Престъпниците ще бъдат залавяни с проби ДНК от въздуха

Възможно е скоро да залавяме престъпници с помощта на нов подход за вземане на ДНК проби – от въздуха. Опитните в занаята злодеи може и да знаят, че трябва да позабършат местопрестъплението, ако искат да не оставят следи – но както самият въздух, така и климатиците все още могат да съдържат уличаващи ги улики.

Криминалистичните технологии се възползват от факта, че оставяме следи от ДНК навсякъде, където минаваме – от слюнка, когато говорим или кашляме, до мъртвите кожни клетки, и дори косата без корени може да даде ДНК – нещо, което преди се смяташе за невъзможно. В продължение на десетилетия престъпниците са идентифицирани с помощта на дезоксирибонуклеиновата киселина, например от изхвърлени салфетки и проби от сперма, което е помогнало за разрешаването на безброй случаи. Тези ценни доказателства обаче могат да се заличат сравнително лесно.

Но сега в рамките на ново малко по мащаби разследване бяха открити две ключови места за намиране на биологични улики: климатиците, които рециклират въздуха в четири офиса и четири къщи, и въздухът в самите стаи. Помещенията са тествани на различни интервали след почистване и при различен брой хора, които са обитавали помещението за различен период от време.

Резултатите показват, че човешка ДНК може да бъде открита и в двете среди: събраната от въздуха, е представителна за по-скорошно обитаване, докато взетата от климатиците обикновено е малко по-стара. Това означава, че мястото, на което е намерена ДНК, може да ни подскаже как този човек е използвал пространството.

„Проучването показва, че човешка ДНК може да се събира от въздуха и от повърхности, които движат въздуха, като например климатици, и може да идентифицира обичайните ползватели на пространството, както и чести посетители“, пишат авторите. „Вземането на проби от климатици може да се използва за идентифициране на обичайните или дългосрочните ползватели на дадено пространство, а вземането на проби от въздуха може да помогне за идентифицирането на краткосрочните или скорошните ползватели на дадено помещение. Това може да помогне, ако има подозрения, че са били носени ръкавици или че мястото на престъплението е било почистено.“

Макар и да е обещаваща криминалистична стъпка, авторите казват, че са необходими допълнителни изследвания, за да се установят най-добрите места за вземане на въздух в различните помещения, тъй като, ако има ДНК, тя невинаги ще се появява на едни и същи места. Така че, ако сте престъпник, да внимавате.

„Много малко вероятно е средностатистическият престъпник, дори и с криминалистични знания, да може напълно да предотврати замърсяването на околната среда със своята ДНК“, казва в изявление старши преподавателят по криминалистика в университета „Флиндърс“ д-р Мария Горай.