Бомба на шията и иск за милиони долари – австралийска рецепта за кошмари
На 3 август 2011 г. животът за Мади Пулвър се променя много бързо. Като повечето ученици в Австралия, тя също се подготвя за изпитите в гимназията, учебната програма при тях започва в малко по-различно време и през август приключва. Около 2 часа и 30 минути следобед в сряда, тя се намира у дома си, майка ѝ е отишла до магазина, баща ѝ е на работа, заемащ поста на една от глобалните софтуерни компании, нейните двама по-малки братя са на училище, а най-големият е на ваканция.
Момичето стои спокойно в дома и учи, няма нито една тревога на хоризонта, но това е на път да се промени. След няколко секунди чува звук зад гърба си и обръщайки се вижда непознат мъж, носещ маска за лице с цветовете на дъгата. Въоръжен с алуминиева бухалка и малка раница, непознатият е успял да премине през защитите и алармите на дом за няколко милиона долара. Единственото, което ѝ споделя е, че няма намерение да я наранява. Мади се дърпа стреснато и тръгва към леглото си, пита го какво иска, но мъжът не отговаря. Оставяйки бейзболната бухалка настрани от него, мъжът повтаря същото „Никой не трябва да пострада!“. Отваря своята раница и вади черна метална кутия с размерите на лаптоп. След това спокойно я закача с помощта на катинар от колело около врата ѝ.
Добавя върху самата кутия и документ във фолио. На пръв поглед Мади може да прочете само един адрес – dirkstruan1840@gmail.com. Обръщайки се към изхода на вратата, непознатият кара момичето да брои до 200 и ако се премести, той ще знае и ще се върне веднага. Ученичката остава на място, но след това започва да вика за помощ. Не се случва нищо, къщата остава в своята тишина. Макар и устройството да е закачено на врата ѝ, тя бавно започва да се движи до мобилния си телефон. Без да се притеснява, бързо пише на своите родители да се обадят в полицията. Едва след това се сеща, че може да види какво е написано на листа хартия. Съобщението там гласи следното „Експлозиви“ и я кара да изпадне в паника.
С по-малки букви е написано:
„Мощна нова технология пластичен експлозив ще бъде открита в малката черна кутия, която е изпратена до вас. Кутията е разполага с механизъм и може да се отвори безопасно САМО ако следвате инструкциите. Ако споделите, какво се случва на всяка една агенция, включително полиция или ФБР, както и на човек, който не е член на семейството, ще се активира веднага и ще се повтори историята на Браян Дъглъс Уелс. Ще получите детайлни инструкции за извършването на банков трансфер, които трябва да следвате. Ако ги изпълните правилно, аз незабавно ще изпратя инструкции и комбинацията, с която може да премахнете устройството, без да активирате ефекта Браян Дъглас Уелс и ще получите ключ, с който да неутрализирате устройството. Потвърдете, че сте разбрали, като пишете на посочения адрес.“
В случай, че не знаете историята на Браян Дъглас, той е разносвач на пици, привлечен от банда през 2003 г. в Пенсилвания. Поставят му специален нашийник с бомба на врата и го карат да обере банка. Уелс изпълнява всички инструкции, но докато напуска банката, полицията идва на адреса и бомбата се взривява, създавайки една изключителна катастрофа. Мади обаче няма никаква представа кой точно е Браян Дъглас Уелс. Дори не знае, че човекът на електронната поща е герой от романа на Джеймс Чавел.
Дирк Струън е лидер на организацията „Тай-Пан“, богат и агресивен, той контролира една от най-големите търговски компании в Китай и е готов да унищожи своите противници. Австралийската полиция никога не е виждала нещо подобно. Към 3 часа без 15 минути пристигат на адреса и отцепват улицата, поставяйки заграждения. Веднага идват любопитните съседи, както и медиите, защото подобна активност не се забелязва всеки ден. В дома Мади продължава да трепери от страх. За да не се мъчи с теглото на врата си, придържа кутията с ръце. Полицията задържа родителите в един от мобилните постове на улицата и не позволява да влязат у дома си.
Пол Дъглъс Питърс
Психоложката Констабъл Карън Лоудън прекарва доста време с момичето по телефона, за да я успокои, започват да говорят най-различни неща, само и само да са далече от идеята, че на врата ѝ стои бомба. През това време бомбен отряд разглежда с какъв точно експлозив си имат работа. Преносимо рентгеново оборудване е вкарано в къщата и момичето изпълнява всички инструкции. За съжаление, резултатът от всичко това е малко странен, никой не може да каже дали наистина вътре има експлозиви или не. Докато всичко се случва в къщата, извън нея полицейските инспектори решават да играят по правилата и бързо съставят кратко съобщение, с което да покажат, че са разбрали посланието. То гласи следното:
„Здравей, казвам се Бил. Аз съм бащата на момичето, което си завързал със своето устройство. Какво искаш да направя сега?“
Отговор така и не пристига. Бележката е изпратена на полицията и експертите започват да гледат за отпечатъци. Разпитват се съседи, приятели и всеки иска да сглоби този странен пъзел. Около 11 часа вечерта, след като армията също се намесва в този случай и разглежда предоставените материали, дава най-накрая нареждане на бомбения отряд да влезе в дома и да премахне устройството, защото не се очаква в него да има каквито и да било експлозиви. Нашийникът е прерязан с клещи и свален от врата ѝ. Около 9 часа в мъки и размисли, приключват изключително бързо.
