Призрачният кораб Мери Ръсел – как един капитан изби целия си екипаж по заръка на Бог
Утрото на 26 юни 1828 г. носи много надежди в Южна Ирландия и по-точно пристанище Корк. Корабите се разтоварват и бързо товарят допълнително за следващия курс. Разменят се приказки между моряци и хамали. Всичко изглежда много добре, а дори и водата, която се блъска във всички товарни кораби е топла, та няма от какво да се оплаче нито един работник. Тук се намира и Уилям Скорсби Младши – арктически изследовател, учен и един от министрите в парламента. Той също гледа развиващата се ситуация на малка лодка. Неговият зет също е на борда.
Двамата трябва да тръгнат от остров Коргбек до град Цобх, точно от другата страна на пристанището. Докато довършва своите записки, член на екипажа сочи един доста по-голям кораб, който на пръв поглед е хвърлил своята котва малко по-далече от пристанището. Според наличната информация, екипажът е бил убит, като цялата вина се носи от само един човек. Идва време и за разследване, като Уилям се качва сред първите, за да открие един от патрулиращите офицери на вахта.
Непознатият човек признава, че наистина е имало убийства на борда. Офицерът посочва и къде са телата на мъртвите. Около 5 подути тела вече се разлагат на койките с отворени гърбове, носещи аромата на мърша. Скорсби скоро ще напише това в дневника си, като мемориал от морето. Никой не може да каже как един офицер позволява на непознати хора да се качат на борда и да започнат да изследват телата. Най-вероятно политическия статус на Скорсби е бил достатъчен. Не всеки ден има такава задача за разследване и с толкова много улики на борда, арктическият изследовател започва да изследва ситуацията малко по-обстойно.
През следващите седмици ще добавя нови доказателства, ще говори с оцелелите и ще започне да следва делото, като ще успее да открие дори кореспонденция на кораба в рамките на една година назад. Според мнозина, убийството е извършено от капитана. Скорсби обаче не спира да търси нещо друго в това отношение – разумна причина. Корабът Мери Ръсел плава от Каунти Корк до Барбадос през зимата на 1827 г. и е под командването на капитан Уилям Стюърт – опитен 53-годишен моряк с остър ум и балансиран характер. След като разтоварват всички налични говеда, които са били необходими на острова, екипажът товари кораба със захар и други необходими стоки. В Барбадос е качен и още един човек – капитан Джеймс Рейнс.
Той е уволнен ирландец, който няма никаква преценка кога да спре с алкохола. По някаква причина ирландците се съгласяват да го качат на кораба. На 9 май 1828 г. Мери Ръсел отплава за Ирландия. По пътя обаче капитан Стюърт сънува, че Рейнс планира бунт на кораба и превземането му. Този сън се смята за послание от Бог. Стюърт започва да търси причина, поради която Рейнс да вземе командването. По това време обаче няма как това да се случи. Завръщането му в Ирландия ще е пълна трагедия и освен това никой няма да го наеме като капитан. Единственият шанс на посрамения ирландец е да се превърне в пират, а за да се случи това, същият трябва да има и кораб.
Към този момент е много лесно да се направи конвертиране на търговския кораб, а и е достатъчно да се намерят достатъчно поддръжници на идеята. Все пак пред Рейнс има само един капитан за премахване. С всеки следващ ден напрежението продължава да се повишава и междувременно моряците започват да харесват новия пътник, който идва с добро чувство за хумор, малко повече отношение и възможност за развитие. В един момент един от моряците дори ще попита Стюърт дали Рейнс изглежда като опитен навигатор, друг ще попита дали може Рейнс да организира клас, за да обучава моряците за изчисляването на лунната дистанция – към този момент няма радари и други системи, следователно тези знания биха били много полезни.
