Престъпленията на века: 15 милиона срещу смъртна присъда
Кларънс Дароу се е отдал на почивка в последния ден от месец май. Затоплянето и късната пролет дават малко повече покой на един от най-известните адвокати в Чикаго. В късните часове на нощта, звънецът започва да подсказва за събития като пожар, война или умиращ роднина. Дароу така и не успява да се събуди, но съпругата му тръгва на война, за да се разправи с досадниците.
Източникът на безпокойство е Джейкъб Льоб – чичото на Ричърд, който в този момент има спешна нужда от известен адвокат. Семейство Леополд и Льоб са известни с отношенията си и се сприятеляват покрай позициите си и синовете си. На този етап никой не може да изчисли размерът на бедата, в която се намират Ричърд и Нейтън. Годината е 1924 г. и законът Миранда още не е в употреба – същият задължително посочва на задържания и обвиняемия, че при разпитите в полицията има право на адвокат и той трябва да присъства по време на разпита.
В-к „Chicago Daily Tribune“ споделя, че Чарлз Адлър – партньорът на Албърт Льоб – е в процес на търсене на адвокат и защитник. Двете семейства са успели да наемат Бенджамин Бакрач – известен с опита си по дела за убийство, измами, отвличания, гангстерски проблеми и много други. Бакрач дори е защитавал Джак Джонсън, който нарушава закона за робството през 1912 г. Джонсън е един от известните боксьори и роб, който някога е демонстрирал невероятни умения на ринга, помогнали за свободата му.
В допълнение, Бенджамин ще извика и брат си Уолтър, който също има много интерес в правото, но винаги е бил теглен от психологията и по някаква причина е омъжен за братовчедката на Ричърд Льоб. Надяваме се, че следите въпросните семейни разклонения. Нейтън не е очарован от избора на адвокати и по-късно ще сподели, че и двамата не са толкова квалифицирани за подобно дело и имат добро име, защото са членове на клуб, основан от собствения му баща.
Семействата искат да открият един от най-добрите адвокати, известен с безцеремонния си подход и желание да направи всеки един прокурор за смях. Льоб и някои от неговите приятели ще се насочат към Кларънс Дароу, който живее по-скромно в жилищна кооперация. Руби (съпругата) не иска да признае какво наистина се случва по време на нощната среща, но в последствие ще сподели:
„Озовах се изправен пред четирима мъже, които носят маски и приличат на десперадос, с тях сме се стиснали за яките.“
Преди да успее да ги спре, мъжете я изместват и не се трогват от факта, че Дароу спи. Преди изобщо да осъзнае какво става, юристът е събуден, а пред него стои Льоб, който пада на колене и хлипайки се моли за услугите му. Льоб търси защитник на двама млади убийци, той не иска чудеса, а отмяна на смъртната присъда с доживотна. Парите нямат никакво значение, Льоб е готов да плати и най-смелата сума в съзнанието на Дароу, но въпросът е друг – дали ще може да отърве двамата от въжето.
За адвокат от калибъра на Дароу, това няма да е трудно дело, но тук идва големият проблем – младежите са извършили убийството с особена жестокост, опитали са се да избягат, а освен това са направили и самопризнание в участъка – никой не им е казал, че могат да говорят първо с адвокат. Дароу не само ще трябва да попълни екипа от двамата адвокати в горните редове, но сега ще трябва да разбере и докъде е стигнало цялото дело. Чикагската преса също е активирана, за да посочи какви изроди обикалят по улиците на града им.
Подобно дело е нож с две остриета. Никой не иска да е в защита на убийци и още по-лошото – никой не иска да се свързва с тях. От друга страна е сигурно, че ако Дароу успее да направи чудото, неговата репутация ще стигне до небето и името му ще е по-често споменавано, отколкото на светец от църквата. Има още една причина за избора на този казус – предлагането на празен чек. По това време Кларънс има толкова много финансови проблеми, че подобна инжекция ще му позволи да вземе възможно най-доброто за себе си. Това е причината да бъде още един член на защитата на Нейтън и Ричърд.
В ъгълът на убийците застава 67-годишен адвокат, изморен и страдащ от най-различни заболявания, включително осакатяващ ревматизъм, изгниващи зъби и слаб бял дроб от годините в пушене. Ако това беше боксов мач, букмейкърите щяха да поставят възможно най-високият коефициент.
Кларъсн Дароу се ражда през 1857 г. в Охайо. Завършва право през 1878 г. и прави име в началото на века в Чикаго. През годините се изправя в защита на работническите съюзи, социалистическия лидер Юджийн Дебс, най-различни убийци и корумпирани политици. Репутацията му страда много през 1911 г. с обвинение, че се е опитал да подкупи член на журито, докато защитава братята МакНамара за бомбардиране на офисите на издание Times в Лос Анджелис – жертвите са около 20 души. Делото срещу него е доста жестоко и грозно и след края му, той се заклева, че никога повече няма да води защита в Калифорния. Кларънс не спира да повтаря, че е невинен, но доказателствата сочат нещо малко по-различно.
