„Праисторическата пандемия“, продължила 15 милиона години
Преди между 33 и 15 милиона години древна група вируси се разразява сред редица бозайници, включително роднините на всички видове – от хората и шимпанзетата до тръбозъбите и пандите. Тази група праисторически вируси в крайна сметка изчезва преди около 15 милиона години, но неактивни фрагменти от нейната ДНК все още живеят тайно в много съвременни бозайници (включително и в нас).
Всъщност, до 8% от нашия геном е съставен от генетични последователности от ретровируси, заразили нашите предци преди много време.
Всички ретровируси, включително съвременните като ХИВ, трябва да вмъкнат ДНК копие на своя РНК геном в ДНК на клетката-гостоприемник, за да се възпроизвеждат. Този вирусен генетичен материал обикновено не се предава от поколение на поколение, но може да се предаде, ако древните ретровируси са придобили способността да заразяват полови клетки, като яйцеклетка или сперматозоид, които предават своята ДНК на следващите поколения.
Ако ретровирусите успеят да проникнат в зародишните клетки, те могат да се вградят в генома на наследниците. Това са така наречените ендогенни ретровируси.
Вероятно един от най-успешните примери е ERV-Fc – ретровирус (или може би цял род или семейство), който се разпространява в световен мащаб от олигоцена до ранния миоцен (между 30 и 15 млн. години).
През 2016 г. учени сканират геномите на 50 съвременни бозайници за остатъци от ERV-Fc и установяват, че той присъства в предците на поне 28 от тях, включително роднините на тръбозъба, мишия лемур, мармозетката, бабуина, шимпанзето, човека, кучето и пандата.
Още по-впечатляващ е фактът, че той не заразява само един роднина на всички тези бозайници само веднъж, а прескача между видовете повече от 20 пъти. Това е било истинска междуконтинентална пандемия, която е засегнала бозайниците на всички континенти с изключение на сравнително отдалечените райони на Австралия и Антарктида.
Днес ERV-Fc на пръв поглед не оказва никакво влияние върху човешкото здраве; фрагмент от неговия генетичен материал просто се намира в спящо състояние в нашия геном. Въпреки това по-задълбоченото му разбиране и други човешки ендогенни ретровируси може да помогне да се разбере как подхождаме към съвременните заболявания, като например ХИВ.
„Геномите на бозайниците съдържат стотици хиляди древни вирусни „вкаменелости“, подобни на ERV-Fc“, казва в изявление Уилям Е. Дийл, водещ автор на изследването от 2016 г., който е провел проучването, докато е бил постдокторант в Бостънския колеж.
„Сега предизвикателството ще бъде да се използват тези древни вирусни последователности за поглед назад във времето, което може да се окаже полезно за прогнозиране на дългосрочните последици от новопоявили се вирусни инфекции. Например, потенциално бихме могли да оценим въздействието на ХИВ върху човешкото здраве след 30 милиона години. Методът ще ни позволи да разберем по-добре кога и защо се появяват нови вируси и как продължителният контакт с тях влияе върху еволюцията на гостоприемниците“, обяснява Дил.
