Питър де Врийз, която завърши с 5 куршума в тялото. 64-годишният разследващ журналист ще се бори с дни за живота си, но ако обърнем малко внимание на неговите трудове, подобна наказателна акция не може да изненада никого.
На 7 юли ще открием, че нямаше водеща медия, която да не отразяваше едно събитие в Амстердам – атаката над журналистаХоландия не е страна, в която подобни престъпления да се случат толкова открито, но и в редките моменти ефектът от подобно съобщение е повече от ясен. През 2019 г. журналистът работи като съветник на един от главните свидетели, докато върви дело за трафик на наркотици и очевидно някой не е харесвал съветите и е решил да сложи край на сагата. Опитът за убийство е извършен пред дома на де Врийз, като става ясно, че са необходими повече от 5 изстрела.
Популярността на журналиста започва през 1987 г. с издаването на книгата „Отвличането на Хайникен“, която ясно и точно посочва стъпките и методиката на работа, която похитителите следват при отвличането на Фреди Хайникен. Питър е активен помощник на полицията и работи активно в разкриването на различни случаи, включително и изчезналата тийнейджърка Натали Халоуей в Аруба през 2005 г. В продължение на 17 години, холандецът е смятан за един от най-добрите разследващи журналисти и се стреми да помогне на семейства, чийто случаи остават с отворен край. Кариерните успехи не са никак малки, но нека не забравяме, че г-н Хайникен е един от най-интересните случаи и точно по тази причина ще разгледаме как създателят на една от най-успешните пивоварни в света е успял да се озове на грешното място в грешното време.
При отвличането на Фреди, фамилията Хайникен се нарежда в класацията като една от най-богатите в света. Оценява се за милиарди долари и благодарение на редица правилни решения, фамилията му се свързва с името на една от най-качествените бири, като самият Фреди гарантира, че качеството няма да се промени, без значение от коя точка на света ще закупите напитката. На 9 ноември 1983 г. маскиран и въоръжен похитител отвлича г-н Хайникен и неговия шофьор извън седалището на фирмата в Амстердам. Така стартира едно от най-големите издирвания в света, а исканият откуп е 11 милиона долара. Гласът на милиардера се чува от платен публичен телефон, а след това се прави искането за откуп, който ще постави рекорд в бизнеса с отвличания.
Еквивалентът днес е около 30 милиона долара. Докато издирването продължава, холандската полиция арестува някои от най-известните имена в този вид престъпления, но без успех. Никой не е подозирал, че офисът, домът му, дневният маршрут и всички останали движения около бизнеса му, се следят в продължение на месеци. Всичко е записвано щателно, добавяни са снимки, засича се време и в хода на действие се изпълнява с военна прецизност. Извършителите са петима души, които се познават от детството: Кор ван Хоут, Уилям Холидер, Франс Мейър, Жан Боелард и Мартин Еркампс. Хоут се възползва от факта, че в Холандия престъпленията се свеждат до минимум и скоро затворите, като институция, започват да се затварят един след друг. Самият де Врийз ще опише извършителя като човек с най-различни интересни хобита от рисуването на картини до поддържането на строителна фирма и някои други не толкова легални занимания.
Икономиката се променила значително в Холандия, а господата имали огромното желание да открият някакъв друг вид дейност, с която да финансират страстта си към лъскавия и безгрижен живот. Според полицията, всички действия на Хоут са били просто едно прикритие за серия въоръжени обири. Преди изчезването на Фреди Хайникен, този вид престъпления не може да се смята за толкова интересен. Изборът на бирения бос е бил лесен – трябвало да се открие човек, който да заплати бързо поискания откуп и единствено Хайникен отговарял на основния принцип. Част от семействата на 5-мата са работили в същата пивоварна, а самият Хоут имал възможност да зърне лъскавата лимузина и да си помечтае за охолен живот.
Подготвят цял арсенал от картечни пистолети, имат на разположение 6 крадени коли. При отвличането Фреди се озовава в склад в Западен Амстердам, където има специално построено отделение с шумоизолация. По план цялата операция трябвало да продължи около 48 часа, но продължава цели 21 дена. Шофьорът и милиардерът са съблечени голи и поставени в малките си стаички, изолирани от целия свят и един от друг. Какво е първото нещо, когато това се случи? Хайникен си мислил, че е отвлечен от фракция на Западна Германия – Червената Армия. Не бил сигурен дали тръбата, по която тече въздуха, може да издържи толкова време.