Дори и с подобни спадове, той е предпочитана фигура за най-различни сценарии. Съдът не е модна сцена и никой не оценява човек по дрехите. Това е от особено значение, защото Кларънс няма кой знае какви костюми, пристига често намачкан и окапан, оставяйки следи от обяда си по себе си. Важното е, че има чар и знае как да спечели вниманието на журито, а в едно дело, точно тези хора са от най-голямо значение. По време на делото, някои журналисти ще напишат:
„Великият адвокат стана артистично от стола със своите торбести панталони, прозя се звучно, стегна вратовръзката си и започна да се прави на идиот пред журито. Той не беше адвокат, а някакъв адвокатски философ, който споделя малки истини за човека.“
Ролята на Кларънс е да обяснява ясно на журито, че правораздаването е създадено, за да може бедните винаги да губят. Задачата му е да изкривява факти и да докаже, че неговите обвиняеми са на стола, защото са бедни. Реално не са чак толкова бедни, след като чековете по адрес на Кларънс са в пъти по-щедри. Тук се ражда и още един проблем – самопризнанието!
Не се притеснявайте, само две години по-рано, Кларънс Дароу публикува книга „Престъплението: Неговият мотив и лечение“. Развива се идеята, че реално един човек няма свободна воля, а е подчинен на машината в себе си. Ако тя поиска да убива, човекът остава безсилен срещу нея и се подчинява. Отговорност и съпричастност – това са били качества с много грешно възприемане. Не може да се търси сметка за едно такова убийство, както и не може да се предлага наказание за него. Малцина успяват да се вържат на тази идея, но все пак е някакво начало.
Кларънс се опитва да посети Нейтън и Ричърд на следващия ден. И двамата са били отведени под полицейски ескорт. Първо минали през лудница, където интервютата да продължат с помощта на психолог. Защитникът намира начин да стигне до клиентите си и по-късно ще сподели, че Ричърд е бил не само добре изглеждащо момче, но винаги е бил добронамерен и спокоен характер. Никога не е прекъсвал, никога не се е опитвал да бъде арогантен (сякаш е имал някакъв избор след като е извършил убийство). Що се отнася до Нейтън, Дароу ще говори за него, че е един от най-умните хора, които е срещал.
Вместо обаче да се кара на клиентите си, Кларънс ще започне да пълни дупките по корпуса, отворени от младежите по време на показанията. Споделя им, че повече няма да работят без адвокат. Научава ги да повтарят:
„Няма да отговоря на въпроса, докато не се консултирам с адвокат!“
Звездният адвокатски екип бързо започва да се появява в ежедневната преса. Критиките към трите умни глави не спира, но Кларънс отнася най-много. Неговата защита винаги е била за бедните, той изиграва ролята на Робин Худ на адвокатите, а това рефлектира и върху заплащането. Еврейските пари не миришат, казвали адвокатите, а Кларънс бил на път да получи сумата от 1 милион долара, ако успее да спаси синовете от бесило. Вестниците пускат заглавия като „Битката на заможните срещу закона“ и „15 милиона долара срещу смъртната присъда“.
Натискът се засилва и двете семейства пускат общо изявление, в което споделят, че няма да се плащат невероятни суми и тримата са избрани като едни от най-добрите адвокати, които да предложат възможно най-доброто като услуги. Заплащането, поне според думите на семействата, са ориентирани изцяло в рамките на нормалните адвокатски разноски.
Това е очакваното изявление, макар и под масата да се раздават суми, за които всеки един адвокат ще трябва да инвестира няколко живота. Със стартирането на делото ще започнат да се раздават чекове, вместо флаери. Семейството ще плати на адвокатите, на психолози, на лекари и на много други, които могат да помогнат. Нормалните юридически такси се умножават по сто за всяка свършена услуга.
Нейтън и Ричърд ще бъдат регистрирани под номер 50 и 51. Държат се на различни етажи в затвора, за да не могат да комуникират. Ричърд не спира да демонстрира адаптация и бързо намира приятели в затвора, започва да играе на техните игри и да си създава солидна защита. Нейтън не може да се справи толкова добре с промените. Не вижда никаква причина да се смесва с тълпата и спира да говори колко точно умен е.
Полицията има доста ниска заплата, за да следи за реда, но също така е готова да приеме най-различни „дарения“. Двете момчета получават меню от един от големите ресторанти в Чикаго, могат да се радват на цигари и всякакви други лакомства. Един репортер открива, че двамата имали достъп до алкохол, а това не им прави голяма услуга. След няколко доказателства, двамата убийци се превръщат в обществени врагове.