Очевидно е, че някой се е опитал да стане много бързо богат, но блъфът не е приет. По време на самият случай, полицията в Австралия веднага се свързва с централния офис на Google в САЩ и иска информация дали този акаунт е бил проверяван скоро. Интернет гигантът предоставя пълна информация и споделя, че е бил създаден на 30 май от интернет сървър, водещ до летището в Чикаго. Същата вечер от компанията идва и още информация, гласяща, че по време на офанзивата, още няколко пъти се е влизало в пощата, два пъти от компютър в библиотеката на Сидни, само на няколко километра от локацията, а третия път във видео магазин също в района.
Колкото и сериозен да е Google в намеренията си да помогне, няма как да сподели точното време, в което някой е влизал, следователно полицията започва да разглежда записите от паркинга, за да се опита да посочи потенциалният извършител. От всички хора, които се появяват на адреса, един конкретен човек със златен Range Rover металик паркира пред библиотеката и влиза в сградата. Мади е споделила, че нападателят не е млад. Забелязала неговите сиви косми от блузата му, докато се навеждал да ѝ постави нашийника. Докато са лице в лице, през маската момичето вижда и бръчките на лицето. Нейната преценка е, че извършителят е между 55 и 60 г. Мъжът с Range Rover-a се вписва идеално в описанието, освен това носи и същите джинси като нападателя у дома. След проверка на регистрацията и справка в полицията, возилото се оказва собственост на Пол Дъглъс Питърс.
С неговото име, детективите започват едно много сериозно издирване, следят банковите му извлечения, откриват, че си закупува спортни стоки няколко седмици по-рано от нападението на дома. На една от снимките в търговски център, камерата го заснема как закупува бейзболна шапка и въпросната маска. Мъжът разполага с диплома по икономика и право, работи като бизнесмен, има три деца и дори е автор на няколко книги. Престъплението му е извършено като по книга. След като властите получават всичката информация, вече имат достатъчно, за да го задържат, но има един проблем, мъжът е напуснал страната. Имиграционните показват, че 52-годишният мъж е преминал през летището на Сидни и се е качил за Лос Анджелис на 8 август. Записките на полета показват, че Питърс след това е летял за Чикаго, преди да полети за Кентъки.
Около 12 дена след атаката, на 15 август ФБР успява да влезе в дома на Питърс, притежаван от бившата му съпруга, където го откриват. На масата стои и романа на Джеймс Чавел. Австралия изпраща свои детективи до Луисвил и започва един по-сериозен разпит. Заловеният отрича абсолютно всичко, докато не се стига до флашката, която е оставена върху плика. Вътре могат да се открият три изтрити файла, които специалистите успяват да възстановят. Единият е писмото, окачено на самата бомба. Произход на този документ подсказва, че е бил създаден на компютър с името „Пол П“.
Точно това било много трудно за обяснение. Питър отказвал да заяви, че именно той е отговорен за случилото се, освен това смята, че е просто някакво съвпадение. По време на разпита, мъжът най-накрая признава, че има около 12 милиона под формата на инвестиционен фонд. На самата флашка е открит и още един файл, който изисква да бъдат изплатени точно тези пари. Най-забавното е, че според агентите, Мади дори не е била целта на нападението, Питър е объркал адреса, а е трябвало да нападне собственика на този фонд, за да получи парите. След като Питър отказва да даде каквато и да било информация, най-накрая е качен на самолет и изпратен обратно в Австралия.
Там е съден и въпреки първоначалното отричане, най-накрая се признава за виновен, макар и никога да не обяснява защо е причинил такова страдание на едно невинно момиче. Защитата обяснява, че клиентът им имал психо епизоди и често не можел да се контролира, което довело и до самото нападение. Те обвиняват въпросната книга и посочват лабилната психика на мъжа като причина за всичко случващо се. Според съдебния психолог, състоянието на Питър може да се обясни с тежка депресия и прекомерна употреба на алкохол, която настъпва след крах на бизнеса му, както и развод след това. Описват го като човек с биполярно разстройство.
Единственият проблем е, че съдията не е много съгласен с идеята. Той е на мнение, че доказателствата показват ясно подготовка на плана, точна идея за изнудване и брилянтно изпълнение, води до доказване на точно обратното, мъжът е искал да вземе пари и го е правил с много ясното съзнание. Присъдата е от 13 години и 6 месеца. Мади се превръща в медийна звезда малко след това, но никой не може да разбере как точно е победена алармената система.
