Как сладоледената мафия на Глазгоу изпрати невинен човек за 9 години в затвора
Джон Стийл може да се смята за невинен, но съдът не е чак толкова съгласен с него. Вярвайки, че има правото да се бори за своята свобода и го прави по най-добрия начин, който е възможен – поне в неговата глава. В този случай смята, че най-добрият начин да получи вниманието на аудиторията е единствено и само със залепяне върху вратите на Бъкингамския дворец. Едва ли има човек, който да не обърне внимание на неговия казус. През април 1933 г. Стийл трябва да тръгне от Глазгоу и да отиде на гости на майка си в Гартхамлок – предградие на Глазгоу. Намирайки се в затвор с особено наблюдение, Джон има правото да излиза от затвора с придружител и да се възползва от отпуската си.
Точно това е неговият най-добър прозорец и за бягство и Джони ще успее да се отърве от преследвачите си. Неговата основна задача е да стигне до Лондон и да се превърне в мъченик, но още преди да стигне до двореца, властите успяват да го заловят и единственото, което може да направи в последния момент е да се закопчае на една от оградите точно пред дома на кралица Елизабет. И за да бъде още по-трудно освобождаването, решава да добави и секундно лепило, може би едно от най-силните, които успява да намери. Пожарникарите ще прекарат около час в премахването му от оградата.
В този един час успява да даде няколко интервюта пред пристигналите медии – все пак колко често човек се залепва за оградата на Бъкингамския дворец? Това е достатъчно след няколко дни да бъде освободен. Неговата присъда е убийството на 6 души от семейство Дойл. В последните 9 години Джон лежи в затвора и продължава да разказва, че е напълно невинен. Един от основните му аргументи е, че ако е бил виновен, никога няма да избяга от затвора, за да се лепне като марка на оградата на двореца.
По-вероятният мотив в този случай е бил бягството му някъде по-далече от властта. За съжаление не е толкова лесно за човек, който се обвързва с наркотици, престъпна фамилия и още много други обвинения, да бъде помилван. Неговата история включва търговия с наркотици и оръжие, разпространяването им и дори закупуването на нелегални ценности.
По-важното обаче е, че нито едно от тези обвинения не е повдигнато в съда. Джон Стийл влиза в затвора по обвинение за убийство в организираната престъпна група, която се занимава с доставката само на една стока – сладолед. Какво точно пък може да има сладоледа в цялата история? През 60-те години на миналия век, повечето апартаменти и жилищни сгради в Глазгоу започват да се строят извън града, като магазините продължават да се намират в централната част. Жителите от по-ниските класи трябва да пътуват до по-близките локации, за да осигурят храната си за седмица. Обикновено на няколко големи сгради се падат по няколко зеленчукови магазина и други дребни магазини за дрехи.
Търговията на по-луксозни стоки, както и на други блага е напълно пропусната. За да може да се направи малко по-сериозна печалба, някои търговци на сладолед преоборудват своите камиони и започват да продават плодове и зеленчуци, както и други необходими храни. В тях понякога се намират вестници, тоалетна хартия, козметика и други важни продукти за бита. Вместо да има голямо пътуване, магазините ще дойдат при клиентите.
Идеята е повече от прекрасна на хартия, но бързо умира. Когато търговците продават стоки, те слагат и една надценка, с която да прехранват семействата си. Камионите не пазаруват стока от тях, а използват крадени продукти и най-често добавят цигари, защото същите винаги се продават. До 70-те години на миналия век в Глазгоу всеки един камион може да предложи много повече от храна, а и алкохол, цигари, наркотици и много други.
Оказва се, че никой не проверява камионите и в тях може да се сложи всичко, което да стигне до правилната дестинация. Властите успяват да спрат няколко камиона, за да спрат и няколко пратки хероин. Според шофьорите, подобни случаи са единици и няма смисъл от толкова много внимание. Все пак повечето собственици са доволни и правят сериозни приходи, за да прибягват до такъв видове доставки. Това обаче не пречи на специалните сили да започнат да проверяват всеки един камион.
