Преследването на „Червения принц“ – невъзможната мисия за Мосад
Ако сте обърнали малко повече внимание на старта на Олимпийските игри в Токио, най-вероятно си спомняте и една по-специална церемония, която беше ориентирана изцяло към жертвите в Мюнхен, както и последствията след това. Големите проблеми на Близкия изток продължават да се разглеждат и често се превръщат в основна тема, особено след като все по-често зачестяват и различните атентати, но нека се върнем към ответния удар. Малко след голямата издънка на немската полиция – армията получила забрана да се намесва, поради простата причина, че все още се носил големия спомен от Втората Световна война.
Полицията от друга страна още няма анти-терористичен отдел, който да вземе адекватните мерки, допуснати са някои безумни грешки, които спомагат за фаталния изход на всички преговори. Повече от ясно е, че след това ще открием желанието на Израел да отмъсти и да преследва членовете на „Черния септември“. И най-вероятно си спомняте един от приличните филми на Стивън Спилбърг – „Мюнхен“, където получаваме достъп до задкулисието на Мосад, до желанието им за отмъщение. Интересен факт е, че докато и до днес името или поне организаторът на така наречената операция „Гневът на Бога“ е преразказвана и филмирана редица случаи, тайната най-вероятно трябва да се отвори в следващите няколко години, когато официално преминат 50-те години за пазенето на секретни документи.
Практиката показва, че понякога тайните ще бъдат запазени завинаги, особено ако информацията се окаже деликатна и излагаща на риск семейството на даден агент. Ако се чудите кой стои от другата страна на завесата и кой е отговорен за преследването и убиването на терористи, имаме само едно име, за което никога няма да знаем дали наистина е достоверно или не. Запознайте се с Ювал Авив. Неговата история е записана в няколко книги и макар никога да не потвърждава официално, че е отговорен за смъртта на определени хора в терористичните организации, препоръчваме да обърнете внимание на книгата „Отмъщение“ издадена през 1984 г. До този момент няма как да бъде ясно дали Авив е човекът, който е ръководил тази операция, Мосад никога не признават, докато самите издателски къщи наемат екип от 11 души, които да потвърдят дали въпросният не е просто самозванец.
Истината е, че никой не може да бъде сигурен напълно, но пък книгата печели още тогава около половин милион долара. освен това можем да открием, че издателските къщи плащат около 30 000 долара, за да правят разследване в Европа и Израел, проследявайки стъпките. Наетите детективи наистина заявяват и още нещо – подозират, че информацията на Авив е легитимна, защото няма начин човек с толкова предоставени детайли да не е бил част от този проект или поне да не е участвал в него. Точно това прави и историята толкова вълнуваща и интересна, особено след като открием, че аудиторията винаги е имала нужда от пикантните подробности. Интересът обаче се насочва към края на 2019 г., когато Израел показва за първи път легендарния агент Д, който има за цел да преследва и елиминира един от най-важните хора, организирали Мюнхенското клане.
Единственият проблем е, че въпросният мъж не разкрива своята самоличност, не се показва пред аудиторията, гласът му е променен и всичко това има разумно обяснение – само единици знаят кой е той в действителност. През 1974 г. той е изпратен да живее в дълбоко прикритие в Бейрут и да подготви убийството на една от най-важните цели – Али Хасан Саламех. Единственото изискване на агента е да не прави никакви контакти с целта, той трябва да остане невидим, неразпознаваем и просто несъществуващ не само за своята цел, но дори и за съседите си. Подобна мисия става особено трудна и с лекота можем да забележим как агентът признава, че не само е нарушил единственото правило, той скоро се е превърнал в един от най-известните приятели на Али. През следващите години след олимпиадата се наблюдаваха редица терористични актове, изпълнени с доста брилянтни ходове.
Единствено г-н Саламех успяваше да мине под капките и да извърши чудеса от храброст, докато най-накрая не се озова в Бейрут, където сигурността му се гарантираше от страната или поне в това се вярваше. Така нареченият „Червен принц“ на командването е син на един от големите арабски командири. Саламех старши умира през 1948 г. във войната за Израелското създаване. И така след като се релокирането на сигурната територия, бившият принц започва да се наслаждава на плодовете на труда си. Вози се на лъскави автомобили, винаги е заобиколен от красавици, винаги има достатъчно лоялни главорези, които да заложат живота си за него. След Мюнхен той може да се смята за един от неофициалните герои.
