Позорният опит на Шотландия да установи колония в Америка
Англия прекарва края на 17 век в изграждането на империята си – известна със своята мощ, която ще се разшири по целия свят и ще продължи векове. Но на север Шотландия е в руини. Десетилетия на войни и глад опустошават кралството и икономическото му положение е трагично. За да станат нещата още по-лоши, страната сякаш наближава края на своята дълга независимост.
Към 1698 г. и Англия, и Шотландия са управлявани от крал Уилям III – който принудително сваля от власт Джеймс VII (Джеймс II в Англия). Тъй като Шотландия усеща, че суверенитетът й се изплъзва, тя отчаяно желае да избегне английското владичество и да запази властта си. Решението на Шотландия е да възприеме идеите на Уилям Патерсън, банкер и търговец, който се застъпва за създаването на колонии „Нов свят“ – като тези, основани от Англия, – за да съживи замаляващото състояние на страната. Идеите на Патерсън довеждат до опит за създаване на колония от Дарийнския залив, в днешна Панама. Но колонията завършва с пълен провал, фалирайки кралството и го принуждава да се откаже от независимостта си.
Това е историята на края на шотландската автономия, възхода на Обединеното кралство и опустошенията, оставени след Схемата Дарийн на Шотландия.
Компанията на Патерсън трябва да бъде финансирана от публични инвестиции – а шотландската общественост е повече от щастлива да помогне. С нетърпение да съживят разклатената си нация, обикновените шотландци се втурват да инвестират своите скромни средства в Компанията. Дори и най-бедните хора допринасят с малкото, което могат да заделят. За броени месеци са събрани приблизително 400 000 британски лири.
Тези пари представляват около 1/5 от общото богатство в обеднялата Шотландия и са използвани за оборудване на 5 кораба – Свети Андрей, Каледония, Еднорог, Делфин и Индевър. Тези кораби превозват около 1200 заселници, включително Уилям Патерсън и семейството му. Ако колонията Дарийн успее, тогава компанията се надява да създаде повече колонии по целия свят.
През юли 1698 г. флотът на Дариен отплава от Шотландия и през Атлантическия океан. За съжаление на Патерсън той разбра, че един от неговите „приятели“ се е укрил с повече от 8 000 британски лири от парите на компанията. Изгонен от ръководната си роля в плана, Патерсън има право да пътува само като частно лице заедно със семейството си. Вече няма властта да ръководи схемата, която пропагандира години наред.
Преселниците достигат Дарийнския залив през ноември. Въпреки че никой от тях няма никакви познания за района, те създават колония „Ню Каледония“ и започват да строят селище, наречено „Ню Единбург“. Патерсън и заселниците планират да изградят стабилна застава, да сключат съюзи с местните народи, да отблъснат испанските колонисти в района и да въведат нова ера на просперитет и богатство за Шотландия.
Но големите им надежди са почти веднага провалени. Храната, която носят, е изгнила, посевите, които засаждат, не растат добре в нова среда и заселниците скоро са поразени от болести. Умират стотици, включително съпругата и детето на Патерсън. Много от колонистите, които оцеляват, са принудени да живеят с по-малко от един килограм брашно на седмица – и то също е мухлясало. Един мъж пише, „Когато се свари с малко вода, без нищо друго, големите червеи трябва да бъдат отстранени.“ За голяма изненада на заселниците местното население няма интерес да търгува с тях. И скоро шотландците разбират, че Англия е забранила на всички английски кораби и колонии да търгуват или снабдяват новото шотландско селище. Те също така научават, че близките испански колонисти планират опустошителни атаки.
Откъснати от потенциални съюзници и безпомощни да се защитят, оцелелите заселници решават да напуснат колонията, едвам успявайки да избягат през юли 1699 г. От първоначалните 1200 заселници, само 300 от тях се връщат живи в Шотландия.
Сандък, в който се държат документи и пари на Схемата Дарийн
Тъй като първите заселници пътуват доста бавно в онези дни, Шотландия не знае за провала на мисията. И докато първите пътуват наобратно, страната изпраща втора експедиция на същото злополучно пътуване. Едва след като първоначалните заселници стигат безопасност, те научават, че повече кораби – с около 1300 колонисти – са на път към изоставената колония, напълно невежи за опасностите там. Тази нова група заселници пристига през ноември 1699 г., като намира само гробове и изоставени колиби, останали от предишните си съграждани. Заплашени от стотици испански войници, те са принудени да се скупчат в набързо възстановена крепост.
Въпреки че колонистите побеждават испанските нападатели под ръководството на капитан Александър Кембъл, пристигането на пет испански военни кораба с още стотици войници, сага край на тяхната защита. Опустошени от болест, липса на провизии и минимални боеприпаси, шотландците са принудени да се предадат през март 1700 г.
Само шепа заселници от втората експедиция се прибират живи в Шотландия. Много от тези, които не се връщат, умират от болести, глад или бойни рани. Други са продадени, стават корабокрушенци или се удавят при опит за бягство. За по-малко от две години икономиката на Шотландия е напълно опустошена от нейните колонизационни усилия. И трагично, почти всички в страната загубили приятел или член на семейството в неуспешната схема.
Ако Шотландия е в отчаяно положение, когато измисля схемата за колонията, тя е в още по-тежко положение след провала й – милионите жители на страната сега са изправени пред бедствие. Загубата на богатството на нацията и на повечето кораби от малкия кралски шотландски флот тласка обществената вяра в парламента на Единбург до катастрофални минимуми. Изведнъж достъпът до английските пазари, пари и колонии изглежда далеч по-привлекателен, с надеждата, че английските банкери могат милостиво да унищожат стряскащите сега дългове, пред които е изправена Шотландия.
През 1707 г. двата парламента договарят актовете на Съюза, обединявайки Шотландия и Англия в Обединеното кралство под управлението на кралица Ан. Като част от условията английското правителство иска компанията на Шотландия да бъде разпусната. В замяна Шотландия получава пакет за облекчения от повече от 395 000 британски лири, което възстановява държавата във финансова сигурност.
Кошмарът от колапса на Дарийн приключва, но някои шотландци не са доволни от решението на правителството си и вярват, че суверенитетът им е „купуван и продаван за английско злато“. В крайна сметка вековете на шотландска независимост – с които много шотландци се гордеят – вече са приключили.
Уилям Патерсън се завръща във Великобритания през декември 1699 г., където се възстановява от заболяване, което преболедува в Централна Америка. Той живее по-голямата част от оставащите си години в бедност, докато не му е отпусната пенсия през 1715 г. Той я използва, за да се издържа до смъртта си през 1719 г.
