Двете големи компании, които решиха спора си с канадска борба вместо в съда

Давид срещу Голиат, Бър срещу Хамилтън, Али срещу Фрейзър – това са все легендарни двубои, които хората ще помнят с години. На 20 март 1992 г. към тях се присъединява още една битка – Хервалд срещу Келехер . Ако нямате представа кои са Кърт Хервалд и Хърб Келехер и откъде идва враждата им, сега ще разберете.

Преди 1978 г. авиационната индустрия е изцяло регулирана от правителството – затова ако едно място в самолета от Ню Йорк до Лос Анджелис е 100 долара в United, то ще е 100 долара и в Continental и American. Цените са еднакви за всяка авиокомпания заради федералните разпоредби, които бяха дело на Гражданския борд за въздухоплаване. Но това правило важи само ако авиокомпанията лети международни и полети между отделните щати, а не вътре в даден щат. Заради това изключение тексаският бизнесмен Ролин Кинг основава Air Southwest.

През 1968 г. Кинг вижда незадоволена ниша на пазара на полетите. Тексас си е гигантски щат – по-голям от Великобритания, Холандия, Австрия и Италия взети заедно и следователно е доста времеемко да се пътува от град на град. Така че, защо да не създаде авиокомпания, която да лети само из щата? Тъй като авиокомпанията би работила само в една държава, цените им няма да бъдат регулирани и ще може да таксува, колко й харесва – най-включително драстично по-ниските тарифи.

Кинг, знаейки, че ще има нужда от помощ, за да реализира тази идея, говори с адвоката си Хърб Келехер и двамата тексасци създават Air Southwest.

Хърб Келехер

Останалата част от бранша, разбира се, не е особено очарована от новата авиокомпания, която заобикаля правилата, и затова правят това, което повечето компании биха направили в тази ситуация – впрягат адвокатите си. Съответно Texas International, Barniff и Continental завеждат дела срещу Southwest. След три години съдебни спорове Върховният съд в Тексас окончателно потвърждава правото на Southwest да функционира, както си функционира, и когато Върховният съд на САЩ отказва да разгледа казуса, нещата вече са решени окончателно. Компанията сменят името си на Southwest Airlines и от 18 юни 1971 г. започва да обслужва Далас, Сан Антонио и Хюстън.

С навлизането на закона за дерегулиране на авиокомпаниите от 1978 г. Southwest вече започва да лети и до места извън Тексас, като Ню Орлиънс е първата такава дестинация, през декември същата година. От самото начало Southwest Airlines, водена от Кинг и Келехер, създава репутация на забавна и закачлива авиокомпания. По-ниските им цени помогнаха за това, заедно със стюардесите (които са само жени), които носят ярко оранжеви шорти и ботушки. Компанията запазва този си закачлив имидж и занапред със симпатични реклами и лозунги. „Любовта все още е нашето нещо“ („Love is Still Our Field“) е първият им лозунг; излиза през 1972 г. (Love Field в Далас беше и все още е мястото, където се намира корпоративния щаб на Southwest.) Следващите лозунги са „Някой там горе те обича“ и „Нискобюджетната авиокомпания“.

Boeing 737-7BD

И тук започва веселата част!

На 22 октомври 1990 г. компанията въвежда нов лозунг: „Just Plane Smart“. Те го използват за около 15 месеца, докато не им се обаждат от Stevens Aviation, компания от Грийнвил, Южна Каролина. Явно те са използвали лозунга „Plane Smart“ преди Southwest.

Вместо да харчи стотици хиляди долари по съдилища и адвокати, за да се разреши въпроса юридически, на председателят на Stevens Aviation, Кърт Хервалд (заедно с изпълнителния вицепрезидент Стивън Таунс), му идва по-добра идея. Той предизвиква главния изпълнителен директор на Southwest, Хърб Келехер, на мач по канадска борба, на който да се решат правата над лозунга „Plane Smart“. Хервалд знаеше склонността на Southwest да прави нестандартни неща, а освен това смяташе, че пиарът и за двете компании ще бъде много по-полезен в дългосрочен план, отколкото да се съдят за някакъв си там лозунг.