Това обаче не е полезно за развиващата се параноя на Стюърт. В един момент моли дори най-приближените да спят с него в каютата, като под леглото си държи брадва, метален прът и други оръжия. За да няма никакви възможности за превземането на кораба, капитанът спира да пише в своите дневници, а след това ги изхвърля зад борда, заедно с картите и останалите важни инструменти. По време на една нощна смяна, капитанът ще преброи колко пъти слиза неговият приятел до склада, за да носи масло и други материали, за да оправи една от лампите. Това му се струва толкова странно, че на финала нарежда въпросният моряк – Уилям Смит да бъде завързан. Подозрението е, че се готви за бунт.
Някои от подчинените не са съгласни, все пак Уилям може да поиска съд и веднъж щом стигнат в Ирландия, всеки ще получи санкции. Параноята вече се вижда от всички и моряците убеждават Уилям да се предаде доброволно, за да не стане още по-лошо. Завързан е и натикан обратно в кабината си. Един от най-добрите методи за справянето с параноя е да се изведе човекът, който показва такива симптоми, а не да се играе по неговия сценарий. Веднъж след като всички се надяват на мир, капитанът започва да мисли нов план за запазването на кораба. На 21 юни Мери Ръсел плава пред чисто синьо небе и се насочва към Корк. Капитанът иска от всички да изчислят броя направени плавания заедно – това забавя значително прогреса и скоростта на плаването, да не говорим, че е поредната абсурдна заявка.
Никой не се противи и мнозина продължават да плават смело напред. Само Смит не одобрява идеята, все пак той продължава да е завързан. На всеки 15-20 минути капитанът вика по един от моряците при себе си, за да изисква нещо допълнително. Никой от хората, които отиват при него, не успяват да се върнат. Скоро 6 човека изчезват и само двама Джон Хюс и Джеймс Мърли остават на палубата. Едно от момчетата идва да извика Хюз и още при влизането вижда как капитанът държи оръжие. На въпроса какво точно смята да прави капитана с него, Стюърт започва да крещи, че знае всичко за заговора и настоява Хюс да бъде завързан. Логично е, че същият ще откаже и ще тръгне към палубата, когато Стюърт стреля по отстъпващата фигура.
Предупредителните изстрели са достатъчни, за да има съгласие и успокоение. Дори Мъри е съгласен да бъде завързан. Двамата най-накрая се озовават завързани при всички останали моряци. След няколко часа именно Хюс ще започне да отхлабва своите въжета. Най-младите на кораба са принудени да служат на капитана, защото наказанието ще бъде смърт. В определени часове именно те трябва да проверяват възлите и ако има някакви проблеми, бързо да дисциплинират моряците. При изпълнение на препоръката, капитанът е на мнение, че ще направи най-младите истински джентълмени. Напук на всичко Хюс успява да избяга и да се скрие при товарите. Самият капитан по-късно ще разкаже на Скорсби, че не е имал никакво намерение да наранява никого.
Накарал е моряците по-рано да завържат платната, така че да може да плава самостоятелно и по този начин да спаси кораба от предателство. След като има едно бягство, а скоро и още едно, параноята продължава да се засилва. В един момент капитан Стюърт решава, че ако Бог е изпратил сигнал и иска да предпази кораба от превземане, той трябва да накаже сам моряците. Най-малкото щял да изпрати втори кораб за провинените. В главата на видимо лудият човек идва и друга идея, смъртта е наказание, което може да плати провинението. При наличието на завързан екипаж и един избягал, шансовете Стюърт да падне геройски се повишават значително.
Точно тук се ражда и голямата идея – убийството на целия екипаж. С метален прът в ръка, Стюърт се разхождал около всички и заявявал, че проклятието на Бог ще тегне над тях. Преди всички да осъзнаят какво се случва, обезумелият човек започва да вилнее и да убива един по един всичките си моряци. След няколко минути се изморява и взима брадвата. С нея прави по-малко усилия, но продължава методически да неутрализира противниците един след друг. Удря по няколко пъти, за да е сигурен, че няма никой да оцелее. Последните трима най-млади помощници – на около 10 и 15 години, седят и гледат ужаса пред тях. По палубата започва да се носи река от кръв.
