Бира, вино, динозаври и големият взрив: Няколко важни въпроса и техните отговори
Въпрос: Кое е първо: бирата или виното?
Най-ранните доказателства сочат към бирата, казва Тереза Маккула, уредник в Националния музей на американската история. Археолозите откриват следи от зърнени култури в хоросан близо до Хайфа, Израел, които са на около 13 000 години. Предишният рекорд принадлежи на напитка, открита в Китай, на около 9 000 години. Тя прилича на микс между бира и вино на гроздова основа. Бирата и виното са сравнително лесни за приготвяне, тъй като захарите в намачканите зърна или грозде естествено започват да ферментират, когато са изложени на диви дрожди при подходяща температура. Дестилираните спиртни напитки като водка и уиски включват по-задълбочено разбиране на химията и вероятно се появяват едва през Средновековието.
Въпрос: На брега виждам два прилива всеки ден, но Луната е над водата само веднъж на ден. Какво причинява втория прилив?
Приливите и отливите са два пъти на ден: веднъж, когато Луната е над главата ни, и след това отново, когато е директно от далечната страна на Земята, обяснява Алекс Паркър, бивш докторант в Харвард-Смитсоновския център по астрофизика. Вторият прилив е резултат от гравитацията на Луната, която влияе на орбитата на Земята. Тя създава центробежна сила, която може да се почувства най-силно на другия край на света. (както човек на задната седалка на колата се притиска към прозореца, когато предната част на колата внезапно завие.) Това кара водата в океана да прелее отново от далечната страна на планетата около 12 часа след по-ранния (и по-силен) прилив. По-малките водни тела и дори земята под нас са подложени на същите гравитационни привличания, но ефектите са твърде малки, за да се забележат.
Въпрос: Как динозаврите стават толкова големи, а бозайниците след тях, след като изчезват, са толкова по-малки?
Динозаврите имат много време да се развият, обяснява Матю Карано, уредник на Динозаврия в Природонаучния музей. Най-ранните динозаври, възникват преди около 230 милиона години и тежат не повече от няколко килограма. Най-големите – многотонни завроподи с дълги шии като брахиозавъра (на илюстрацията) – се появяват десетки милиони години по-късно. Динозаврите също имат и предимството пред бозайниците да снасят яйца. Този репродуктивен метод – по-бърз от живораждането и с много повече потомство – улеснява големите динозаври да заменят умрелите. В сравнение с тях, популациите от големи бозайници могат да бъдат много уязвими: 22-месечният период на бременност на слон дава само едно бебе. Но това не е единствената причина някои динозаври да са толкова гигантските: това, че те са по-големи, вероятно допринесе за изчезването им, когато астероид удря Земята, докато бозайниците и други по-малки видове се спасяват по-лесно.
Въпрос: Защо Големият взрив довежда до подредена вселена? Не предизвикват ли експлозиите хаос?
Да, експлозиите предизвикват хаос и Големият взрив е като експлозия. Но законите на физиката позволяват от неподредени системи да се развиват подредени, казва Хауърд А. Смит, старши астрофизик в Харвард-Смитсоновския център за астрофизика. Гравитацията по-специално е космическата сила, която обединява материята в по-компактни, по-подредени структури.
Въпрос: Как се определя местоположението на космически кораб, когато той пътува между планети?
Има ли координатна система за космоса?
Използваме няколко различни ориентира, казва Андрю Джонстън, изследовател от Националния музей на въздуха и космоса. В началото на мисия, когато корабът се изстрелва от Земята, го проследяваме спрямо позицията на Земята. Координатите се определят от линии, подобни на географската ширини и дължини, но се простират към космоса от центъра на Земята. За далечни мисии преминаваме към Слънцето като отправна точка. И след като съдът се приближи до дестинацията си, изчисляваме позицията му спрямо въпросната дестинация.
Въпрос: Прочетох, че магнитното поле на Земята става все по-слабо. Откъде знаем какво е било магнитното поле на Земята в древността?
Това изисква сериозно изследване, казва Бен Андрюс, геолог от Националния природонаучен музей. Първо, учените събират хиляди скални проби от цял свят, тъй като тектонските плочи се движат с течение на времето. Пробите се тестват в лаборатории, конструирани да анулират магнитното поле на Земята – точно както клетката на Фарадей блокира електромагнитните смущения. Геолозите анализират събраната информация за възрастта, местоположението и магнитните профили на скалите, за да съставят единна картина на цялостното магнитно поле на Земята. Така те разбират, че магнитният север, който в момента се измества от Канада към Сибир, някога е стигал чак до Антарктида, последно преди 40 000 години. И докато общият магнетизъм на Земята напоследък намалява, той е преминавал и през периоди на растеж и би могъл да го направи отново.
Въпрос: Кога и защо хората са развиват фарингеалния рефлекс (гаг рефлекс)?
Вкаменелостите на скелети не могат да ни кажат кога нашите ранни предци започват да имат тези резки свивания в гърлото, казва Рик Потс, палеоантрополог от Националния природонаучен музей, но разглеждането на промените в диетата им ни дава някои улики. Учените смятат, че рефлексът се развива, когато нашите ранни предци започват да опитват нови храни преди 2 до 4 милиона години. Тези, които са имали гаф рефлекс, са по-малко склонни да се отровят от гниещо месо и съответно предават това предимство на своите потомци. Сега тази способност е толкова надеждна, че дори миризми могат да я задействат.
Въпрос: Как да разберем, че загубените ядрени оръжия наистина са загубени? Възможно ли е някои от тях да са в ръцете на чужди правителства?
САЩ губи шест ядрени оръжия през 50-те и 60-те години и никога не ги открива. Едно се изтърколва от палубата на кораб; други изчезват при самолетни катастрофи. Американското правителство търси тези бомби, но не успява да ги намери. И не е абсолютно невъзможно някой друг да не ги е намерил, казва Франк Блазич, уредник на политическата и военната история в Националния музей на американската история. Ако друга държава добие тези ядрени оръжия, тя би могла да проучи техния дизайн и евентуално да напредне технологично много по-бързо, казва Блажич. Но е много по-вероятно бомбите наистина да са загубени завинаги, независимо дали дълбоко в някое блато или на дъното на океана.