Мосад прави многократни опити да го залови, но за жалост няма никакъв успех в това действие. Прословутият агент пристига в Бейрут, след като е прекарал известно време в Дамаск, опитвайки се да разчупи ледовете. Именно там е получил нова самоличност и прекарва доста години в движение след принца. Никога не се издава, но винаги е една идея по-близо. Този живот, както самият той ще сподели, е изключително самотен и освен всичко – опасен. Понякога това е изпитание за съзнанието, особено при събирането на толкова много емоции и стрес на едно място. Една грешка слага край на играта.
Точно това се случва и с прословутия Ели Коен, който прекарва толкова време в прикритие, че най-накрая не може да разбере кой същност е. И след като един агент заминава в дълбокото прикритие – първата му работа е да се откаже от всички нареждания. Никой няма абсолютно никакво право да се намесва и да дава каквито и да било акъли, особено след като изпратеният е нещо средно между агне на заколение и ходеща мишена. За въпросният агент цялото изживяване е една положителна шизофрения – ако изобщо можем да говорим за такава. Тайната е приемането на ролята, ако вие не вярвате в нея, човекът до вас също няма да я приеме, следователно продължавайте напред в тази игра. Единствените случаи, в които има излизането от ролята, се случва при изпращането на нареждания от щаба.
Израелският агент знаел, че трябва да отседне в хотел Интернационал, защото Саламех прекарвал времето си там да тренира във фитнеса. нареждането е да тренира във фитнеса и да следи своята цел, но да не прави никакви контакти, както и никога да не се опитва да го заговаря. За съжаление самият Саламех прекрачва границата и започва да говори сам със своя палач. Срещата се осъществила, докато агентът правил коремни преси, в залата било достатъчно тихо, когато гласът на Али се чул зад него:
„Не правиш упражнението правилно, приятелю.“
Малко след това приятелството се завързва и двамата продължава своята тренировка. Али кани своя нов приятел да се научи да играе скуош с него. По това време повечето агенти започват да съобщават за промяната на настроенията и скоро валят предупрежденията, че този агент е в опасност. Интересното в тази толкова различна и романтична история е, че макар да говорим за врагове, двамата признават, че се харесват.
Единият обаче е помогнал за убийството на 11 души, докато другият никога няма да признае колко точно е убивал в името на правдата – това обаче е един малко по-особен процес, защото същата няма лице и флаг. В последствие Али ще покани своя най-опасен враг на вечеря със своята съпруга – отказът би могъл да се превърне в обида. Интересното е, че Али е женен за Джорджина Ризк – бивша Мис Вселена, а компания правят и трима въоръжени гардове. След месец двамата могат да бъдат забелязани на няколко светски събития.
Али води своето „протеже“ на купони, прави скъпи подаръци и дори го запознава със сестрата на своята съпруга. И докато розовият живот наистина изглеждал невероятен, истинската мисия не оставала на заден план. И така скоро започнали да се търсят методи за елиминирането на „Червения принц“. През октомври 1978 г. вече има предоставен план за действие. Агентът проследява няколко пъти своята цел и забелязва, че рутината се повтаря твърде често. Али излиза към 11-12 на обяд, минава по един и същи маршрут и никога не го променя.
Вярвате или не, човекът е много социално животно, което няма да промени своите планове, ако не му се налага. И понеже има запазено място за паркиране, агентът преценява, че просто може да паркира втора кола там, която да има доста свирепа бомба, за да заличи пристигащия. Била необходима и жена за изпълнението на плана. Нейният псевдоним е Ерика Чеймбърс.
Именно агентката си наема апартамент, за да следи мястото и да проверява дали целта е достигнала до мястото. Агентът пътува до Йордания, за да се срещне с екип на Мосад и да получи огромна мебел, която съдържа експлозивите. След това трябва да премине през две граници – тази със Сирия и тази с Либия. Само няколко дни след това експлозивът е поставен в автомобил, който да очаква пристигащата жертва. В деня на убийството Али напуска дома си в конвой с две коли.
Ерика активирала бомбата с тегло от приблизително 100 килограма. При паркирането става ясно, че експлозивът заличава четиримата гардове, докато Али успява да оцелее и да почине в болницата. За съжаление взривът успява да убие четирима невинни и да рани още 16 души. След това агентите напускат много бързо страната и се отправят към Израел. До днес това е най-смелата задача на този агент, чиято самоличност най-вероятно никога няма да знаем. Очевидно е, че само отговорните хора могат да разберат за кого става въпрос.
Снимки: Wikipedia