Последен е Смит, който получава удари от брадва и харпун. Когато и той издъхва, капитанът сяда на палубата, пали лулата си и се успокоява. Наредено е на най-малките да донесат алкохол и месо. Лудият човек се храни на труповете на своя екипаж. Когато приключва с менюто, пуши лула и започва да мисли за кораба – мъртъвците изобщо не го интересували. В своя защита, капитанът ще продължава да твърди, че е спасил себе си, а след това и корабът си и товарът на него. За Стюърт, моряците са били една разумна жертва в името на доставката. Амбицията става толкова голяма, че в един момент капитанът дори е съгласен да потърси помощта на друг кораб – Мери Стъбс.
Там моли капитан Робът Календър да помогне за залавянето на последния продажник. С чужда помощ Хюс е открит и капитанът заявява – сега вече съм категоричен, че си невинен. Прошката е дошла именно от Бог. Предателят е изпратен на борда на другия кораб, докато моряци от Мери Стъб се прехвърлят, за да помагат. Всичко би трябвало да свърши добре, докато не идва следващата изненада – моряците от новия кораб най-вероятно искат да убият капитана. За да се спаси, той два пъти скача през борда и два пъти го спасяват и връщат обратно на кораба. Местят го на Мери Стъбс и там има трети скок, като този път успява да бъде спасен от рибарска лодка.
Мери Ръсел и Мери Стъбс пристигат на пристанище Корк около полунощ на 25 юни. Убийствата са съобщени на властите, но преди организирането на бунт, капитанът пристига с моряшката лодка. Стюърт веднага отива при бреговата охрана и разказва цялата си история. В съда никой не може да открие доказателства за извършването на бунт. Плаването е вървяло като всяко друго. Съдебните заседатели виждат проблемите и странните симптоми на капитана. На 4 август го обвиняват за всички извършени убийства под влиянието на лудост. След това защитата и обвинението ще играят по всякакъв начин, за да използват тази присъда в своя полза.
В съдебната зала идват всякакви сеирджии, които искат да чуят историята на призрачния кораб. Въпреки всички опити, журито най-накрая потвърждава истината – капитан Стюърт е луд и не трябва да бъде съден. Липсата на присъда не означава, че е свободен. Вместо това морякът е изпратен в лудницата. Доказването на лудост през XIX век не е най-лесната работа – Фройд още не съществува. Един от съдебните лекари ще заяви, че Стюърт е страдал от мономания – всичко изглежда нормално с изключение на нещо конкретно. Лудостта на Стюърт е обвързана с бунта и превземането на кораба. Тук идва и още по-забавната подробност – за обвиненият в убийство, това не е лудост, а божия намеса. Това ще доведе до задаването на един от най-забавните въпроси в съдебна зала:
„Стюърт е действал с подкрепата на Бог или с лукавостта на дявола?“
Едва ли има човек, който може да даде такъв отговор, особено по тази тема. Въпреки всички обяснения за лудостта, журито се връща обратно с нова присъда – виновен за убийство. В съда обаче не може да се приеме убийство и лудост на едно място, трябва да бъде една от двете възможни присъди. Решението е взето и остава само лудостта, което означава никакво лежане в затвор, но препоръка за хоспитализиране.
До края на живота си, капитанът ще остане първо в затвора през 1830 г. и след това ще бъде преместен в лудница до 1851 г. Ще умре там на 98-годишна възраст през 1873 г. Прекарва времето си в чакане на посещения от децата си, прави малки модели на лодки, които по-късно продава, за да изкарва прехраната на семейството си. През 1829 г. Скорсби го посещава и разбира, че Стюърт не иска да бъде свободен, притеснява се, че така или иначе ще бъде сочен от всеки и ще бъде убиец. До края на живота си ще страда от депресия и притеснения, дори ще се опита да приеме факта, че е виновен за случилото се.
Снимки: iStock
