Как неандерталците са ловили гигантски слонове?

Мамутът не е най-голямото сухоземно животно от плейстоцена. Този статут се дава на неговия роднина – слона с прави бивни (Palaeoloxodon antiquus), който поради теглото си до 13 тона е бил два пъти по-голям от съвременния африкански слон и е живял в Азия и Европа допреди около 100 000 години. Антрополозите са се питали дали неандерталците не са изловували Palaeoloxodon чак до изчезване, но доказателствата са били нееднозначни до неотдавнашното откритие, което може да промени начина, по който си представяме социалните структури на нашите най-близки изчезнали роднини.

Смята се, че в продължение на около 700 000 години Palaeoloxodon е оцелявал през ледниковите периоди в Южна Европа и Близкия изток, като между периодите е разширявал ареала си до Централна Европа. Заради огромните им размери можем да предположим, че поне възрастните индивиди вероятно са били застрашени повече от липсата на храна, отколкото от хищници – поне докато не са се натъкнали на такива, които боравили с оръжие и са работили в екип.

Въпреки че уменията на неандерталците за изработване на инструменти са им давали възможност да преборят животното, това само по себе си не доказва, че са го направили. Борбата с разярен звяр с такива размери би била ужасяващо преживяване, дори с копия, и може би не си е струвало, ако на всичкото отгоре по-голямата част от месото ще замине. Въпреки това в едно скорошно проучване екип, ръководен от професор Сабине Гауджински-Виндхойзер от Центъра за археологически изследвания MONREPOS, посочва многобройни следи от порязвания по костите на такъв слон като доказателство, че видът е бил част от диетата на неандерталците.

Доказателствата идват от обекта Неумарк-Норд 1 близо до Хале, Германия, където са открити 3122 кости, бивни и зъби, за които се смята, че произхождат от над 70 слона и датират отпреди около 125 000 години. Гауджински-Виндхойзер и съавторите му откриват следи от резки по много от тези кости, които могат да бъдат получени единствено от каменни инструменти, използвани за рязане на месо.

Въпреки че рязането на умрели по друг начин слонове би могло да остави същите следи, както при разфасоването на всъщност ловувани животни, концентрацията на толкова много кости на едно място прави това малко вероятно. Също така костите в преобладаващата си част произхождат от напълно развити индивиди – малко вероятни мишени дори за най-смелите саблезъби котки по онова време.

Авторите изчисляват, че на екип от неандерталци биха били нужни няколко дни, за да разфасоват такова животно, да не говорим за обработката му. Тъй като нито хората, нито нашите гъболюбиви роднини могат да оцелеят само на месо, на едно голямо семейство от 25 души биха били необходими 3 месеца, за да изяде всичко…

Освен ако ловците не са изхвърлили по-голямата част от храната, авторите смятат, че това показва, че поне някои неандерталци са живели на по-големи групи, отколкото се предполагаше досега. В статията се загатва, че те или са се заседявали за значителни периоди от време, като са имали уменията да изсушават или замразяват месото, или няколко племена са се събирали за определен период, за да копаят капани и да пируват седмици наред с улова. Подобни събития биха улеснили значително културния обмен.

Това обаче не означава, че ловът на слонове е бил универсално занимание сред неандерталците. „Все по-ясно става, че неандерталците не са били монолит и, което не е изненадващо, са разполагали с цял арсенал адаптивни поведения, които са им позволили да оцелеят в разнообразните екосистеми на Евразия в продължение на повече от 200 000 години“, казва в придружаващ текст д-р Брит Старкович от Университета в Тюбинген, който не е участвал в изследването.