Йозеф Якобс – немският шпионин, който умря на стол
Йозеф Якобс може да остане в историята като един от най-странните шпиони по време на Втората Световна война. Работи за нацистите, но преди да стигне до тази кариера в резюмето му ще открием и присъствието на занимания като войник, зъболекар и дори престъпник. Самият той е толкова объркан човек в един изключително динамичен свят, при това на ръба на глобален конфликт. Йозеф се ражда в Люксембург през 1898 г. и понеже родителите му са немци, той служи в немската армия през Първата Световна война.
Получава железен кръст за геройство. Кълне се, че никога повече няма да се върне на фронта и става зъболекар и дори работи точно това през следващите 9 години. Жени се за Маргарет Кнофлър през 1926 г. и има три деца. В началото на 30-те години вече се разделя с нея. На прага на голямата депресия, Якобс е принуден да затвори своя бизнес и започва да се занимава с най-различни престъпления. Необходими са 4 години, преди да влезе в затвор в Швейцария. През 1937 г. се завръща и започва да продава фалшиви паспорти на евреите, за да могат да избягат от Нацистка Германия. Арестуван е за пореден път и изпратен в концентрационен лагер. От там е призован да служи на фронта.
Получава позиция в метеорологичните станции на Луфтвафе. Там талантът му да се измъква от всякакви ситуации е забелязан от немското разузнаване и следва обучение в шпионаж. За 43-годишен бивш зъболекар, обучението е повече от трагично, но войната не чака. По една или друга причина, разузнаването не дава много. Получава някакво познание по морзов код, но никога не прави дори един пробен скок с парашут. Много скоро разбира, че ще бъде спуснат над Англия и ще трябва да оперира там.
Снимка: By Hu Nhu – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=73621393
Има един основен проблем, самият Йозеф никога не е можел да говори английски, поне на добро ниво. Освен това противникът обръщал много сериозно внимание на всеки, който говори със сериозен акцет, а редовите германци преминавали през сериозни изпитания, за да продължат да пребивават в страната. Както вече се усеща, немският зъболекар имал повече шансове за успех в Мозамбик, отколкото във Великобритания, но въпреки това историята продължава напред. И най-важното е, че мисията била изключително безумна, Йозеф трябвало да докладва промяната на времето на острова. И така метеорологът скача от самолет на 31 януари 1941 г., пада на вражеска територия и веднага чупи глезена си.
Докуцуква в малка ферма близо до Кеймбрдиж и там стиска зъби от болка. Опитва се да погребе своето куфарче и да скрие всички доказателства за себе си. На 1 февруари вече не можел да издържи на болката. Решава да стреля с револвера си във въздуха, за да привлече вниманието на хора. Откриват го двама фермери и веднага забелязват, че Йозеф не е този, за когото се представя. Освен всички немски вещи в него, един от фермерите открива и храната му – немска наденица, която останала в парашутното облекло.
Метеорологът е изпратен в полицията, а след това и МИ5 се включва в разследването. Оправданието на Йозеф е, че се е опитвал да стигне до САЩ, но пътят му минавал през Англия. Почти успял да заблуди всички и да гарантира, че е двоен агент, който се опитва да избяга от Германия. За жалост е издаден от друг двоен агент Артър Оуенс. Съответно немският агент бил осъден на смърт. И най-вероятно историята щеше да бъде забравена в архивите, докато не се появява идеята за провеждането на една нова екзекуция.
Кулата на Лондон е известна още от X век с убийства и престъпления, следователно трябва да се случи там. на 15 август 1941 г. шпионинът е изведен пред стрелковия отряд със счупен глезен. По една или друга причина, той е и последният човек, който умира пред това сдание. Един от куршумите минава през сърцето му, а други четири минават през тялото. Той е и единственият разстрелян на стол, защото не може да стои прав. И до днес внучката на Йозеф се опитва да изчисти името му и да докаже, че той никога не е бил нацист.
