Писмото на Алберт Айнщайн за НЛО
Вечерта на 19 юли 1952 г. в небето над Вашингтон, окръг Колумбия, се случва странен инцидент, който ще продължи до ранните сутрешни часове на 20 юли.
Диспечерите на полети наблюдават как обекти се материализират на радарите им и прелитат над Белия дом и Капитолия – въздушно пространство, което, съвсем разбираемо, е ограничено за достъп. „Всичко беше много хаотично.“, казва по-късно един от ръководителите на полети. „Знаехме, че не е самолет, защото самолетът лети в една посока. Но сигналът беше силен, точно като от самолет. Пилот на Capital Airlines съобщи, че е видял шест бързо движещи се светлини „без опашка, без разпознаваема форма, само ярки светлини на фона на тъмно небе в продължение на 14 минути.“ Радарът на военновъздушните сили също улавя обектите, но те изчезват точно толкова бързо, колкото са и забелязани; изпратените да разследват самолети, не откриват нищо.
В този момент темата за НЛО е популярна в САЩ, отчасти благодарение на статия, която се появява в брой от април 1952 г. на списание LIFE, наречена „Имаме ли посетители от космоса?“ Това, което се случваше в окръг Колумбия, щеше да се окаже „кулминацията от 1952 г.“, пише Къртис Пийбълс в „Наблюдавайте небето: Хроника на мита за НЛО“ и вдига манията по летящите чинии на висока скорост. „Тогава неидентифицираните летящи обекти избухнаха в общественото съзнание“, казва Марк Родегие, научен директор на Центъра за изследване на НЛО, пред The New York Times през 2018 г. „Цареше безпокойство по начин, който не сте виждали досега.“
Пресата полудява. „Летящи чинии над столицата!“, е само едно от безбройните гръмки заглавия за инцидента от новините в страната, а и по света.
Може би някое от тези заглавия е това, което вдъхновява евангелисткия свещеник, преподобния Луис А. Гарднър, да пише до физика Алберт Айнщайн с молба за неговото мнение относно летящите чинии. Дали вярва, че те идват от космоса – по-специално от Марс или Венера, чуди се Гарднър? Или светлините са някакъв вид военни технологични експерименти, създадени от ВВС на САЩ… или пък от врагове на Америка?
В този момент от кариерата си Айнщайн е един от най-известните учени в света. Той публикува Общата теория на относителността, грабва Нобеловата награда за физика, говори срещу расизма в Америка и призовава бившия президент Франклин Делано Рузвелт да продължи ядрените изследвания, повлиявайки създаването на проекта Манхатън (факт, за който ученият по-късно ще се разкайва). И все още работи в Института за напреднали изследвания на Принстънския университет, въпреки че технически се е пенсионирал през 1945 г.
Тоест, Айнщайн е известен и зает – така че човек би могъл да му влезе в положението, ако реши да не отговаря на въпроса на Гарднър. Но на 23 юли 1952 г., той все пак взима една бланка от Института за напреднали изследвания и пише своя отговор.
Преподобния Луис А. Гарднър с писмото
„Уважаеми господине“, пише Айнщайн. „Тези хора са видели нещо. Какво е, не знам и не съм любопитен да знам. Искрено Ваш Алберт Айнщайн.“
Това е интересен отговор от човек, който обикновено подкрепя любопитството. „Важното е да не спирате да разпитвате. Любопитството има своя собствена причина да съществува“, казва веднъж Алберт. Всъщност, само няколко месеца преди Гарднър да му пише, Айнщайн казва на своя биограф: „Аз нямам специални таланти. Просто съм силно любопитен.“
Каквито и да са причините му да не го интересува какво точно виждат хората в небесата на Америка, краткият отговор на Айнщайн към Гарднър стига до новините в САЩ. „Чиниите не интересуват Айнщайн“, озаглавява един вестник статията си за писмото. „Ако вие сте любопитни за летящите дискове, то Мозъкът не е“, пише друг.
Паралелно в новините се появяват още съобщения за НЛО над окръг Колумбия – на 26 и 27 юли. Радарът забелязва цели 14 обекта. Един сержант от военновъздушната база Андрюс вижда „синкаво бяла светлина да се движи … с невероятна скорост. … Тези светлини нямаха характеристиките на падащи звезди. Не оставяха опашки и сякаш изхасваха, вместо да изчезват, и пътуваха по-бързо от всяка падаща звезда, която някога съм виждал.”
През този месец военновъздушните сили получават рекордните 500 доклада за НЛО. Те отричат да става въпрос за каквото и да е тяхно изобретение и в крайна сметка обвиняват за случилото се (което ще стане известно като „Вашингтонското нашествие“) времето и метеорити. Но не всички свидетели са убедени.
