Рудолф Хес – една история за параноя, отрова и трагедия
През август 1945 г. майор от армията на име Дъглас Кели получава една от най-желаните задачи в своята професия: да изследва най-видните нацисти, които са уловени в плен. Кели, психиатър, възпитаник на Бъркли и Колумбия, лекува американски войници в Европа от посттравматичен стрес. Той вижда новата си работа като шанс да „научи защо нацистите успяха“. По-късно пише в книгата си „22 Cells in Nuremberg“, „за да можем да предприемем стъпки, за да предотвратим повторната поява на такова зло“.
Преди историческите съдебни процеси за военни престъпления в Нюрнберг, Кели прекарва пет месеца в интервю с 22-мата обвиняеми, като им дава тестове на Роршах и други и събира предмети, които те са предали. Особено му харесваше да се надхитрят с Херман Гьоринг, вторият в йерархията след Хитлер, когото лекува от пристрастяване към паракодеин.
Рудолф Хес (вдясно)
Именно в затвора в Нюрнберг Кели интервюира Рудолф Хес през октомври 1945 г. Хес е специален случай. Като заместник на Адолф Хитлер и негов наследник, той е в ареста повече от четири години – много по-дълго от останалите. Когато Кели говори с него, той се разхожда из килията си, влиза и излиза от амнезия и се взира в празното пространство. Но когато го пита защо е извършил злополучния си полет до Англия през пролетта на 1941 г., Хес е категоричен: „Британците и германците не трябва да се бият помежду си, а да направят обединен фронт срещу Съветитския съюз“. Беше отишъл да предлага мир.
Хес се вижда като пратеник и е шокиран, когато британците го затварят в плен. Докато месеците минават, той заподозира, че се опитват да го отровят и затова увива парченца от храната и лекарствата си в кафява хартия и ги запечатва с восъчен печат – така възнамерява по-късно да ги анализира за доказателство, че е малтретирани. Той също така написва изявление за своя плен в обем от 37 страници, лице и гръб.
Когато Кели се завърна в Съединените щати, той взима цялата си работа от Нюрнберг – бележките, тестовете, вещите на затворниците, включително рентгенови снимки на черепа на Хитлер, капсули с паракодеин, конфискувани от Гьоринг, и пакетите с храни и изявлението на Хес – и ги занася у дома в Санта Барбара, Калифорния.
Когато за пръв път кацна в Шотландия, казва Хес, британците „се погрижиха за мен много добре. Те… ми предложиха люлеещ се стол близо до камината и ми сипаха чай. По-късно, когато бях заобиколен от британски войници, младият Томи се изправи и ми даде бутилка мляко, която беше взел за своята смяна като охрана.
На следващия ден той поиска среща с херцога на Хамилтън, с погрешното убеждение, че херцогът ще покаже интерес към плана за мир на Хес. Хамилтън казва, че ще информира крал Джордж VI, но в крайна сметка нищо не става. През следващите няколко седмици Хес е преместен от Шотландия във военна база в Мичет Плейс, на около 40 мили югозападно от Лондон.
„Когато пристигнах … инстинктивно не се доверих на храната“, пише Хес. „Така през първия ден не ядох и не пих нищо.“ Той неохотно се съгласява с предложението да се храни заедно с лекарите и охраната си, за да се увери, че няма да го отровят, но тогава, казва той, му предлагат храна, различна от тяхната. „Веднъж, когато проявих небрежност и пих малко мляко сам“, пише той, „малко по-късно се замаях, имах страхотно главоболие и проблеми със зрението. Скоро след това настроението ми стана почти истерично и повишената ми нервна енергия беше очевидна. Няколко часа по-късно всичко това отстъпи място на най-дълбоката депресия и слабост в живота ми. Оттогава нататък в стаята ми всеки ден вкарват мляко и сирене, но аз просто не ги ядях.“
Разбира се Хес е разпитан. „Моите верни отговори очевидно предизвикаха разочарование“, пише той. „Въпреки това загубата на памет, която симулирах постепенно, предизвика удовлетворение.“ Така той все по-често симулира амнезия. В крайна сметка „стигнах до такова състояние, че очевидно не можах да си спомня нищо… това беше около няколко седмици.“ Той заключава, че хората, които го разпитват се опитват „да отслабят паметта ми“ преди среща с лорд канцлера Саймън, най-високопоставеният юрист във Великобритания, по това време.
За да се подготви за срещата, Хес пости в продължение на три дни, за да пречисти ума си. „Бях достатъчно добре за конференция, която продължи два часа и половина, въпреки че все още бях под влиянието на малко количество мозъчна отрова.“ Въпреки това лорд канцлерът намира мирния план на Хес за неубедителен, а оплакванията му за малтретиране за невероятни. Той напусна, пише Хес, „убеден, че съм станал жертва на затворническа психоза.“
Докато месеците минават, Хес прави два опита да се самоубие – като прескача парапета на стълбището и като се намушква с нож. Манията му към храната на този етап е неумолима. Когато швейцарски пратеник го посещава през август 1943 г., Хес е свалил 40 килограма. През ноември 1944 г. той отправя молба към британците за „отпуск“ в Швейцария, за да възстанови здравето си. Молбата му е отказана.
Хес в килията си в Нюрнберг
Когато Хес е преместен в Нюрнберг през октомври 1945 г., той се отказва пакетите си с храна и кара Кели да се увери, че са в безопасност. Кели решава независимо че Хес страда от „истинска психоневроза, предимно от истеричен тип, вписана в основна параноична и шизоидна личност, с амнезия, отчасти неподправена и отчасти призрачна“, той е годен за съд. Повече от половин дузина други психиатри от Русия, Франция, Англия и САЩ се съгласяват.
