Как за една вечер Русия беше суперсила, а на следващата сутрин изгуби всичко
САЩ спечели Студената война, докато СССР я изгуби, но ако трябва да бъдем честни, единственият играч, който я изгуби, беше Русия. Това може да се смята за една от най-големите загуби след Първата Световна война. Логично е, че мнозина и до днес търсят оправданието, но нека бъдем честни, какво точно получиха руснаците по време на Студената война?
Нямаше политическа свобода, икономическа или социална система, която да отговори на идеята и на исканията на руското общество. Руснаците жертват много по време на Студената война и тук не говорим за партията, а за работникът, който през целия XX век се стреми да произведе необходимото за обществото и социалната система. Идеята, че светът им е добре развит и ги превръща в една суперсила, практически изветрява само за няколко години.
Развитието под този режим създава съмнения след мнозинството, дори и сред тези, които вярват в идеалите.
Извършените престъпления се игнорират от владетелите, които един след друг избират да затварят очите си, докато наблюдават потъването на големия кораб.
Повратният момент на този абсурд започва през 80-те години. Условията за обикновения човек се влошават, не се подобряват. Партията, която всички смятат за божество, практически се проваля в доставянето на най-обикновени блага. Афганистан се оказва една от най-големите грешки на Русия, както се случва и днес с Украйна. Ефектът от тези две войни е абсолютно идентичен – световна изолация и липсата на всякакво желание за съвместна работа. След това идва и Чернобил, който ясно доказва, че суперсилата на изток е готова да унищожи света в опит да проведе поредните тестове, с които да е готова за война, която никога няма да се случи. Едно цяло поколение воюва в Афганистан и не разбира защо. В последният момент идва и Горбачов, който трябва да запълва дупките на гумената лодка с ръце.
Обещанията за свобода и право на глас от обикновените хора ще е някаква правилна посока, но вече е късно за всичко това. Така се ражда и една от най-популярните реплики на руснака:
„Без хляб, каква свобода?“
Руските лидери или поне тези под Горбачов, започват да се страхуват от факта, че техните престъпления ще бъдат разкрити, следователно и Горбачов ще бъде прогонен, а на негово място ще дойде Елцин. С изключение на Балтийските страни, независимостта на повечето членки на СССР закъснява за известно време и иска да се довери на факта, че това наистина се случва.
След декември 1991 г. всички 15 републики ще получат правото да бъдат независими. Това не е цивилизован процес, историята ясно може да напомни за освобождаването на колониите на Франция и Великобритания. Разпадът на СССР е като разпад на радиоактивно вещество. Изведнъж всяка една страна има сериозно етническо напрежение, политически търкания с всички и всяко следващо поколение трябва да се възпитава в омраза към дадено малцинство. Това е бомбата, която СССР залага, за да може да остане и да продължи да диктува отношенията на старите партньори с помощта на шпионаж, мешателство в свободата и още много други.
Русия преживява възможно най-лошото си време, ако изключваме настоящето в момента. Колапсът на системата оставя руснаците без никаква карта за развитие. Мнозина се чувстват като ограбени от възможността да живеят в новото и обещано време от партията. Мечтаният комунизъм, в който светът ще бъде свободен и щастлив, получавайки възможност да се развива – това никога не се случва. Едната вечер, повечето руснаци лягат и заспиват, осъзнавайки, че са суперсила, а на другата сутрин се оказват в блатото.
Материалната страна на ситуацията също е трагична. Старите хора не взимат своите пенсии, някои умират от глад в своите собствени домове. Други не виждат друг приятел, освен алкохола. През 1985 г. средната продължителност на живот при мъжете е 66 г. и след това ще падне до 58 г. Занимания като кражби, насилие и порнографски филми, са единствените странични и доходни занимания, най-голямото постижение на Русия в зората на тяхната демокрация.
Сред всички тези кражби се случва и кражбата на века, когато олигарсите бързат да приватизират руската индустрия и нейните ресурси. Тя е била необходима, поне за онези, които са подготвени да направят масовото разграбване. Олигарсите идват от партиите, купуват всичко на безценица и след това продължават напред с излъскан имидж. Зад гърба си имат заводи, бюра, научни центрове и технология. Всичко това никога не се използва за подобряване на ситуацията и за решаване на проблемите, особено след като партията, която някога се е грижела за хората, сега не трябва да играе театъра – всички правила са премахнати.
Борис Елцин идва и разрешава голямото разграбване, той самият позволява да се продаде и разграбе всичко, което един човек може да докопа. Само за дни, някои заводи се разпродават и след това се затварят. Безработицата също променя своите показатели, докато преди разпада на СССР се смята, че е 0%, то в следващите 3 години ще достигне 30%. Всичко това се случва, докато западът посреща Борис Елцин и наблюдава колко точно може да изпие един човек, преди да се самоубие с алкохол.
Преминаването от комунизъм към капитализъм ще превърне Русия в един от най-добрите примери в икономическите учебници и до днес. Единственият успех е, че границите се запазват, само това запазва Русия като нация – нищо друго. Логично е, че след 1991 г. има саом един сигнал – Русия не е обградена от партньори и след като казусите с Китай на сино-суидската линия доказват, че войната е много любимо занимание, скоро всички свободни страни търсят подкрепата на НАТО и са готови да се отделят от идеята да бъдат колкото се може по-далече.
Османската империя носи името „Болният човек на Европа“, при това в края на своето съществуване и Русия следва точно тези стъпки. С разрастването на НАТО, развитието на икономиката в почти цяла Източна Европа, Русия можеше да предостави само най-дребните материали – дърво, газ и други полезни изкопаеми. След стартирането на войната с Украйна, Европа ще затвори вратата и на тези необходими елементи, доставяйки ги от другаде, разработвайки слънчевите панели и търсейки различни енергийни източници.
Това е напълно достатъчно за Владимир Путин да вижда конспирацията и да смята, че някой друг е след него, стремейки се да унищожи цяла Русия. Логично е, че САЩ трябва да са виновни на всичко, следвайки практиките на Студената война. Старата поговорка се повтаря отново – все някой друг е виновен на руснака за неговата мизерия и несгоди.
След разграбването през 90-те години, пропагандата и конспирацията започват да владеят света. Всички вярват, че колективният запад е решил да ги унищожи, стремейки се да превземе панелните апартаменти и всякакви други територии и действия. В мъглата, обикновеният човек имаше поне около 30 години мир, докато Русия отново не посегна към оръжието. Единственият победител от Студената война, това беше Китай. Въпреки извършените престъпления в началото, Китай започна да си партнира със САЩ и бавно да разширява пазарите си, което логично води до копиране на технологията и създаването на почти същата, при това с много по-ниска цена.
Китай не харесва СССР, а след това не харесва и толкова Русия. Точно по тази причина има и леки разминавания в днешните пресконференции, които виждаме. През Студената война се правят милиарди от оръжие – САЩ печели около 17 милиарда долара, продавайки на Конго, Филипините и Египет. СССР търгува с Ангола, Ирак и в последствие с Египет. Ще се стигне до там, че дори самият Тодор Живков ще отрече този режим и ще признае, че ако трябва да го направи отново и да управлява комунистическата партия, никога няма да го направи. Той самият е сигурен, че дори Ленин не би искал да бъде комунист, ако вижда в какво се превръща неговата идея.
Трагедията е видима и след един крах, пристига следващият, докато не се стигне до окончателното унищожение. Няма някаква конспирация, партийните кадри станаха олигарси, показвайки своята грижа към онези, които са управлявали. Крахът е близо, но този път може да е още по-дълъг и болезнен процес.
