Какво е „залязване“ и защо се случва на много хора с деменция

Думата „залез“ понякога се използва, за да се опише тенденцията у хората с деменция да стават по-объркани в късния следобед и през нощта.

В началото трябва да се подчертае, че терминът е твърде опростен, тъй като е метафоричен и съответно може да обхване огромен брой поведения в много различни контексти. Когато се оценява промененото поведение при деменция, винаги е по-добре да се чуе пълно и точно описание на това, което човекът всъщност прави в тези моменти, отколкото просто да се приеме, че „той залязва“.

Но най-често така се описват объркване, тревожност, възбуда, повишена активност и други. Залязването може да изглежда по различен начин в зависимост от стадия на деменцията, личността на човека и миналите модели на поведение, както и от наличието на специфични отключващи фактори.

Защо обаче тези промени в поведението се случват в определени часове на деня? И какво трябва да направим, когато се случи с наш близък?

Здрав мозък до такъв с тежка форма на алцхаймер

Светлина

Всички ние интерпретираме света чрез информацията, която постъпва в мозъка ни чрез петте ни сетива. Основните сред тях са зрението и звукът – представете си колко трудно би ви било да изпълните сложна задача, докато сте в затъмнена стая. Хората с деменция са също толкова зависими от сетивните дразнители, за да осмислят и интерпретират правилно заобикалящата ги среда.

С намаляването на светлината в края на деня обаче намалява и количеството сетивни дразнители, които помагат на пациента с деменция да интерпретира света. Това може да окаже значително въздействие върху мозъка, който заради болестта си има затруднения да интегрира сетивната информация – което води до повишено объркване и неочаквано поведение.

Когнитивно изтощение

Всички сме чували да се казва, че използваме само част от силата на мозъка си, и това е в известна степен вярно – всички ние разполагаме с много повече мозъчна сила, отколкото обикновено ни е необходима за повечето ежедневни задачи.

Този „когнитивен резерв“ може да бъде използван, когато сме изправени пред по-сложни или стресиращи задачи, които изискват повече умствени усилия. Но какво да правим, ако просто не разполагаме с такъв резерв?

Промените, които в крайна сметка водят до симптомите на болестта на Алцхаймер, могат да започнат да се развиват до 30 години преди появата на симптомите ѝ.

През това време, казано с прости думи, заболяването унищожава когнитивния ни резерв.

Първите симптоми на болестта на Алцхаймер и други деменции се появяват едва когато уврежданията са толкова значителни, че мозъкът ни вече не може да ги компенсира.

Така че до момента, в който се появят първите симптоми на деменция, вече са нанесени много щети – когнитивният резерв е изгубен и симптомите на загуба на паметта най-накрая стават видими.

В резултат на това от хората с деменция се изисква да полагат много повече умствени усилия в рамките на един обикновен ден, отколкото повечето от нас.

На всички ни се е случвало да се чувстваме когнитивно изтощени, отпаднали и може би донякъде раздразнителни след дълъг ден, в който не сме щадили умствени усилия и концентрация. От хората с деменция се изисква да полагат подобни усилия само за да преминат през дневния си режим.

Какво трябва да направим, ако това се случи на наш близък?

Домовете на хората, които живеят с деменция, трябва да бъдат добре осветени в късните следобеди и вечер, когато слънцето залязва, за да се помогне на човека да интегрира и интерпретира сетивните сигнали по-лесно. Кратка дрямка след обяд може да помогне за облекчаване на умората към края на деня. Тя дава възможност на мозъка да „презареди“.

Тези елементарни действия обаче не могат да заменят по-пълната оценка на другите причини, които допринасят за промените в поведението. А именно неудовлетворените нужди, като глад или жажда, наличието на болка, депресия, скука или самота, както и стимулантите, като кофеин или захар, които се приемат твърде късно през деня.

Поведението, което твърде често се описва с твърде опростения термин „залязване“, е сложно и причините за него често са много индивидуални и взаимосвързани. Както често се случва в медицината, даден набор от симптоми се управлява най-добре чрез по-добро разбиране на първопричините.