Неофициалната кралица на Версай, детронирана заради канибализъм на деца

Франсоаз-Атенаис дьо Рошешуар дьо Мортемар, маркиза дьо Монтеспан, има почти всичко, което човек може да иска във Франция през 17 век. Тя е красива, остроумна и притежава любовта на краля. Въпреки това, мадам дьо Монтеспан иска още нещо: място на трона. Този трон обаче е зает от съпругата на краля Мария Терезия.

Смята се, че маркиза дьо Монтеспан толкова отчаяно жадува да е кралица толкова силно, че няма да се спре пред нищо – дори ритуалното пренасяне на дете в жертва, както и канибализъм.

Поне слуховете за нея твърдят така. Векове неясни записи почернят името на Франсоаз-Атенаис дьо Рошешуар и може да бъде малко трудно да се установи истината.

Но коя всъщност е мадам дьо Монтеспан, неофициалната Версайска кралица?

Маркиза дьо Монтеспан е предопределена за величие. Тя се ражда в резултат на близките отношения между две от най-старите благороднически семейства във Франция – Мортемар и Марсил. Тя е красива и дяволско чувство за хумор. Всъщност, твърди се, че тя е наследява качествата на известния чаровник, остроумия Мортемарт, от семейството си.

Тя има „дарбата да казва забавни и уникални неща, винаги оригинални и които никой не очакваше, дори и самата тя“, казва Дюк дьо Сейнт Симон според „Животът на любовницата на Луи XIV“ от Лиза Хилтън. Но може би най-важно за характера й е, че маркизата има самочувствието да признае, че е специална. Тя написа в мемоара си:

Не пропуснах да осъзная, че в мое лице има нещо леко превъзхождащо средната интелигентност – определени отличителни качества, които ми привличат вниманието и симпатията на мъжете с вкус. Ако ми беше предоставена някаква свобода, сърцето ми щеше да направи избор достоен както за моето семейство, така и за мен.

Маркизата се омъжва за друг, макар и често отсъстващ, благородник от Франция – маркиз дьо Монтеспан. Двамата имат две деца, а с времето мъжът й става силно ревнив към нарастващите отношения на съпругата му с краля.

В този период във Франция е приета практика кралете да имат две съпруги: една за политика (кралицата) и една като социален спътник (метреса). Тази практика съществуваше от известно време и не се счита за официална в кралския двор.

Когато кралят си харесва мадам дьо Монтеспан, маркизът отговаря с ярост. Той открито предизвиква царя и провежда символично погребение на жена си пред децата им. Той е затворен за кратко заради поведението си и заточен в дома си.

Междувременно крал Луи XIV дава няколко апартамента на мадам дьо Монтеспан, които са съединени със собствения му дом. Имат си техни входове, създадени, за да улеснят рандевутата им. Седемте деца, които кралят и маркизата имат заедно са отгледани от Франсоаз д’Обине, маркиза дьо Ментнон, и на известен поет, която по-късно ще стане съперник на мадам. Кралят ще признае официално най-малко три от седемте им деца, което им позволява да се установят във високи социални редици, но не толкова висока, колкото майка им. Междувременно маркизата законно се разделя с маркиза през 1674г.

Докато е в кралския двор обаче Франсоаз-Атенаис дьо Рошешуар дьо Мортемар прави неща, с които църквата не е осожбено съласна.

Срещу заплащане тя тайно приготвя любовни отвари и отрови като средство за събиране на сила в кралския двор. Тя печели от несподелена или завъртяна любов и веднъж дори отбеляза: „Каква полза за нашата професия, когато влюбените прибягват до отчаяни мерки“.

Тя също е действа като акушерка като изражда тайно деца и извършва аборти.

Междувременно членовете на двора на крал Луи XIV по необясним начин умират и при аутопсия се установява, че червата им са черни, сякаш са били отровени. Версай е в смут и кралят е принуден да започне разследване. От 1677 до 1682 г. са издадени 319 призовки, арестувани са 194 лица, а 36 са екзекутирани.

През 1679 г. Парижката вещица – Мадам Катрин Монвоизин – е изправена пред разследващия трибунал. Когато властите на краля претърсват дома й, те уж открили детски кости в градината й, за които сътрудник на мадам Монвоизин свидетелства, че всъщност са от аборти.

По време на делото вещица отрича маркиза дьо Монтеспан да е играла някаква роля в нейните отравяния или жертвопринушения. Партньорът й Адам Куерет, известен още като Лесаж, обаче насочва пръст към маркиза. Той казва, че тя е дошла при него и вещицата и се е споразумяла с тях да убие нейна съперницата за любовта на краля.

След като вещицата е публично изгорена на клада за магьосничество, нейната дъщеря дава още по-ужасяващи свидетелства срещу маркизата:

Всеки път, когато се случи нещо ново с тази дама и тя се уплаши, че благоразположението на краля към нея намалява, тя идваше при майка ми за лекарство.

Дъщерята Монвоизин разказва истории за черна магия, за маркизата, която се качва гола на олтара на Дявола, след това се извива и гърчи върху амвон, пиейки кръвта на бебета и дори оставя останките на убито бебе в храната на краля, за да го омагьоса.

Що се отнася до самия крал, той или вярва, че маркизата е невинна, или иска да пощади децата им от унижението по нейния случай и затова тя не е задържама за тези твърдения…