shareit

Средновековна Ирландия е имала легален аборт, многоженство, равни права и развод – после идва Католическата църква

| от |

Една много стара легенда сочи, че всичко ново, е добре забравено старо. Свикнали сме с това, но кратката памет винаги позволява да откриваме нови и нови изненади. На 26 май 2018 г. в Ирландия се провежда един национален референдум за установяване на мнението на обществото – абортите да бъдат легални или нелегални? Отговорът на средностатистическия ирландец е, че жената има право да избере кога да дава живот и кога да го пропусне. През последните 30 години се твърди, че Ирландия наистина прави смели стъпки напред и гледа демократично на всеки възникнал казус.

За този период ще открием, че Ирландия е забранявала абортите, хомосексуалните връзки се смятат за нелегални, както и употребата на контрацептивите. Всяка жена, желаеща да направи аборт, трябва да пътува извън страната. И най-важният въпрос в тази посока е: какво толкова се обърка, че тази страна да стане толкова критична към всичко? Отговорът е наистина изключително елементарен: католическата църква.

Тежката и намеса в живота на жителите не може да бъде игнорирана, покрай нея добавяме и строгата конституция. Влиянието и на двете се оформя около 1937 г. и бъдещия епископ Джон Чарлз МакКуайд ще се намеси във формирането на редица морални закони, преследване на човешки права и ръководство в семейната, образователната и частната единица.

Диктатурата на католическата църква, която би трябвало да проповядва любов и мир, практически не може да се сломи.

Съществуват много причини за хегемонията на църквата и само една за успешното разбиване. Популацията на Ирландия започва да пътува повече, да се образова в чужбина, наблюдава се огромно количество на завръщащи се емигранти, както и развитие на градското население. Диктатурата може да бъде разбита с време и много упорство, но най-вече с факта, че през последните 30 години точно тази институция ще бъде обект на редица скандали. Невъзможността да се извади отново заек от шапката на папата, придружено с фактологията на науката, посочва едно ново движение. И това не е първият път, когато местните ще се изправят срещу тези закони.

Истината е, че тази малка страна никога не се е впечатлявала толкова от каноните на Рим. Впрочем през цялата история от създаването ѝ до наши дни, тя изиграва доста маловажна роля. Средновековието ни посочва, че бракът се смята за особено събитие, както при англичаните, така и в галските региони.

Свещеникът е бил задължителен, за да легализира всичко. В малко по-модерните времена ще се забележи, че понякога божията намеса не е необходима, особено ако двама души се обичат и смятат да създадат семейство. Някои ирландски зони дори предпочитат да запишат своя съюз на хартия и просто да отпразнуват събитието, но още по-важното е, че когато любовта изчезне, двойката спокойно може да се разведе. Това също е закон в галския кодекс.

Галския бог Таранис

Нещо повече, галите посочват, че имат много комплексна и сложна идеология за брака, открита в записи от XII век. На първо място ще открием, че един мъж може да има няколко жени, като той самият избира как ще делегира правата. Неговата първа или поредна съпруга може да е равна на него, може да бъде и с по-нисък статус. Преди да побързате да активирате феминизма, нека посочим, че жените с по-нисък статус получават същото уважение и отношение, както всяка друга, която е в брак, но разликата е, че този статус се предоставя на хората, които живеят във формална връзка.

Придобиването на по-висок статус става с подписването на въпросния документ, че и двамата искат да сключат брак. Статусът се определя и по още един фактор, дали жената има наследници или не. Ако една партньорка има деца, то мъжът трябва да се отнася с нея така, както се отнася към законната съпруга. Това по някакъв начин ни подсказва, че първите изисквания за издръжка може би са насочени именно там.

Галските практики приключват с намесата на английските колонизатори. Те носят със себе си различни закони и изисквания към брака и връзките, променяйки един фактор, работил през последните векове за галите. Галският развод може да се изисква, ако жената започне да се отдава на най-различни пороци, включително изневяра, ако спре да се грижи за дома или ако евентуално убие своите деца.

Докато Ирландия вижда нещо напълно нормално в аборта, СССР по същото време остава доста критичен.

