Смола и перушина – любимото наказание на тълпата
В едни минали времена, ансамбълът от смола и перушина е бил предпочитан от тълпите метод за наказване на човек, който същите тези тълпи виждали като престъпник или по някакъв друг начин злосторник.
Пикът на намазването на човек със смола и покриването на същия с перушина е през 18 век (колониалните времена), но тази наказателна практика започва още по време на кръстоносните походи, ако не и по-рано. Тя фигурира в декрет, издаден от Ричард Лъвското сърце още през 1189 г.
В този декрет на крал Ричард пише, че ако някой от войниците му е хванат да краде от другарите си кръстоносци, то той ще бъде обръснат изцяло, след което полят със вряла смола и после „възглавница от пера“ ще бъде изсипана върху главата му. Крадецът накрая ще се изостави безпомощен в която държава се случва походът да отиде.
Въпреки че декретът на Ричард е написан по такъв начин, че да не се има предвид крадецът да бъде убит, не е трудно да прозрем какъв ефект върху човешката физиология може да има заливането с вряла смола. Смъртта в такъв случай е съвсем очаквана особено преди да има антибиотици, с които да се лекуват неизбежни инфекции от тежките изгаряния. Най-честите рани от жестокото наказание били, съвсем очаквано, изгаряния и мехури. След като клетникът е бил заливан и най-вероятно изложен на показ в гол или полугол вид из града за негово унижение, той (или тя) трябва да премахнат полепналата смола и пера от кожата си, което също не било най-безболезнения процес, оставяйки жестоки белези, които да им напомнят за извършената неправда.
По време на Американската революция, тълпи и от двете страни на конфликта често ползвали смола и пера една срещу друга. Смята се, че това е предпочитано наказание по колониалните времена, основно защото по корабостроителниците имало неизчерпаеми количества борова дървесина. Също така мнозина подкрепят теорията, че патриотите и хората на страната на Великобритания са мотивирани да използвал именно този начин за унижение, защото така било модерно да се отнасят към данъчните в Англия през 18 век.
Джон Майнц, американец от немски произход, след наказанието заради пристрастията му към Германия по време на Първата световна война. Август, 1918
И понеже прилагането на смолата и перушината било наказание, най-често упражнявано от бясна тълпа, жертвата в много от случаите билa и понабивана. Например, през 1832 мормонският свещеник Сидни Ригдън и неговият приятел, не кой да е, а самият Джозеф Смит – основателят, първи президент и „автор“ на църквата на мормоните – са почти убити, когато разярена тълпа ги изтиква от домовете им посред нощ, бие ги тежко, докато ги кара насила да пият киселина, преди да ги залее със смола, посипе с перушина и остави да умрат. Като по чудо и двамата мъже успяват да оцелеят този ужас. За жалост обаче бебето на Смит, което остава изложено на природните елементи по време на целия процес, няма този късмет и умира.
По-късно, по време на Втората световна война, в Европа жени в съюзническите страни, които дръзнели да имат отношения с немски войници, често получавали смолата и перата. В Ирландия Временната ирландска републиканска армия (популярната обявена за терористична групировка IRA) често налага това наказание върху нарочени от нея за престъпници и върху жени, които се задяват с британци. Такива атаки има до 2007 година.
В края на ноември 1906 година 4 женени жени от т. нар. Бели шапки нахлуват в дома на Хати Лори, намазват лицето й с политура за печки и изсипват на главата й една възглавница с перушина, защото по техни думи тя не се е вслушала в говорителката и лидерка на движението им
И все пак, изненадващо, голяма част от хората, третирани със смола и перушина, успяват да оцелеят. Но как?
Като начало наказанието имало за главна цел да унижи човека, а не да го убие. За това и най-често се ползвала борова смола, която има сравнително ниска температура на топене, някъде около 55-60 градуса – достатъчно гореща, за да има някакъв наказателено-болезнен ефект и изгаряния, но нищо подобно на нараняванията, които биха причинили някои други смоли и катрани. Също така, в зависимост от извършените грехове по усмотрение на тълпата, солата може да не се нагорещява много, а само да се затопли достатъчно, че да се втечни, и след това да бъде наложена върху кожата на човека, само за да може да залепнат после перата – отново болезнено, но не чак толкова, че да останат белези.
И така, ако целта е мъчителна болка и смърт, ползвала се смола с друг произход и по-висока температура, както и жесток побой. Но като се има предвид, че мнозина оцелявали това обществено малтретиране, можем спокойно да заключим, че най-често целта е била унижение (и оцеляеми нова на болка). Ако тълпата искала да убие някого, едва ли ще се занимава със събличането му, нагряване на смолата и така нататък, когато може просто да го обеси, запали на клада, пребие и така нататък.
