Роберто Савиано – писателят с лична война срещу мафията

Роберто Савиано е един от журналистите, които трудно могат да се заглушат. Желанието му да говори за истината и да разказва на света за тъмната страна на Луната е и причината да бъде един от най-търсените врагове на мафията. Неговата кариера стартира значително скромно, но в средата, в която попада, позволява на Савиано да започне с бързи стъпки да израства в тази професия и да я вижда като призвание. През 2006 г. е в апогея си, 26-годишният журналист пише книгата „Гомор“ и с това спечелва вниманието на широката публика.

В страниците разказва за криминална дейност на фамилия Камора, оперираща в Неапол. Докато неговата книга се превръща в бестселър през следващите месеци, Савиано получава огромен брой похвали и още по-сериозно количество смъртни заплахи. Най-накрая е принуден да приеме 24-часовата полицейска защита и дори известно време да пребивава в полицейско общежитие. Оказва се, че освен гангстери, в листа с врагове е спечелил и сериозен брой политици, чийто имена попадат в страниците му.

Роберто не се страхува да говори, макар и за главата му да има предложена сериозна награда и мнозина да искат да го заличат, той често е дежурен говорител на най-различни събития и разкрива някои от най-големите тайни на организираната престъпност. Ражда се през 1979 г. в Неапол и като много други деца, той попада под директното влияние на неаполската организирана престъпност. В крайните квартали се изсипват отпадъци, най-различни химикали, трафикът на наркотици и оръжие е нещо напълно нормално.

Снимка: By piero tasso – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8468012

На 13-годишна възраст Роберто вижда и първото убийство на улицата. Отивайки към училище, младежът не е подозирал, че един от минувачите ще бъде разстрелян. Малко по-късно родният му баща ще го научи да работи с пистолет. Странно занимание за човек, който цял живот е служил на обществото като лекар. 90-те години на Неапол очевидно не са най-красивите за региона. Бащата на бъдещия писател не веднъж се е срещал с тези представители. Роберто си спомня как веднъж гангстери са го пребили, защото не е успял да помогне на умиращ член на мафията.

Най-тежкият момент в детството е разстрелът на Джузепе „Пепино“ Диана – местен свещеник. Именно той намирал смелостта да говори срещу престъпната организация. За жалост силата на Бог не била достатъчна, за да го предпази и Диана не подозирал как с всяка следваща дума подписва своята смъртна присъда. Очевидно не е добре мафията да се нарича открито „Висша форма на тероризъм“.

„Неаполската организирана престъпност не даваше на никого да развива своя потенциал. Те притежаваха 20% от всички строителни проекти. Трафиканти на наркотици бяха най-малките. Всичко това се управлява от банда некадърници, които осъзнават, че силата им се синтезира, когато са силни.“

През 1994 г. Диана е застрелян в църквата, докато се подготвя за съботната служба. За да изтрият всичко добро, което някога е казвал, медиите разпространяват лъжливата история, че е бил любовчия и е убит от ревност. Роберто си спомня, че точно това го накарало да започне началото на един безкраен роман. Хората не могат да го забравят, организират се протести. Всяко чудо е за три дни и след тях, всички забравят спомена за онзи, който не се притеснява да говори и да споделя.

Десет години по-късно никой не си спомня единствения човек, който се опитал да се опълчи на тази жестока несправедливост. Книгата „Гомор“ започва да се появява като кратки статии за различни издания. Всеки материал носи заряда на реваншизъм и вик за справедливост. Савиано разказва за наркотиците, които пристигат на доковете на града. Успява да се сприятели с дребните риби, които разказват и други интересни занимания като изхвърлянето на свежи трупове.

Често подслушва и полицейските честоти. С изненада установява, че дори униформените отказват да участват в разследванията. Властта, както той самият казва, отдавна е абдикирала от закона. Страниците на книгата са провокативни и често присъстват имена, за които малцина успяват да намерят кураж, за да ги произнасят дори в домовете си. Когато излиза са продадени около 2.25 милиона копия в цяла Италия. 8 милиона са продадени в целия свят, превръщайки автора в много богат писател. Заснема се дори и филм, който през 2008 г. печели награда на фестивала в Кан.

По ирония на съдбата, някои от най-големите гангстери пристигат на първото представяне на книгата и искат подписани копия. Четири месеца след издаването на книгата, информатор споделя на Роберто, че на последната среща на босовете, той е поръчан за премахване. Карабинери пристигат в града и го отвеждат под въоръжена охрана. Изненаданият писател все пак успял да попита колко време ще продължи тази защита и вече години наред няма отговор. Други защитени писатели по тази линия са хора като Салман Рушди, Орхан Памук и Нагиб Махфуз. Перата на изброените са успели да обидят и засегнат достатъчно видни личности, както и ислямския свят със своите заключения.

Снимка: By International Journalism Festival from Perugia, Italia – Flickr, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=17246727

Роберто обаче има по-големи проблеми, родителите му също са принудени да напуснат домовете си, а брат му получава нова идентичност и се мести някъде в Северна Италия. Следва раздяла с годеницата на писателя, депресия и дори мисли за самоубийство. Той самият често разказва как понякога си е мислил просто да скочи през прозореца. През 2008 г. продължава да потъва по-дълбоко в заешката дупка, когато полицията трябва да го изведе отново от тайната квартира, защото този път има заплаха за атака с гранатомет, докато е на път между Ром и Неапол.

В последните години писателят живее в подготвен военен апартамент. Бронирани прозорци, 24-часова охрана, кордон навсякъде и дори охрана на всеки етаж от апартамента. От целият апартамент, мъжът разполага само с една боксониера, в която може да има малко повече покой. За заточението и изключването от обществото, писателят разказва, че вече е забравил какво са нормалните навици като разходка, не може да комуникира с приятелите си, а и те отказват да се срещат с него. Очевидно това е цената за истината.

Това обаче не спира желанието му да продължава битката с мафията. Пътува до Ню Йорк, успява да се срещне с различни мексикански наемни убийци. Командировките често с фалшиви самоличност, но на италианска почва е принуден да бъде с малка армия. С написването на следващата книга „НулаНулаНула“, той продължава да печели негативното отношение и този път дори мексиканските власти започват със заплахите. Оказва се, че мнозина се смятат дори за роднини на Ел Чапо. Всяка страница разказва дългия път на наркотиците и по-конкретно на кокаина.

Стига се до там, че дори Силвио Берлускони го нарича псевдопатриот, който уронва престижа на страната. Накраят можем да бъдем сигурни, че хората с малко повече смелост да открият и покажат истината, винаги завършват в златна клетка, както се случва с Роберто. Той е принуден да бъде затворен, може да пътува, но за жалост няма никакви шансове да се завърне към нормален живот. Никой не знае и къде точно обитава, единствен достъп получават роднини, както и евентуално други журналисти, които искат да разберат с какво се занимава сега журналистът. Ако се чудите колко време точно може да създаде фурор – два до три месеца, а след това се завръща отново добре познатата забрава.

В момента се смята, че Роберто работи върху следващия си роман, за да напомни на себе си и света, че все още съществува и се опитва да покаже истината, колкото и скъпа да му излиза тя.

Заглавна снимка: By Gemma Montinaro at Italian Wikipedia, CC BY 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=41223219