Келехер ентусиазирано приема.

„Malice in Dallas“, както беше наречено събитието, е организирано да се проведе на 20 март 1992 г. на фамозния форум „Sportatrium“ в центъра на Далас. Това е в полза на Келехър и Southwest, защото те са домакини на двубоят, а централата им е само на километри. Но Хървалд е съвсем окей с това – всичко за пиара.

Ето видео на целия спектакъл. Текстът продължава като казваме какво става и кой побеждава, така че ако искате да разберете само това, няма нужда да гледате цялото нещо.

Освен че губи правата над лозунга, загубилият от всеки кръг (мачът е 2 от 3 победи) ще трябва и да дари 5000 долара на Асоциацията за мускулна дистрофия или Ronald McDonald House of Cleveland, също здравна организация.

В дните преди мача, и двете компании го рекламират жарко. Клиентите и доброжелателите изпращат подаръци на Келехер, които смятаха, че ще му помогнат да спечели, включително кутия спанак, бутилка Wild Turkey (бърбън; знаем, че знаете, но да кажем) и „анаболни стероиди от Мексико“ (което вече не знаем какво е).

В 9:00 сутринта на 20 март двамата мъже излизат на ринга подготвени за война. Влизанията им са грандиозни (кое повече, кое по-малко) – Хърб Келехер пристигна с автобус с мажоретки, облечени в бяла сатенена роба, а Кърт Хервалд, след като беше представен, излиза от тунела в червена роба под освиркванията на про-Southwest тълпата. Келехер пък излиза на ринга под звуците на песента от филма „Роки“ и когато стандартното перчене пред ъгъла на опонента приключи, състезанието започна.

Веднага след началото на първия рунд, Келехер спира борбата заради контузия в ръката, която претърпява, докато спасява дете на път за арената. За негов заместител излиза Дж. Р. Джоунс… шампион по канадска борба през 1986 г. от Тексас. Така Джоунс и Southwest Airlines лесно печелят първия рунд.

На втория рунд Хървалд също води свой „заместник“, една от служителките му – Анет „Убиецът“ Коутс. Тя се изправя срещу Келехер, въпреки че ръката му все още го „боли“. Анет го побеждаваше за секунди.

Сега, след като театрите приключват, започва истинският двубой. Резултатът е равен и третият кръг е решаващ между двамата мъже и техните компании. Хервалд, в червена поло риза, и Келехер, с цигара в устата, се надвиват в продължение на 35 секунди.

Накрая Хервалд приковава ръката на Келехър за масата и побеждава! Тълпата в Далас изригна в освирквания, но Хервалд печели честно и почтено, което означава, че Stevens Aviation си може да си задържи лозунга.

Но предстои още една изненада, за пореден път в мача. Кърт Хервалд позволява на Southwest да използва лозунга също като демонстрация на спортсменство и заради готовността на компанията въобще да приеме такова безумно предизвикателство, когато толкова много други компании просто щяха да се обърнат към съда.

След мача двамата се съгласиха, че решаването на спора по този начин е било фантастична идея и добър начин да покажат идентичността на техните компании. Хървалд казва:

Днес в бизнеса има твърде много съдебни спорове и недостатъчно лидерство. Имаме нужда от още момчета като Хърб Келехър, които са готови да кажат, че не е нужно да ходим на съд през цялото време.

Келехер заяви пред New York Times, че ако Stevens и Southwest бяха отишли на съд, това щеше да струва на Southwest 500 000 долара и няколко години мъки. Той също така призна, че „честно казано, Stevens използва „Plane Smart“ в рекламите си по-дълго. Не знаехме, че го ползват, но те си го ползваха. Така че щяхме да загубим случая на всичко отгоре след всички хачове, усилия и загубено време.“