Освен възможност за безопасна доставка, повечето дилъри започват да се борят за територия и всеки камион получава специални обозначителни знаци. Най-накрая се стига и до засади в малките улички, побои и дори престрелки. Всеки шофьор започва да носи оръжие под формата на брадва или пистолет с идеята, че ще може да спаси своя бизнес. Покрай сухото гори и мокрото, понякога и невинни хора стават жертва на атаки, макар и никога да не са превозвали наркотици. Всеки път, когато има престрелка, жертви могат да бъдат и напълно невинни минувачи, които за жалост се озовават на грешното място и грешното време. През 1984 г. се случва точно това.
Андрю Дойл е само на 18 години, когато кара своя сладоледен камион в Глазгоу, за разлика от останалите колеги, той кара сладолед и нищо друго. Отказва на дилърите да разкарва наркотици в своя камион и си навлича гнева на групировките в квартала. Започват да правят проблеми с лиценза му и да обясняват, че няма право да влиза в конкретни квартали. Първата атака идва през февруари същата година, когато някой стреля по предното стъкло на камиона. Андрю успява да се размине, но така и не се отказва. Точно инатът му се превръща и в окончателната му присъда. Към 2 часа през нощта на 16 април 1984 г. неговото семейство е нарочено за сплашване. В апартамента се изсипва огромно количество бензин, с което семейството трябва да се сплаши.
Вместо да има този ефект, апартаментът лумва и убива Андрю, заедно с неговите братя – Даниел и Антъни, сестра му Кристин, племенника Марк и баща му Джеймс. Майка му и други двама братя оцеляват. Инцидентът успява да разгневи всички. Полицията е на крак, обществото започва да говори за бунтове, като дори има краен срок за залавянето на виновника. Около четири месеца разследването стига до заключението, че извършителят е Джон Стийл – 18-годишен и Томас Кампбел на 22 години. Информацията се потвърждава и от вътрешен човек в индустрията, който посочва, че именно двамата младежи е трябвало да сплашват Андрю. В дома на Кампбел е открита дори карта с домашния адрес на Дойл. Макар и официалната версия на двамата да е, че са невинни и полицията да няма никакви доказателства, за да ги осъди, те получават доживотна присъда.
Стийл прекарва много време в търсенето на отговор и след като не разбира защо е в затвора, започва да обжалва. Малко след това започва и гладна стачка, като последното решение е да протестира пред двореца на кралицата. Преди това ще успее да направи три опита за бягство. Преди да бъде свален от оградата на двореца, Джони заявява, че прави това, за да изрази себе си и да подскаже, че е напълно невинен. Много пъти пита защо не е признал за убийството и какво го е спирало, след като така или иначе има доживотна присъда? Повечето психолози в затвора очаквали да има самопризнания, но след 2-3 години започнали да се съмняват в цялата история.
През 2001 г. се оказва, че г-н Лов решил да свидетелства и да излъже за каквото и да било, само да спре делото срещу самия него. Самият Стийл пък продължавал да повтаря, че никога не е имал нищо общо със сладоледения бизнес и никога не е виждал Кампбел – той ще умре в затвора на 66 години през 2019 г. След арестите започват да се строят и магазини в крайните квартали, като повечето шофьори спират да се занимават с този бизнес. До този ден никой дори не е обвинен за убийството на Дойл и неговото семейство. Според архивите на затвора, Гари Мур е направил самопризнание в болницата, преди да почине през 2010 г. Думите са казани на неговата вдовица, която по-късно разказва историята. Джон Стийл по-късно признава, че подозира Кампбел, но никога не е повдигал темата – страхът от отмъщение се оказва по-голям.
Единственото име, което има някаква логика е Там МакГрау, който умира през 2007 г. и се оказва един от добрите бизнесмени с камиони – при него обаче не се носят хранителни продукти. Освободеният Стийл никога не говори, не и преди неговите подозрения да си отидат с потенциалните отмъстители. Никой не знае какво точно е получил Стийл за компенсация, но 9 години в затвора са един живот.
Снимки: Wikipedia
