shareit

Какво всъщност е ловът на вещици и как се появява

| от |

Представете си за няколко минути, че сте селянка в Европа през 17 век: вдовица, която живее в малкото жилище, което съпругът ви завещава. Имате малък парцел земя, на който отглеждате зеленчуци и билки, които имат традиционни лечебни свойства. Вие сте богобоязлива жена, която посещава църквата толкова редовно, колкото ви позволяват старите кокали, и вярвате в дявола, но не вярвате особено много в разни истории за вещици, които през нощта се срещат Сатана в гората, където мажат гърбовете си с „дяволски мехлем“ и правят заклинания.

В последно време забелязвате хора от вашата общност да бъдат отвеждани от служителите на епископа в съда, където, ако се вярва на слуховете, са обвинявани в езичество. Но не мислите, че има от какво да се страхувате. Докато една сутрин въоръжените мъже на епископа не се появят и във вашата къща, за да ви отведат. Изпълнявате командите им мълчаливо и без съпротива; всичко това е грешка, разбира се. Скоро нещата ще се оправят, мислите си, докато ви прекарват през главната улица на селото, покрай къщите на приятелите и съседите ви, които ви гледат подозрително от прозорците си. Отначало се чувствате само срам, но после си спомняте, че съпругата на мелничаря също е отведена по подобен начин и май е призната за виновна в магьосничество. Тогава започвате да изпитвате и страх.

public domain

Изтезаване на заподозряна във вещерство

В съдебната зала има трима съдии и чиновник, който води производството. Името ви се добавя към протокола, преди обвиненията срещу вас да бъдат изложени от съда: съседката, която познавате от много години, ви е докладвала на църковните власти за това, че сте вкиснала кравето й мляко. Тя и съпругът й фермер ви обвиняват също, че сте им донесли влажно време, което е съсипало реколтата им, и сте разбунили плътските желания в двете им дъщери, с любовни отвари, направени с билките ви. Съдът ви казва, че нямате нужда от адвокат или защита от какъвто и да е вид, тъй като магьосничеството се счита за изключително престъпление, при което Бог ще защити невинните.

Разбира се, вие отричате да сте вещица и да сте вършила каквито и да е неправомерни действия. Абсурдно е, казвате, никога не сте правили нищо на тези хора, които може би са просто зли, за да ви обвинят така безхаберно. Отричането ви е отбелязано, но съдът смята магьосничеството за изключително тежко престъпление, така че ви предлага помилване в замяна на пълно признание. Вие обаче продължавате твърдо да отричате обвиненията, така че сте отведена в килия за допълнителни разпити. Там магистрат ви съблича, за да търси магически знаци по по тялото ви. Палецът ви се поставя в устройство, което го натиска, и отново ви питат дали ще признаете, че сте вещица. Преживявате този първи ден на разпити, без да се пречупвате под мъчителната болка на устройството, но по-късно изтезаването продължава с по-сериозни уреди. В крайна сметка изтръгват признание от вас и на следващия ден сте изпратени с каруца заедно с още пет вещици на кладата, където изгаряте до смърт.

Willisau 1447

Ловът на вещици не започва през Реформацията, но е най-характерен за този период: по време на тектонската борба между могъщите католическа и протестантска църкви, които се стремят да прочистят народа си от ерес и да докажат своето надмощие над другата вяра. Само тези от най-високите ешелони на обществото са в безопасност.

През Средновековието магьосничеството се толерира и най-много да ви се подиграват – то рядко се наказва сериозно, най-често с кратък престой в затвора или глоба, в зависимост от това в какво точно е обвинена вещицата. Това се променя през 12 век, когато се формира Римокатолическата инквизиция, първоначално за справяне със светските религии, които се отделят от църквата и сега заплашват властта в Рим. В началото на 14 век инквизицията разширява правомощията си и от време на време се занимава с магьосници.

Към късното Средновековие става все по-опасно открито да се практикува каквото и да е, освен католическата вяра. Малко след папския законопроект, издаден от папа Инокентий VIII през 1484 г., който изрично осъжда поклонниците на дявола, двама инквизитори са упълномощени да разследват магьосничество в Германия. Те са Джейкъб Шпренгер и Хайнрих Крамер, които бързо прилагат едно ново изобретение – печатарската машина – и публикуваха това, което ще се превърне в скандален и влиятелен том за работа с магьосничество и вещици: Malleus Maleficarum – „Чук срещу вещици“. Този трактат има за цел да осъди магьосниците, да образова служителите в тяхното намиране и залавяне и да обяви за главни отговорници за злините женската част от населението. Тя е прочетена от голяма част от обществото, но в рамките на няколко години католическата църква се дистанцира от труда, най-вече защото става популярна сред светските религии, които се стреми да унищожи. Но със зората на протестантската реформация книгата (заедно с други подобни на нея) става повод за бум на лова на вещици, тъй като протестантската църква одобрява тези томове точно защото са забранени от Рим.

 
 
Коментарите са изключени за Какво всъщност е ловът на вещици и как се появява

Повече информация Виж всички