Д-р Алфред Кинси променя сексуалната култура на света, при това с помощта на буболечките
В някои отношения сме свикнали да гледаме на сексолозите като забавни хора, които често правят лапсуси. Не размахваме пръсти и не обвиняваме никого, просто зад популярния метод за размножаване има цяла наука и често, тя помага. Проблемът е, че когато се комерсиализира, ситуацията излиза извън контрол. Не говорим за бананчетата и маймунките, а за едно особено име в тази наука – Алфред Кинси.
Неговата история заслужава внимание, особено ако знаете, че всичко започва с буболечки. Алфред обича всякакви насекоми, които могат да демонстрират на човечеството своя метод за размножаване. Един от първите сексолози в историята ще пише своята дипломна работа точно за тях, а след това ще се ориентира към биологията и психологията.
Насекомите няма да му помогнат с популярността и няма да го поставят на корицата на Time, за тази цел ще има една съвсем различна цел. Преди да влезе в харвард и да завърши билогия през есента на 1916 г. 22-годишният Кинси ще се фокусира върху документацията и социалните дейности на обществото, към това ще добавим и сексуалните навици на шикалкотворките за неговата докторска теза – това е вид насекоми, където мъжките са абсолютна рядкост.
От няколкостотин хиляди насекоми, Кинси успява да извлече някои много интересни научни доказателства и още по-странното е, че на база насекомите, той ще започне да говори и за половите навици при хората. Четете тези редове напълно правилно, Алфред Кинси се интересува от насекоми, но наученото ще се прилага и върху хора.
След взимане на своята научна степен, докторът се мести в Блумингтън, Индиана и започва да работи като асистент професор в местния университет. Смята се за един от най-важните ентомологисти в академията.
През есента на същата година, Кинси се среща с химикът Клара Бракен МакМилън, с която ще споделя не само своите интимни тайни, но и любовта към буболечките. През 1921 г. и двамата ще установят, че най-доброто решение е да се женят. Преди това е важно за историята да отбележим, че докторът никога не е консумирал отношенията си с Клара. В първата брачна нощ ще се окаже, че не просто не може да се справи, но и реално има някакви тежки проблеми. След като няма опит, единственото място, откъде може да вземе някакъв, е науката и в този момент се посвещава на всички видове знания относно сексуалното поведение на човекът.
В началото на XX век Алфред и Клара ще разберат, че имат проблеми в леглото. Правят много опити да консумират връзката си, но липсата на полово познание ги спира. Не казваме, че не знаят как точно да се случи целият акт. Липсват им познания относно сексуалната анатомия и точно това е проблемът.
Започват да търсят литература относно темата и осъзнават, че има налични само академични книги и базова книги за младоженци, като в последните има само няколко допълнителни статии за личната хигиена. Първата по-интересна и важна книга е на Маргарет Сангър – „Щастието в брака“, написана през 1926 г. Там са описани различните полови контакти и възможните проблеми, към това може да се добавят и някои други особени точки, включително и темата за сексуални проблеми, включително и такива относно бременност.
Малката книжка посочва, че Клара има абнормални проблеми със своите полови органи, които могат да бъдат излекувани с помощта на една елементарна операция. Семейството вече е прекарало около година в търсене на отговор. Кинси разбира и още нещо – има проблеми със секса и още от дете се притеснява от тези теми, след това става ясно, че няма никаква информация за половите контакти и умишлено ги е избягвал. Ако това се е случило при него, то най-вероятно има такъв сценарий и при останалите хора. Клара също прави научен пробив, след като посещава редица лекари и там разбира, че може да отиде на терапия и да говори за своите казуси.
Оказва се, че има отговори по всеки един въпрос, но няма литература, която да не е строго профилирана за медицината. И точно тук Кинси успява да открие и още една интересна тема – „Отворен брак“.
През следващите няколко години, Кинси ще събира данни по тази тематика и ще се опитва да открие малко повече за нея, дори ще дава пример с буболечките, както и с хората. Клара ще изисква от учения да систематизира знанията и също така да оформи наръчник за тази тема.
