Най-големите протести и защо често не водят до нищо добро
Най-вероятно сте забелязали, че през последните няколко месеца се срещат хора с най-различни интереси и мнения относно настоящата политическа картина. Всеки има право на мнение и свобода да го изразява. Когато същото съвпадне с това и на околните, получаваме социалният феномен – протест. Той е поредното доказателство, че никой не е способен да задоволи целия свят. А историята – този глобален архив на неразбирателство – пази много и най-различни поводи за протест.
Достатъчна е една искра като изборът на съставки върху пицата, разминавания в религиозните отношения, добрата стара политика, човешките права, геноцид, несправедливи военни действия, културни различия и всичко останало, за което един човек може да създаде някакво специално противоречие. И когато търпението прелее границата на нормалното съжителство, всички се събират на едно място, за да изразят колективно своето недоволство. През годините се разглеждат и най-различни мнения и начини за изразяването на позицията.
Понякога можем да видим артисти, които рисуват най-различни картини и изразяват себе си по алтернативни начини. В други случаи попадаме на масови струпвания на хора в определени точки. Обикновено практиката е да се създаде послание, да се привлекат последователи и с тяхна помощ да се спечели вниманието на външни и вътрешни сили, които да помогнат значително. Точно тази технология ни показва, че обществото може да промени социалната система, да смени правителство и дори да се изправи срещу индустрията.
И най-важното е, че в света живеят повече от 7 милиарда души, пръснати в 240 страни и говорещи около 6912 езика, автоматично гарантиращи различия и неразбирателство цели 365 дни в годината. Добавяме във формулата и религиозните противоречия, някой друг диктатор и можем само да се радваме, че нещо все пак работи в глобалния социум, след като всеки ден не преминаваме от протест на протест. Масовите събирания, поне в миналото, са позволявали на всеки човек да изрази себе си. Персийската армия участва с 200 до 500 хиляди души по време на битката в Термопили.
Снимка: By 保守 – Own work, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16591728
През 1943 г. СССР губи повече от един милион души по време на битката за Сталинград. През януари 2007 г. повече от 60 милиона хиндуси се събират в точката, където реките Ганджес и Ямуна се съединяват. Тогава струпването е за празнуването на един по-специален фестивал. Това обаче не са традиционните протести, макар и в горните също да се изразява позиция, тогава колективното обединение е предимно за запазване на свободата или придобиване на определен тип блага. Кой е най-масовият протест в света? Кога се е случил и каква е била причината? Книгата на Гинес с рекорди може да даде точне отговор на изброеното. Датата е 15 февруари и вниманието на света е насочено към Рим.
Изчисленията показват, че тълпата е била привлечена, след като е обявена война на Ирак. Колективното мнение на тълпата е, че това е несправедливо и дори безумно решение. В същия ден се събират протестиращи в още 600 града. Всички са обединени против американската инвазия – статистиката показва, че различни военни кампании винаги започват с освобождаването на един народ. Често вниманието е насочено към диктаторите, а след тях следва и освобождаване от някои по-специални блага като петрола. В денят на протеста срещу войната в Ирак, градове като Барселона събират около 750 000 души, докато в Лондон са около 2 милиона души.
Подобно масово събиране би трябвало да изпрати ясно съобщение на американските главнокомандващи, но за жалост военните действия продължават. Това най-вероятно събужда дълбоки подозрения в шансовете за успех на едно такова социално действие. Най-големият протест в историята на света (горепосоченият) е успял да събере между 6 до 10 милиона протестиращи по целия свят. Цифрите не са всичко за един протест. Понякога на такива мероприятия се взимат много жестоки и нечовешки решения, както можем да видим в историята за горящия монах.
Снимка: By Audiovisuals: Sònia Calvó i Marta Pérez – Directa Youtube video: https://www.youtube.com/watch?v=ZsQrro56Oaw, CC BY 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=63120106
Обвинението, че будистите нямат светци и по тази причина не може да се разглеждат като религия е довело до едно жестоко и почти варварско действие. Диктатурата на Камбоджа успява да накара мнозина да се съпротивляват срещу религиите и официалния режим, докато монасите решават да създадат мъченик и след това да го занесат в близкия храм. Ето защо една специална снимка успява да покаже на света, че за някого вярата е единственият смисъл за живот.
Друг виден протестиращ е Махатма Ганди, който вместо да събира хора за преброяване или демонстрации, предпочита да въведе правило за отказ на съдействие. Най-добрият начин за пресичането на насилието и унищожаването на чуждото влияние е игнорирането. След като Ганди предлага това на своите сънародници, индийските власти официално подават оставка, родителите изтеглят своите деца от британски училища и никой в магазините не закупува британски стоки. Не е ясно колко точно са причинените загуби, но действията водят до успех. Макар и това да връща Индия значително назад, след като големи територии все още изостават с няколко века назад.
Една положителна страна на Великобритания е, че завещава чаените полета на Индия, след като именно те успяват да измъкнат въпросните растения извън Китай. Особен проблем във формата на протест е, че изисква някакво по-специфично действие и внимание от страна на разгневените. Мотивацията за напускането на дома и физическото присъствие за затвърждаването на позицията е вече официална отживелица. През 2012 г. интернет трафикът успя да замръзне. Причината за всичко това е планът за приемането на два нови закона. Единият е насочен към прекратяването на свободно разпространение на пиратските файлове и другият е за премахване на протекцията на IP адресите.
Американското население, също като европейското, обожава своите торент сайтове и по никакъв начин не би се лишило от свободното споделяне на файлове. Защитата на филмовата и музикалната индустрия, която от много време плаче за милиардите изгубени долари, обвинявайки пиратството. С приемането на тези два закона, правосъдната система, както и самите индустрии ще получат възможност да прекратят достъпа до определени сайтове напълно самостоятелно. Компанията PayPal ще спре да обслужва торент тракерите и ще пресече свободният достъп до музика и филми.
Снимка: By Ivo Kruusamägi – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18347533
Същото важи за копирани материали, статии и оригинално съдържание, което трябва моментално да бъде премахнато или евентуално да се очаква намесата на органите на реда. Законът автоматично дава правото на големите медии да диктуват правилата, докато малките бавно и сигурно потъват в цензурата. Един трезвен поглед към тези предложения показва, че счупването на интернет като форма на комуникация официално ще доведе до нови и още по-жестоки проблеми. Протести запчоват да се организират много по-рано, но така и не успяват да спечелят вниманието на властта. На 18 януари Google и Wikipedia изразяват негативното мнение в мрежата.
Двете платформи привличат вниманието на близо 10 милиона души, които подписват онлайн петиция за отхвърлянето на онлайн законите. Повече от 4 милиона съобщения са изпратени до конгресмените, както и техните съпруги. За временна демонстрация на новия закон, технологичните гиганти демонстрират как би изглеждал интернет при наличието на подобни правила. 1 милиард души в този ден не успяват да открият любимите си сайтове или получават интересни съобщения в браузърите си за бъдещето на интернет с предложение за подписване на онлайн петиция. Повече от 100 000 сайта се изключват самостоятелно, защото подозират, че ще влязат в листата на зловредните онлайн пространства. Накрая никой не подкрепя предложението за интернет промяна и то е оттеглено.
Заглавна снимка: By Robert Couse-Baker – Flickr: angry mob, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=30835830
