Кога се появява „американският английски“?

САЩ стават официално независими на 4 юли 1776 г., когато 13 американски колонии прекъсват политическите си връзки с Великобритания. Откъсването от британския английски обаче не става с подписването на edin документ.

Американският английски език започва да се появява десетилетия преди Декларацията за независимост, още когато първите американски колонии са създадени през XVII в. и двете населения са разделени от океана. Езиковата независимост, така да се каже, може би е възникнала преди политическата.

Подобно на еволюцията на нов вид, новите акценти, диалекти и езици се появяват в продължение на дълги периоди от време, когато носителите на един и същ език се изолират един от друг и започнат да се натрупват малки, фини различия. В един момент те стават достатъчно, за да може местният език да се счита за отделен.

В този смисъл не съществува солидна граница между двата варианта на езика, която да можем да отнесем към определена година или десетилетие. Освен това при липсата на аудиозаписи е много трудно да се определи кога точно американският английски вече се е откроил достатъчно.

Има обаче доказателства, че говорещите английски език са забелязали, че езикът се е променил от другата страна на океана около края на XVII и началото на XVIII век.

Едно от най-ранните споменавания на езиковите разлики е в пътепис от 1699 г., озаглавен „Пътуване до Нова Англия“ от английския писател Нед Уорд. Той пише: „Въпреки своята святост, те [жителите на Нова Англия] са много нецензурни на своя общ диалект.“

Първоначално американският английски е смятан за опорочена, варварска версия на оригиналния майчин език, какъвто често е случаят с новите акценти и диалекти. Заедно с промените в произношението и ударението върху сричките, американският английски въвежда нови думи и фрази, които също предизвикват презрение от страна на традиционните носители на английския език.

Тези промени вече са значителни по времето на Декларацията за независимост. Един от бащите-основатели на САЩ, шотландският църковен деец Джон Уидърспун, е особено наясно с прекрояването на езика – и това не го е радвало.

„В тази страна, в сената, в адвокатската колегия и от амвона, ежедневно чувам и виждам в дисертации от пресата граматически грешки, неприлични изрази и вулгаризми, които едва ли някой от същата класа по отношение на ранга и литературата би допуснал във Великобритания“, пише Уидърспун през 1781 г., само 5 години след подписването на декларацията.

Разликите стават толкова дълбоки, че някои мислители предполагат, че „американският“ ще се развие като единствен отделен език, напълно независим от английския. Към края на XVIII в. Джонатан Баучер, английски духовник и филолог, който живее в Мериленд, пише: „Техният език ще стане толкова независим от Англия, колкото самите те.“

Очевидно това не се е случило и езикът не се е превърнал в напълно нова единица. Въпреки това стигмата, свързана с американския английски език, продължава да съществува и през следващите векове.

През 1995 г. принц Чарлз (сега крал Чарлз) предизвиква скандал, когато прави няколко високопарни коментара за „много развращаващото“ влияние на американския английски: „Американците измислят всякакви съществителни и глаголи и създават думи, които не би трябвало да съществуват… Трябва да действаме сега, за да гарантираме, че английският език – а това, според мен, означава английският английски – ще запази позицията си на световен език.“