Коментарите му и откритията му водят до някои проблеми, особено след като през 1938 г. има и сериозен скок на заболявания като сифилис и гонорея. Университетите започват да вкарват сексуалното образование в курсовете си и след като Кинси е един от опитните хора, той започва да коментира темата.
Научната литература включва и някои исторически елементи, съчетани с различни приказки и легенди относно половите контакти. Науката е взимала знания дори от религията, която отдавна е морално остаряла. Кинси говори за първи път за разпространяването на болести по полов път. Познанията му, разпространяването на картини, веднага активира онези студенти, чиято религия е доста силна. Оплакванията достигат до ректората и Кинси се озовава под ударите на системата.
За него е било ясно, че единственият начин да има полова култура е само с помощта на чистата истина, без да се мисли за засягане на теми и религия.
През 1940 г. Кинси си решава проблемите и получава сериозни финансови помощи от Рокфелер, който му позволява да продължи изследванията и да създаде цяла програма. С парите се ражда и първият институт за сексуални изследвания. По това време вече са привлечени и други професори, които да помогнат с разработката на по-сериозна програма.
По примера с буболечките, Кинси вади същата статистика и започва да работи в тази посока, създавайки същите анализи. Неговите изследователи започват да пътуват от град на град, да събират емпирични данни и да правят интервюта по темата, които никога преди това не са били използвани. Всички знания ще дадат резултат през 1945 г.
Кинси успява да промени клиничните изследвания завинаги и също така да повиши сексуалната култура на американското общество. Нещо още по-странно е, че той кара своите колеги да записват своите полови контакти, включително и на мастурбация, за да има повече данни. Позволява дори на съпругата си да поддържа афера с колега.
Сексуалната свобода за Кинси е необходима, за да даде още повече данни. Кинси стига до там, че прави специални събирания в дома с, предлага алкохол и наркотици и най-различни други радости, за да може да трупа опит, в това отношение ще открием, че е започнал да експериментира и със своя собствен пол, за да може да има познания и по тази тема.
Нека си спомним, че преди всичко, този човек е започнал своята научна идея с помощта на полово поведение на буболечки. Кинси води екипа си в Чикаго, където се раждат първите барове за хомосексуални и ги кара да изследват и тази сексуална страна. Абониран е за всички сексуални списания от Европа и САЩ, което кара дори пощальоните да го гледат с малко по-различно око.
През 1947 г. оргията е достатъчна, за да даде живот на неговата книга „Сексуално поведение на мъжът“ и книгата му става бестселър през 1948 г. В нея показва, че еднополовата любов е много по-често срещана, отколкото се е смятало до този момент. След първата си книга, професорът започва да подготвя втора такава, ориентирана към жените.
Оказва се, че критиката няма какво да каже, защото Кинси е направил своя шедьовър и реално няма какво излишно да се каже повече. Благодарение на него ще стане ясно, че жените се интересуват от секс точно толкова, колкото и мъжете, но те не смятат еднополовите връзки за някаква форма на перверзия. Показва, че сексуалното полово щастие е ключът за щастлив брак и още много други интересни факти.
Малко след пускането на втората книга ще дойдат и ударите. Кинси ще бъде разследван, заедно с неговия институт, освен това ще бъдат търсени връзки с комунистическата партия. Властите ще са категорични, че работата му е изцяло насочена към хвърлянето на младото поколение в ръцете на комунистите. Това оттегля неговите спонсори и проблемите продължават да се развиват. Репутацията му е разрушена и скоро остава без пукната пара. Наричат го д-р Секс.
На 62-годишна възраст Кинси умира от проблеми със сърцето. Неговите приятели и колеги ще работят в същия институт до 1982 г. и със смъртта на жена му ще започнат да напускат учебното заведение. Странно или не, накрая отново се намират спонсори, които да потвърдят, че Кинси наистина е знаел какво прави и е променил историята, но преди всичко е започнал с буболечки.