Нейтън ще разкаже по-късно, че е поискал от Робърт да признае истината – той е ударил първи и е нанесъл фаталните рани. Робърт смятал, че е по-лесно всяко от семействата им да си мисли, че другият е виновен. Той бил готов да поеме идеята, че майката на Нейтън ще смята Робърт за убиеца, както и неговата собствена ще е насочена към Нейтън. Истината е, че през годините и двамата ще продължат да се обвиняват взаимно, та никога няма да стане ясно кой е убиецът.
На 5 юни пристига и първата интересна информация – открита е пишеща машина в Джаксън Парк. Полицията успява да хване и почерка на бележка от плика за откуп – господата са били толкова умни, че надписали адреса ръчно. Д-р Уилям МакНали ще открие следи от кръв в автомобила, взет под наем. С помощта на самопризнанията, посочените улики и новите доказателства, смъртната присъда не е толкова далече. След запознаване със случая, обвиненията са 11 за убийство и още 16 за отвличане. Всяко едно от тях се смята за наказуемо със смърт. Тримата адвокати трябва да направят нещо невъзможно, за да спасят извършителите.
Какво наистина се е случило, за да може да се стигне до този специален момент? Вярвате или не, вината е на Ницше! Известният философ разказва своята идея за свръхчовекът. Това е версия, която няма да се подчинява на закони, религия или други норми, а ще бъде в основата им на създаване. Нейтън е малко по-умният от двамата, за него се твърди, че е проговорил на четири месеца – силно преувеличено твърдение, но все пак – докато Ричард остава малко по-назад в сенките на своя приятел от детството. Не е ясно кой точно открива философът, но след като имат необходимите богатства, започват да вярват, че са преминали границата на свръхчовекът и бързат да направят история за себе си. Най-добрият вариант е с помощта на едно по-сериозно престъпление.
Най-голямата глупост на самозабравилите се хора е, че смятат да извършат убийство. Планът е да отвлекат малолетно момче и след това да се прикрият толкова добре, че никой да не разбере какво са постигнали. В период от седем месеца мислят всичко от отвличането и искането на откуп до убийството и криенето на тялото. Искат откуп, за да маскират оригиналните си намерения. За голяма беда използват пишещата машина на общежитието, която е твърде лесна за откриване. В търсенето си ще попаднат на 14-годишния Робърт Франкс – син на богато семейство от Чикаго. Боби Франк е втори братовчед на Робърт Льоб и двамата се познават. Боби живее в другия квартал, близо до тенис клуба, в който и двамата извършители са ходели да играят от време на време.
Двамата свръхчовеци спират с кола под наем пред Боби Франк и му предлагат да го закарат. Жертвата отказва, защото е само на две пресечки от дома си, но по-умният братовчед предлага да си говорят за тенис ракети. Не е ясно какво наистина се е случило, защото и двете версии се разминават. Докато Боби се хвали с новата си придобивка, Нейтън използва тъп предмет и удря момчето няколко пъти по главата. Момчето е издърпано на задната седалка, оковано и с парцал в устата. Двамата последователи на философията така и не разбират, че младежът е умрял на място. Тялото е изхвърлено в езеро на около 40 километра от мястото. За да скрият неговата самоличност, господата използват киселина, за да изгорят половите органи – не е трябвало да си личи, че момчето е обрязано.
Нейтън ще се обади на майката на Франк при завръщането си и ще заяви, че момчето е отвлечено. Предупреждава ги, че трябва да чакат инструкция за откуп. Писмото е изпратено същата вечер, а на другия ден има второ позвъняване. Инструкции за следване са поставени на интересни и пикантни локации, но семейството спира да изпълнява исканията, когато тялото на сина им е открито. С тази новина, всички останали налични доказателства са унищожени и двамата убийци се връщат към всекидневния си живот. Как ги залавят? Нека споделим една важна точка в цялото съвършено престъпление. Ако някога Ницше е мислил върху идеята за извършване на убийство, той най-вероятно ще посочи, че никога не трябва да носите нищо скъпо със себе си. Такъв пример ще са очила за четене, каквито имат само трима души в Чикаго, а единият от тях е Нейтън Леополд.
Оправданието е толкова малоумно и лишено от смисъл, че няма полицай, дори глух такъв, който да се хване на думите – изгубени по време на разходка през последните няколко седмици. Двамата са извикани за разпит на 29 май. По време на разпита, те ще споделят, че са взели колата на Нейтън, за да повозят две момичета и след това са ги закарали до голф клуба, вечерта минала толкова бурно, че никой не попитал за имената им. За съжаление, алибито гърми толкова силно, че дори Ницше може да чуе експлозията. Шофьорът на богатото конте – свръхчовек ще заяви, че това е невъзможно, защото е ремонтирал въпросния автомобил и никой не е поискал да бъде направен за вечерта, следователно шофьорът и автомобилът се намират в гаража в нощта на убийството.