Жената може да изиска развод при насилие от страна на съпруга, ако започне да говори за своя полов живот, ако са скрили за своята импотентност или ако станат твърде дебели и не могат да задоволяват своята съпруга. Последната точка в този лист е: ако са хомосексуални. Може би това изискване трябва да се върне, особено след като забелязваме огромните щети от наднорменото тегло. Впрочем всички тези фактори са налични в България, но влизат под една шапка – несходство в характерите, като това е толкова широко понятие, че дори мръсните чорапи могат да бъдат сложени като опция.

Благодарение на по-голямата свобода в тази територия, семейството се формира като водеща сила и позволява на по-големи групи да се обединяват под една шапка и фамилия. Децата могат да се радват на родителите си, дори и те да са разведени. Доведени деца, осиновени деца, децата на куртизанките и още много други, трябва да се отглеждат в дома на официалната и първа съпруга. Тази система позволява на едно дете да има повече от една майка, а това също е позитив до някаква степен.

Ирландците започват да легализират тези отношения, водейки се предимно от интересите на семейството. И законът продължава да съществува още много години. Лорд О’Донъл умира през 1423 г. и има 18 сина от 10 различни жени, семейството се продължава с около 59 внука. Лорд Филип Магуере умира през 1395 г. с 20 сина от 8 различни майки, а децата продължават рода и оставят поне 50 известни внука.

По това време ирландските църкви изобщо не бързат с промяната на закона или въвеждането на по-строги брачни закони. Понякога и самите духовници са имали по няколко съпруги и няма как да размахват пръсти и да критикуват някого. Обвързаните дами с попа могат да се смятат за духовнички и трябва да се третират като първа съпруга.

Извънбрачните деца също се смятат за някаква формална връзка, както и днес. Прези 1980 г. ще открием, че същите са едва 5% от родените деца на година. През 90-те същият процент достига до 31.1 и през 2016 г. се изчислява, че на всеки 10 новородени – 4 деца са от госпожици, а не госпожи.

Какво да говорим за абортите? Ирландките от средновековието са познавали всички билки, които им позволяват свободно да прекъснат бременността. Съществува един минус, някои от жените вярвали, че абортът след полов акт е далеч по-правилен, отколкото оралната любов. Тогавашните архиви посочват, че открито се представя и методология, в която жената да направи най-безопасно аборт, като никой няма право да я съди или да коментира събитието.

Някога дори католиците не били толкова строги, след като през 591 г. посочват, че жената, която използва магия, за да премахне детето си, трябва да прекара половин година само на хляб и вода. Какво точно се обърква, никога няма да разберем. Ирландците нямат никакви проблеми с абортите и през следващите векове дори ще си измислят светци, които покровителстват това дело. Очевидно е, че на острова има разумни хора, които са намерили соломонови решения във всяка една ниша.

Проблемът е, че между XVI и XVII век вече има опозиция срещу тази култура. Колонизаторите не са съгласни с идеята и бързо смятат да наложат своите виждания. Английските протестнати са първите грешници и благодарение на техните дела, извършените престпления продължават да се смятат за геноцид и до днес. Реформата на църквата е драконова, което до голяма степен ни подсказва, че когато един човек живее спокойно и щастливо, винаги ще има някой с поне сто идеи как да развали всичко.

Католическата църква ще последва примера на протестантите и ще спечели награда за голямото си упорство. Нейният най-висок връх е през 1922 г. с намеса в конституцията на страната и утвърждаването ѝ през 1937 г. Забраняват се абортите от 1861 до 1983 г. с приемането на 8-та поправка. Преди това се твърди, че новороденото има същите права като майката. Митът, че абортите някога в миналото са били забранени, също започва да се наслагва и да се твърди, че никога не са правени, макар и историята да показва точно обратното.

Впрочем това е само една от малките победи, защото Ирландия успява да покаже особено висок прогрес и за първи път да спре да се влияе пряко от чужди институции. Силата на църквата бързо отслабва своята мъртвешка хватка и прекомерната злоупотреба с права ще тръгне бавно и сигурно към своя край. Не очаквайте да се върне закона за многоженството, но пък е ясно, че и двете страни в един брак ще имат равни права и закрила от всяка една институция. Достатъчно е просто да се потърси такава!

 
 
Коментарите са изключени за Средновековна Ирландия е имала легален аборт, многоженство, равни права и развод – после идва Католическата църква

Повече информация Виж всички