Бяха намерени над 60 пожертвани момчета – включително близнаци – в Чичен Ица

Да се родиш близнак е било лоша новина, ако си живял по времето на древните маи, тъй като древната цивилизация очевидно е обичала да принася в жертва роднини, включително еднояйчни братя или сестри – и особено ако са били момчета. В световноизвестния обект Чичен Ица в южната част на Мексико изследователите току-що идентифицираха останките на 64 деца, които са били церемониално пожертвани в продължение на 500 години, разкривайки, че всички те са били от мъжки пол, а няколко от тях вероятно са избрани заради близкото биологично родство помежду им.

Свещения сеноте

Чичен Ица е основно седалище на властта в предиспанска Мезоамерика и е известен с кървавите си традиции, като в естествената дупка, известна като Свещения сеноте, са открити стотици ритуално екзекутирани деца и юноши. По-голямата част от тях са идентифицирани като момичета, което води до теорията, че жителите на древния град са били пристрастени към женските жертвоприношения, въпреки че новите изследвания показват, че те не са имали проблем да убиват и млади момчета.

Нещастните момчета са били положени в подземна водна цистерна, която е открита за първи път от археолозите през 1967 г. Там са открити общо 106 деца, като авторите на новото изследване са успели да извлекат и анализират ДНК от 64 от тях.

Така става ясно, че всички те са от мъжки пол и че около 1/4 от тях са в близка родствена връзка с поне едно друго лице в цистерната – включително два комплекта еднояйчни близнаци. „Тъй като такива близнаци се срещат спонтанно само при 0,4 % от общото население, наличието на два двойки е много повече, отколкото би се очаквало по случайност“, пишат авторите.

Радиовъглеродното датиране показва, че костите са били погребани между VII и XII век, въпреки че по-голямата част от тях са били депозирани по време на 200-годишния разцвет на Чичен Ица, приблизително от 800 до 1000 г. от н.е. Междувременно изотопният анализ разкрива, че свързаните двойки жертвени момчета са имали една и съща диета, което предполага, че вероятно са живели заедно в едно домакинство.

Не е ясно защо точно са били избрани близнаци и други близки роднини, въпреки че изследователите отбелязват, че еднояйчните братя заемат важно място в митологията на древните маи. По-конкретно, свещената Книга на съвета на маите – или Попол Вух – разказва историята на „близнаците-герои“ Хун Ахпу и Шбаланке, които водят битка с боговете чрез повтарящи се цикли на жертвоприношения и възкресения – и убиването на момчетата близнаци в Чичен Ица може би е представлявало ритуално изпълнение на тези митични приключения.

„Сходната възраст и начинът на хранене на децата от мъжки пол, близката им генетична родственост и фактът, че са били погребвани на едно и също място в продължение на повече от 200 години, сочат, че това е погребално място след жертвоприношението, като пожертваните индивиди са били избрани по конкретна причина“, казва в изявлениет си авторката на изследването Оана дел Кастийо-Чавес.

Междувременно генетичната прилика между древните деца и днешните местни общности показва, че жертвите са били местни жители, а не чужденци. В същото време изследователите са получили представа за трайното въздействие на епидемиите от болести, причинени от ранните контакти с европейските конкистадори.

Смята се, че тези епидемии през XVI в. опустошават коренното население, като на някои места спадът достига до 90%. Най-тежката от тях е била пандемията от 1545 г., причинена от патогена Salmonella enterica Paratyphi C.

Сравнявайки геномите на съвременните маи с ДНК на пожертваните момчета, изследователите откриват и доказателства за положителен подбор в гените, свързани с имунитета, които осигуряват защита срещу салмонела. Това показва, че оцелелите от тези пандемии от колониалната епоха може да са били генетично адаптирани да издържат на определени болести, като по-късно са предали гени, които са станали повсеместно разпространени сред бъдещите поколения.

С други думи, както казва водещият автор Родриго Баркера: „Днешните маи носят генетичните белези на епидемиите от колониалната епоха.“