Историята на Марк Дейвид Чапман и мотивацията му да убие Ленън
Марк Дейвид Чапман е роден на 10 май 1955 г. във Форт Уърт, Тексас. Баща му, сержантът от щаба на ВВС на САЩ Дейвид Чапман, е често бие майка му, която работи като медицинска сестра. В интервю с журналиста Джеймс Р. Гейнс, Марк обясни:
Той я пребиваше. Събудих се от крясъците на майка ми, която крещеше името ми, и се уплаших адски много. Отидох там и вдигнах юмруци, за да го накарам да си отиде. Понякога си мисля, че всъщност успях да го отблъсна. [На следващата сутрин] тя беше с посинени очи и синини по главата и не е за разправяне още какво.
В месеците преди да застреля Ленън, Чапман е обмислял да убие други знаменитости, включително Пол Маккартни, Жаклин Кенеди Онасис, Елизабет Тейлър, Джони Карсън, Джордж К. Скот и тогавашния президент Роналд Рейгън. Друг човек, когото смяташе за убийство, беше и самия му баща. Както Чапман казва:
Щях да отида до Атланта, да вляза в къщата, да вляза в стаята [на баща ми] и да извадя пистолета и да му кажа какво мисля за него. И той щеше да плати за това, което правеше на майка ми… щях да го гръмна в главата.
Като е 14-годишен, Чапман редовно употребява наркотици и пропуска училище. По-късно той твърди, че тормозът, който е преживял, е мотивирал отсъствията му – включително и един период от 2 седмици, в който е живял по улиците на Атланта.
След като „се преражда“ като презвитерианец през 1971 г. и работи като съветник на летен лагер в Джорджия, Чапман прочита „Спасителят в ръжта“ на Дж. Селинджър. Той се чувства особено привлечен към главния герой на романа, Холдън Коулфийлд.
„Наистина се идентифицирах с него“, казва Чапман в интервю в затвора в Атика три години след убийството. „Неговото тежко положение, самотата му, отчуждението му от обществото.“
Колкото и да е странно, Чапман винаги е бил фен на Бийтълс. „Винаги съм искал да бъда бийтъл“, казва той. „Винаги съм мислил, човече, какво ли е да бъдеш в Бийтълс?“
Но едно интервю от 1966 г. с лондонския Evening Standard, в което Ленън казва, че групата му е станала „по-известна от Исус“, обръща на обратно обожанието на Чапман към Ленън. Негов приятел от гимназията, Майлс Макманус, си спомня, че Чапман променя думите на „Imagine“ на „Imagine if John were dead“, докато си тананика песента.
През 1977 г. Чапман се премества на Хаваите и в крайна сметка изпада в дълбока депресия. Това води до неуспешен опит за самоубийство, но по-късно Чапман среща Глория Ейб, туристически агент, за когото се жени две години по-късно.
Гейнс твърди, че след като Чапман прочете „John Lennon: One Day at a Time“ на Антъни Фосет през 1980 г., „10-годишната мания на Чапман към Бийтълс се превърна в омраза към Джон Ленън в частност.“
Чапман вярва, че Ленън е „позьор, който възприема добродетели и идеали, които не практикува“. През октомври Марк вече напуска работата си като охранител, като подписва края на последната си смяна с името „Джон Ленън“, и отлита за Ню Йорк.
The Dakota – хотелът, в който отсяда и пред който е убит Джон Ленън
Чапман излиза от хотела си на 8 декември 1980 г. и купува копие от книгата на Селинджър, в което написва: „Това е моето изявление“ и се подписва като „Холдън Коулфийлд“, преди да се отправи към хотел The Dakota, където чака пред входа цял ден. В 17:00 ч. Ленън и Оно излизат и Чапман им иска автограф.
„Той беше много мил с мен“, казал Чапман. „По ирония на съдбата беше много мил и много търпелив тъкмо към мен. Лимузината чакаше … той ми отдели време и ми подписа албума и всичко. Попита дали имам нужда от нещо друго. Аз казах не. Не сър. И той си отиде. Много сърдечен и приличен човек.“
Когато двойката се връща около 22:50 ч., Портиерът на хотела Хосе Пердомо видял Чапман да стои близо до арката на входа в сенките. Убиецът след това казва: „Когато колата се появи и Йоко излезе, в главата ми постоянно се въртеше: „Направи го, направи го, направи го“. Слязох от бордюра, тръгнах, обърнах се, взех пистолета и просто бум, бум, бум, бум, бум.“
Чапман изстрелва пет изстрела от револвера си .38 калибър, от които три попадат в гърба и рамото на Ленън. Музикантът се опитва да стигне до фоайето на хотела, докато крещи шокиран: „Застреляха ме! Застрелян съм!“
„Замръзнах, стоях там замръзнал, а пистолетът висеше до мен, все още в ръката ми“, казал Чапман, докато Пердомо не предприема действия. „Той изтръгна пистолета от ръката ми и го ритна настрани. Той ме изкара от шока си.“
Макар да осъзнава какво е направил, Чапман спокойно изчаква на мястото на убийството, докато полицаите го арестуват. Адвокатите му веднага пледират невменяемост. Тази година през август ще се проведе единадесетото му изслушване за пускане под гаранция.