Господата отпразнуват успешното отвличане и се разделят, за да не привличат внимание сред приятели, семействата си и полицията. Дните растат и заплащането на откупа продължава да се бави. Още един много неприятен проблем е и фактът, че самият Фреди изобщо не се огъва. Всеки един похитител го описва като добър и доста активен човек, който има какво да каже във всяка една ситуация, понякога дори действал като местен психолог. Освен желанията за различни деликатеси, мъжът често се опитвал да пречупи някои от похитителите си, признава, че е криел по една филия хляб, която да яде през нощта, защото не били точни в доставката на храна.
Единственото развлечение в рамките на 21 дена, са снимките, които доказват, че и двамата са живи – нищо повече от това. Похитителите демонстрират много интересни методи за комуникация. Вместо да се свържат със семейството, те оставят малък плик, съдържащ часовника на милионера, документите на шофьора и букви от вестника, в които посочват своите искания. На полицията е наредено да сигнализира на похитителите, когато откупът е готов. Сигналът представлявал конкретна обява във вестника – „Поляната е зелена за заека“.
Самият план е впечатляващ. Групата оставя серия от следи, които започват с телефонно обаждане, от което диктофон ще пусне гласовете на отвлечените. При засичането на сигнала, униформените ще започнат своя лов по начертаните стъпки, като най-накрая ще стигнат до кола, в която има радио станция, последната стъпка е спиране на магистралата и хвърлянето на парите в дренажна шахта. На теория, тази стратегия е била на път да направи смелчаците – милионери, но някои непредвидени ситуации объркват сметките. В началото групата е пожелала парите да бъдат изнесени от невъоръжен полицай в бус на Хайникен.
По това време домът на милиардера е обграден от журналисти. Минават няколко дни и се предлагат нови условия с помощта на обява във вестника. Пускането на обяви е доста сериозна грешка, а с помощта на анонимни сигнали, примката започва да се затваря бавно и сигурно. Най-голямата грешка е, че при проследяването на доставките на китайска храна, не е трудно да се открие активността на склад, който по принцип се води изоставен. Често поръчката е меню за двама, макар и хората вътре да са много повече. При вторият план се прави още една стратегическа грешка – използван е хеликоптер, който трябва да следи цялото предаване и пътя на парите, но звукът кара похитителите да форсират събитията и да изискват хвърлянето на парите в друга точка.
Парите са пуснати в дренажна шахта, престъпниците ги товарят в пикап и бързо се покриват. За тяхно щастие нощното виждане на хеликоптера не работи и с малко повече късмет, господата успяват да се скрият в гората близо до югозападен Амстердам. Там оставят парите във варели и ги заравят. Холандската черта продължава да е повече от бляскава, господата се качват на велосипеди и изчезват. Един ден след размяната, полицията следи всеки един от тях. Извършителите знаят, че интересът към тях е висок и правят следващата много голяма глупост – срещат се, за да обсъдят плановете си. Мислят дали е редно да напуснат веднага Холандия или да останат.
Някои остават, докато други успяват да избягат на Френските Кариби, откъдето са екстрадирани. Всички влизат в съдебната зала през 1987 г. Никой не се свързва с полицията относно освобождаването на Фреди и складът е нападнат от специалните сили, фалшивата стена и клетките също са локализирани, а милиардерът пита най-учтиво дали не е било възможно да дойдат малко по-рано? Групата е успяла да избяга с общо 2.5 милиона долара, докато останалите пари са открити от случаен минувач, който забелязва разкопките.
Що се отнася до ван Хоут, той е убит от най-добрия си приятел. През 2003 г. не подозира, че ще бъде посрещнат от оловна стена. Причините за убийствата са много, но едно от всички подозрения е, че е успял да предаде целия път на парите и Уилям Холидер не е съгласен да получи още внимание, а и бил сигурен, че неговият партньор в това престъпление е заделил още пари. Що се отнася до Фреди Хайникен, той продължава да пази до последно доброто чувство за хумор и признава – „Измъчваха ме… накараха ме да пия Карлсберг!“.
През 2001 г. отстъпва своята позиция и една година по-късно умира. Останалите така и не успяват да открият охолния живот, но лежат с различни присъди. Холидер остава завинаги с доживотна присъда, която така и не получава преразглеждане.
Снимки: Wikipedia