Дефицит на витамин В12: Какво е пернициозна анемия

Около 6% от хората в САЩ и Великобритания страдат от недостиг на витамин В12. Това състояние е признато от Световната здравна организация за глобален здравен проблем, който може да засегне живота на милиони хора. Дефицитът на В12 обикновено се характеризира със симптоми като силна умора, липса на енергия, мускулна слабост и дори проблеми с паметта. Той също може да причини редица сериозни здравословни проблеми, като необратимо увреждане на нервите, тревожност или депресия, или нарушения, които засягат координацията, равновесието и говора.

Въпреки че някои случаи се дължат на хранителния режим, най-честата причина в световен мащаб е автоимунно заболяване, наречено пернициозна анемия. Това е хронична форма на недостиг на В12, която може да има сериозни последици за здравето, ако не се лекува дълго време. Тъй като обаче симптомите на заболяването обикновено приличат на други общи състояния, то често се диагностицира погрешно като депресия или тревожност. Състоянието не само причинява физически страдания, но стигмата на живота с него може да причини сериозни психологически вреди.

Витамин В12 – известен още като кобаламин – е водоразтворим витамин, който се съдържа в животински продукти, като месо, риба и млечни продукти. Други източници са обогатените зърнени храни, хляб и растителни млека. Съответно хората, които не консумират редовно животински продукти, са изложени на риск от недостиг на витамина. За да се намали този риск, на веганите се препоръчва да консумират поне три микрограма В12 дневно чрез обогатени храни или чрез добавка.

Въпреки това, най-често ниските нива се дължат на пернициозна анемия. Това състояние затруднява преработката на В12, тъй като имунната система влияе върху функционирането на важни париетални клетки в стомаха. Тези клетки произвеждат протеин, наречен „вътрешен фактор“, който е от съществено значение за усвояването на кобаламин. Хората с тази анемия произвеждат антитела срещу вътрешния фактор, които го унищожават. Без В12 организмът не е в състояние да произвежда достатъчно здрави червени кръвни клетки. Състоянието може да бъде причинено и от отслабена лигавица на стомаха, което може да се случи поради атрофичен гастрит – хронично възпаление в стомаха, което в крайна сметка отслабва лигавицата му.

Хронично състояние

Приблизително петима на всеки 100 000 души в Обединеното кралство страдат от пернициозна анемия. Тя засяга хора от всички възрасти и симптомите могат да започнат по всяко време. Състоянието обаче е по-често срещано при хора над 60 години, тъй като по-възрастните са по-склонни да развият атрофичен гастрит, който увеличава риска от дефицит на В12. Броят на хората с това заболяване в световен мащаб може да е по-голям от предполагаемия. Трудно е обаче да се направи достоверна оценка на нивата на дефицит на В12, тъй като няма общоприето определение за това колко ниски трябва да са те, за да се класифицират като дефицитни.

Затова бяха изготвени нови насоки, за да се решат проблемите с настоящите методи за диагностика – и в тях се посочва, че симптомите на пациента са най-добрият показател за евентуален дефицит. Също така, ако има несъответствие между резултата от теста и съобщените от пациента симптоми, пациентът все пак трябва да бъде лекуван със заместител на В12, за да се предотвратят евентуални необратими увреждания.

Дефицитът причинява широк спектър от изтощителни неврологични и физически симптоми. Най-често срещаните са умора, загуба на паметта и проблеми с концентрацията. Въпреки това финият и неспецифичен характер на първоначалните симптоми на заболяването може да затрудни правилното диагностициране на хората. Едно проучване, проведено сред членовете на Дружеството за пернициозна анемия, установи, че почти половината от тях са били погрешно диагностицирани. Други 20% са чакали две или повече години за поставяне на правилна диагноза. При много от тях симптомите първоначално са били обяснени със забързания начин на живот или са били диагностицирани като тревожност или депресия.

Ниските нива на В12 могат да доведат до увреждане на нервите, тъй като витаминът е от съществено значение за производството на миелин, който предпазва нервните клетки. Симптомите първоначално могат да се почувстват като изтръпване или мравучкане в ръцете и краката или затруднения с равновесието. Ако пернициозната анемия не се лекува, тези симптоми могат да достигнат инвалидни нива, а увреждането на нервите да стане необратимо. Терминът „пернициозна“ се използва за описание на състоянието, тъй като в миналото то е водело до смърт.

Когато недостигът е причинен от неправилно хранене, той се лекува чрез предписване на таблетки В12 или инжекции с хидроксокобаламин. След като дефицитът бъде коригиран, нивата могат да бъдат контролирани чрез промяна на диетата или редовен прием на добавка.

При хората с пернициозна анемия обаче лечението е доживотно. В Обединеното кралство мнозина се нуждаят от чести инжекции на всеки 8 до 12 седмици, за да заместят витамина. Въпреки това мнозина продължават да изпитват изтощителни симптоми или откриват, че симптомите им се връщат преди следващата планирана инжекция, тъй като лечението им не е било достатъчно.

Когато пациентите изразяват подобна загриженост или искат по-чести инжекции по друга причина, много здравни специалисти реагират отрицателно, дори поставят под въпрос легитимността на заболяването. Подобни въпроси могат да увеличат психологическия стрес и да повлияят на качеството на живот на страдащите.

Те също така очакват високи нива на стигма, свързана със здравето. Много хора с хронични заболявания се страхуват, че здравословното им състояние ще доведе до подценяването им от обществото или ще бъде източник на дискриминация. Тази стигмата не само оказва влияние върху взаимоотношенията с доставчиците на здравни услуги, но може да доведе и до повишена честота на тревожност и депресия.

Липсата на подходящи насоки за диагностициране и лечение на пернициозна анемия е проблематична и има спешна нужда от преразглеждането ѝ. Важно е както широката общественост, така и здравните специалисти да бъдат по-добре осведомени за симптомите, които възникват при недостатъчни нива на В12, за да може състоянието да бъде диагностицирано, преди да се стигне до дългосрочно увреждане.