За да може ситуацията да стане още по-свирепа, персоналът на семейство Леополд е носил вечеря в гаража, където е течала ремонтната дейност. Унищожената пишеща машина също е открита, а с нея и всички останали следи и мотиви. По време на признанията, двамата ще се обвиняват за убийството, но никой няма да поеме отговорността.
По време на делото ще стане ясно, че Кларънс Дароу не е получил 1 милион долара, неговите приходи са около 70 хиляди долара или около 1.1 милиона долара през 2021 г. Реално погледнато можем да кажем, че е взел дори повече. Преди изобщо да се стигне до смъртна присъда, Кларънс ще посочи своите клиенти за виновни и ще започне да договаря условията. Прукорорът Робърт Кроу ще докара повече от 100 свидетеля, документи и още много други. Защитата вади свирепи психиатрични документи, с които посочва най-различни причини за извършеното убийство.
Включва дори лошо възпитание и недоглеждане на детето – защитата на Робърт Льоб. За Нейтън Леополд се говори за най-различни страхотии, включително и сексуално насилие от една от икономките на дома. Извадено е ново писмо, в което се твърди, че двамата обвиняеми са имали хомосексуална афера. Дароу намира цяла армия от хора, които да доказват колко странни са неговите клиенти. Речта на Кларънс Дароу е повече от впечатляваща:
„Ужасното престъпление е наследство на организма и понякога идва от неговите предци. Може ли да обвиним някого, взел книгата на Ницше, за да инвестира целият си живот? Едва ли е честно да обесим 19-годишно момче за философията, която го е научила да познае вселената.
Четем за убийството на 100 хиляди мъже на ден. Четем за всичко това и се наслаждаваме – радваме се повече за смъртта на другите. Бяхме хранени с плът и пиехме кръв. Закърмихме дори бебетата с нея. Не е необходимо да казвам колко почтени млади момчета идваха в съда с обвинение за убийство. Някои успях да спася, други бяха изпратени на смърт – момчета, които се бориха във войната и получиха най-ниската стойност от човешкия живот. Вие го знаете и аз го знам. Тези момчета са получили точно такъв живот.
Ще отнеме повече от 50 години на човешкото сърце да изтрие всичко, ако изобщо успее. Знам това, след Гражданската война през 1865 г., престъпленията от този вид се увеличиха, при това многократно. Никой не може да ми каже, че едно престъпление няма някаква причина. Винаги има причина или някаква друга болест, а аз знам, че омразата и горчивината от Гражданската война успя да отрови Америка, както нищо друго до този момент.
Знам, че и Европа се изправя пред същото. Това е закономерност, повтаряща се след всяка война, а тя влияе на тези момчета, животът им щеше да е много различен, ако светът не беше решил да мери всичко в червена кръв.
Ваша чест, знаете, че престъпленията с насилие са се появили в следствие на войната. Не е задължително точно те да се извършат от онези, които са се борили, а от онези, които разбират, че кръвта е евтина, човешкият живот е евтин, а след като Щатите могат да го приемат толкова леко, защо същото да не може да направи и едно момче?“
Кларънс успява да извърши нещо нечувано. След много атаки и агресия към съдията, той ще обясни, че няма да иска най-тежкото наказание за двете момчета. Вместо това произнася своята присъда на 10 септември 1924 г. – доживотен затвор с допълнителни 99 години за отвличане. Само един месец по-късно във вестниците ще излезе новината, че бащата на Нейтън Леополд е починал от инфаркт.
Робърт Льоб умира в затвора на 28 януари 1936 г. Той е нападнат от друг затворник при опит за изнасилване под душовете. Робърт се съпротивлява и е намушкан множество пъти, накрая е заклан като овца. Нейтън Леополд се бори с депресия, малария и постоянно работи по най-различни доброволчески програми. През цялото време се опитва да компенсира за престъплението си с малко повече добро. През 50-те години на миналия век е освободен и по-късно е потърсен от друг свой колега от университета.
Двамата издават мемоарите на Нейтън. През следващата година се ражда и още една книга с името „Живот плюс 99 години“. Убиецът е освободен и заминава в Пуерто Рико, където работи като медицински техник. Малко след това се опитва да създаде фондация за проблемни студенти, тийнейджъри и други. Жени се за вдовица, завършва университета в Пуерто Рико, а след това преподава в медицинския факултет. През 1963 г. издава и книга с всички видове птици в Пуерто Рико. Нейтън Леополд умира от диабет на 29 август 1971 г. на 66 години.
