Късането с приятел е по-лош за здравето, отколкото с романтичен партньор
Да избягваш някой или пък теб да те избягват (т. нар. ghosting [гоустинг]; от английски език: ghost – призрак) рядко е приятно чувство. Но колкото и да е разочароващо, когато ние избягваме някого, има вероятност човекът, който избягва нас, да се чувства дори още по-зле – поне ако първоначално сте били приятели, а не романтични партньори.
До това заключение стигна ново проучване на тази практика, което установи, че „да избягваш романтичен партньор“ и „да избягваш приятел“ всъщност са две доста различни неща.
„Двете са отделни явления, които се коренят в различни събития и имат различни вредни последици“, казва пред PsyPost авторката на изследването Михаела Форай, докторант в изследователската група AdMe към Виенския университет.
„Интересът ми към темата беше предизвикан от това, че видях много хора да разказват в социалните медии за привидно сходни преживявания“, обяснява тя. „По-специално бях заинтригувана от избягването на приятели, както и от гледната точка на избягващите. И двете теми са получили сравнително малко научно внимание.“
Всъщност на много от нас се е случвало нещо подобно – предишни изследвания установяват, че близо един на всеки трима млади възрастни е избягвал някого, а един на всеки четирима е бил обект на избягване. Почти половината – около четирима от всеки девет от анкетираните – съобщават, че в някакъв момент са били и в двете позиции.
Но въпреки че това явление е толкова широко разпространено, изследванията му почти винаги са се концентрирали върху един конкретен аспект: преживяванията на тези, които са били избягвани от романтичен партньор.
С други думи, в научната литература има значителни пропуски. „Предишни изследвания, които проучват прогнозите и последиците от избягването, са се фокусирали върху избягваните, а не върху избягващите“, пишат авторите. Освен това, посочват те, „това поведение не се ограничава до романтичните отношения […] Между приятели може да се срещне дори по-често, като се има предвид броят на различните връзки, които хората поддържат в рамките на всички социални мрежи“.
За да отговори на този въпрос, екипът анкетира общо 978 млади хора – което, трябва да се отбележи, поставя значително ограничение на проучването, тъй като всички участници са на възраст между 16 и 21 години – за техния опит с избягване на романтични и платонични партньори. Четири месеца по-късно е направено друго проучване, за да се измерят промените в опита на участниците с течение на времето.
Резултатите са изненадващи: макар да сме най-добре запознати с избягването на романтичните партньори, отказването от приятелите също ни влияе забележително – поне от гледна точка на избягващия. Това е вярно и в почти всички аспекти: изследователите откриват, че двете ситуации не само са предизвикани от различни фактори, но и последствията от всяко от тях значително се различават.
Така че, макар да е установено, че основна причина да спрем всякакъв контакт с романтичния партньор е претоварването на комуникацията помежду ни, това се оказва, че не е мотива при ситуацията с приятелите. Това е резултат, който „особено изненадва“ Форай, но е логичен: „Взаимодействието с романтичните партньори може да бъде по-взискателно“, обяснява тя, „и последвалото им избягване може да представлява начин да намалим вредите, които се дължат на комуникационно претоварване, така че може би това е причината, поради която може да се среща по-често.“
От друга страна, изглежда, че страненето от приятел е свързано повече с това как се чувствате вие самите, отколкото вашият партньор. Казано направо, колкото по-висока е самооценката ви, толкова по-вероятно е да се откажете от приятел – резултат, който изследователите предполагат, че се дължи на по-голямата вяра в способността ви да замените който и да е човек, когото сте решили да изоставите.
Но въпреки че така може да изглежда, че хората, които странят от приятелите си, са група щастливи социални пеперуди, резултатите разкриват и мрачното възмездие за това нехайно поведение.
„Основният резултат е, че избягването на другите има отрицателни последици за благосъстоянието на човека“, казва Форай пред PsyPost. „Хората, които са заявили, че в миналото са избягвали приятели, е по-вероятно да съобщят за повишени депресивни тенденции 4 месеца по-късно.“
Това обаче не се отнася за тези, които прикриват романтични партньори: „няма времева връзка между прикриването на романтични партньори и депресивните тенденции“, се отбелязва в статията. Това може да се дължи на редица причини – може би отказът от приятел води до повече отзвук от страна на останалите приятели, предполага екипът, или може би е естествен резултат от загубата на социална връзка.
Така или иначе, предупреждава Форай, „бихме искали да насърчим хората да се замислят върху поведението си, особено в рамките на приятелствата, за да избегнат негативните последици за себе си, както и за другите“.
„Като цяло изследванията на разделите са в самото си начало, така че са необходими повече познания, за да се очертае цялостна картина на това явление“, заключава тя. „В нашия екип имаме безброй идеи за по-нататъшни проучвания.“
