Големият страх от книги в края на 19 век
На 12 септември 1895 г. жена от Небраска на име Джеси Алън умира от туберкулоза. Подобни смъртни случаи са често срещано явление в началото на 20 век, но случаят на Алън с болестта идва от необичаен източник. Тя е библиотекар в Обществената библиотека в Омаха и благодарение на често срещания страх по това време, хората се тревожеха, че Алън може се е заразила от книга.
„Смъртта на госпожица Джеси Алън е двойно по-трагична поради отличната репутация, която трудът й печели и обичта, която всички библиотекари, които я познаваха, изпитваха към нея. И защото смъртта й породи нова дискусия за възможността за заразяване с болести чрез книгите в библиотеките“, пише в Библиотечният журнал, публикуван от Американската библиотечна асоциация, през октомври 1895 г.
Смъртта на Алън настъпва по време на така наречения „голям страх от книги“. Този страх, който вече е забравен, е неистова паника в края на 19 и началото на 20 век, че замърсените книги – особено тези в библиотеките – могат да разпространят смъртоносни заболявания. Паниката възникна от „широкото разбиране за причините за болестите като микроби“, казва Аника Ман, професор в Аризонския държавен университет и автор на Reading Contagion: The Hazards of Reading in the Age of Print.
Библиотекарите се притесняват, че смъртта на Алън, която се превърна в катализатор на страха, ще отблъсне хората и ще намали доверието в тях. „Вероятно има някаква опасност от този потенциален източник, тъй като вече знаем за бацилите, е установено, че опасност да дебне на места, неподозирани досега“, продължава Библиотечният журнал. „Но по-голямата опасност може и да идва от надценяването на източника на опасност и сплашването на хората.“
Притесненията за разпространение на болести през книги могат да имат сериозно въздействие върху развитието на библиотеките. Във време, когато подкрепата към тях нараства в цялата страна, институциите, които отпускат книги, са изправени пред голямо предизвикателство.
В този период болестта бе широко разпространен както във Великобритания, така и в САЩ. Епидемиите, включително от „туберкулоза, едра шарка и скарлатина“, действаха „страховито в градските райони“, според статията на учения Джералд С. Грийнбърг от 1988 г. „Книгите като носители на болести, 1880-1920 г.“ За население, което вече е настръхнало към фаталните заболявания, идеята за замърсени книги, които преминават от ръка в ръка, стана сериозен източник на безпокойство.
По няколко причини книгите са разглеждани като възможни преносители на болести. Във време, когато публичните библиотеки са сравнително нови, е лесно да се притесняваме кой за последно е пипал конкретна книга и дали не е възможно да е бил някой болен. Книгите, които по принцип изглеждат така безвредни, могат да крият болести, които да бъдат задействани „при самия акт на отварянето им“, казва Ман. Хората са загрижени за здравословните последици от „вдишването на книжен прах“, пише Грийнбърг, и възможността „да се заразят с рак като влязат в контакт със злокачествена тъкан от страниците“.
Големият страх от книгата започва си през лятото на 1879 г.. Същата година библиотекар в Чикаго на име В. Ф. Пул казва, че е питан дали книгите могат да предават болест. При по-нататъшно разследване Пул открива няколко лекари, които твърдят, че знаят за подобни случаи на заразяване от книги. Хората в Англия започват да задават един и същ въпрос, a притесненията се развиват „приблизително по същото време“ в Съединените щати и Великобритания, казва Ман.
Вълна от нови закони в Обединеното кралство се опитва да атакува проблема. Въпреки че Законът за общественото здраве от 1875 г. не се отнася конкретно за книгите, той забранява да се дават под наем „спално бельо или други неща“, които са изложени на инфекция. Законът е актуализиран през 1907 г., като изрично се позовава на опасностите от разпространение на болестта чрез заемане на книги, а на тези, които са смятани болни, е забранено да вземат, дават в заем или връщат библиотечни книги, с глоби до 40 шилинга за подобни престъпления, еквивалентни на приблизително 200 долара днес.
„Ако някой знае, че страда от инфекциозно заболяване, той не трябва да взема книга или да използва или да причинява каквато и да е книга да бъде взета за негова употреба от която и да е публична библиотека“, гласи Раздел 59 от Закона за изменение и допълнение на Закона за обществено здраве на Великобритания от 1907.
В Съединените щати законодателството за предотвратяване на разпространението на епидемиите чрез заемане на книги е оставено на отделните щати (както и сега с настоящата пандемия). В цялата страна тревогите са „съсредоточени около институцията на библиотеката“ и „около книгите“, казва Ман. Така библиотекарите стават жертви на страха.
