„Неудобната истина“: Ден за почит на жертвите на комунистическия режим (Видео)

В последните няколко години все по-често чуваме за призиви като отваряне на лагера в Белене. Подозираме, че младите зрители най-вероятно не са толкова запознати с въпросният лагер, както и със зверствата, които са извършвани там. На 1-ви февруари се почита паметта на жертвите на комунистическия режим, но за жалост не можем да разкрием имената на всички, управляващите в периода от 1944 г. до 1989 г. – времето, в което оперира въпросният лагер, не са водели прилежни записки на въдворените.

Темата на епизода в „Неудобната истина“ е поклон именно пред тези хора, както и онези малцина, които имаха смелост да проговорят и да разкажат съдбата си.

Съществуват много лагери за така наречените врагове на народа – това най-често са хора, които отказват да предадат своята частна собственост на ТКЗС-тата, отказват да прегърнат толкова силно Българо-съветската дружба и не могат да приемат наложения хомот от така нареченото второ освобождение. Врагове на народа най-често са интелектуалци, учители, свещеници, индустриалци и политици. Това са неудобните мислещи хора, които отказват да се подчинят сляпо. Те са обречени да усетят гнева на много по-прост и побеснял противник, използващ всички механизми на закона, за да разчиства стари сметки.

1ви февруари е датата, в която почитаме паметта на жертвите на комунизма, но не знаем кои са те, рядко чуваме техните истории и още по-рядко виждаме паметници, които напомнят за зверствата на един режим, за който все по-често се чува едно жалко проплакване.

Днес искаме да разкажем и представим някои от хората, които са били въдворени в комунистическия ад, тяхната присъда не е известна, никой не е посмял да се изправи пред  тях със силата на закона, може би от страх, че ще се изложи или новата власт ще се окаже по-гола от царя в онази приказка.

Докато събирахме данни за този материал, често виждахме и препратки в действията между властта в България за периода 1944 – 1989 г. и тази в Камбоджа, водена от Пол Пот. Тъжното сравнение, най-вероятно е напълно достатъчно, за да разберем колко стъпки назад сме направили и колко много сме изгубили.

По различни оценки се смята, че броят на лагерниците за времето, в което съществуват е около 186 хиляди, но други източници сочат, че броят им е много по-сериозен.

В този епизод на „Неудобната истина“ се опитваме да напомним, че онези, които страдаха без съд и присъда, които са умрели в този ад, не са забравени, макар и да не ги познаваме, макар и за тях никога да не се чува. Те са част от нашата история и никога няма да бъдат забравени. Завършваме тези редове с мисъл на Никола Милков Дафинов:

„Разкажете кои сте и как без съд и присъда убивахте стотици с тояги!“