има това, което обикновено се описва като моментна лудост, но и че може да има и напълно оправдани политически идеи“, казва Стонор Сондърс. „А при нея случаят е точно такъв.

Бенито Амилкаре Андреа Мусолини е италиански политик и журналист, който основава и ръководи Националната фашистка партия. Той е министър-председател на Италия от фашисткия преврат през 1922 г. до отлагането му през 1943 г. и Дуче („Водач“) на италианския фашизъм от създаването на италианските фасади на борбата през 1919 г. до екзекуцията му през 1945 г. по време на италианския Гражданска война. Като диктатор на Италия и основател на фашисткото движение, Мусолини вдъхновява други крайнодесни диктатори като Адолф Хитлер, Франсиско Франко и Антонио де Оливейра Салазар.

Мусолини първоначално е социалист и журналист за вестник Avanti!. През 1912 г. той става член на Националната дирекция на Италианската социалистическа партия (ИСП), но е изключен от ИСП за пропагандиране на военна намеса в Първата световна война, в контра срещу позицията на партията за неутралитет. През 1914 г. Мусолини основава ново списание „Il Popolo d’Italia“ и служи в Кралската италианска армия по време на войната, докато не е ранен и освободен през 1917 г. Мусолини денонсиран ИСП като възгледите му в този момент се съсредоточават върху италианския национализъм, вместо върху социализма, и по-късно основава фашисткото движение, което се противопоставя на егалитаризма и класовия конфликт и вместо това защитава „революционния национализъм“, надхвърлящ класовите различия. На 31 октомври 1922 г., след Маршът на Рим (28–30 октомври), Мусолини е назначен за министър-председател от крал Виктор Емануил III, ставайки най-младият човек, заемал длъжността до този момент. След като премахва цялата политическа опозиция чрез тайната си полиция и обявява трудовите стачки за незаконни, Мусолини и неговите последователи консолидират властта чрез поредица от закони, които превръщат нацията в еднопартийна диктатура. В рамките на 5 години Мусолини установява диктаторска власт както с легални, така и с незаконни средства и се стреми да създаде тоталитарна държава. През 1929 г. Бенито подписва латеранския договор със Светия престол за създаване на Ватикана.