Бенито Мусолини създаде фашизма преди повече от век и днес се повтаря
Бенито Мусолини прави своята фашистка партия на 23 март 1919 г. в Милано. При представянето на това политическо движение, Мусолини едва ли е имал идеята, че от нея ще се достигне до тоталитаризъм. За съжаление точно тази идея ще се превърне в един от най-опасните камшици за Европа. Мусолини ще създаде отрядите на милицията, ще се постарае да затвори и убие своите опоненти, а след това ще стане един от най-бруталните управници на Италия.
Грехове като Етьопия и съюза с Хитлер, преследването на евреи и още много други, остават записани в архивите и историята на страната. Дори един век по-късно ще видим, че Русия продължава да сънува такива фракции и да ги смята за една глобална заплаха. Каква е историята на фашизма и какви бяха причините за неговото издигане и падение. Отговорите се крият в историята, но нека видим какво стои зад тази толкова страшна дума.
Фашизмът промотира насилствено взета власт, превърната в монолитен контрол, предоставен на автократ. Думата „фашизъм“ може да се разглежда като превод от думата „народ“ и реално първите корени идват от Древен Рим.
На 23 март 1919 г. партията поставя началото на своето бързо разрастване. Първите протести се случват на пиаца Сан Сеполкро в Милано. На тази среща Мусолини ще говори, че фашистите трябва да саботират всички кандидати, почитателите на неутралитета, както и всички останали партии. Посланието е ясно – демокрацията е провалена система.
Всеки политик, говорещ за свобода, се смята за поредния измамник и в очите на Мусолини е време да се създаде нова организация, събираща хората на едно място. Бенито е готов да предложи свобода, в която няма партийни интереси. Класата се отхвърля и единствената мотивираща валута за италианците ще бъде любовта и почитането на страната. Фашизмът промотира нацията над класите.
Мусолини бърза да направи и още една много важна стъпка, да изчисти всеки фактор, който може да повлияе на националната цялост, а за тази цел може да се използва дори насилие. Впрочем то ще бъде водеща сила в новият режим. Мусолини ще има властта да избере кой точно трябва да бъде част от новото общество. Партията не се опитва да възпитава, а въвежда онзи спартански закон, в който всеки негоден за новият свят ще бъде прогонен и изселен.
От една страна ще открием, че Хитлер винаги ще поставя чистата раса на първо място, а основният образ на Мусолини ще подсказва, че там няма такова разделение. Мусолини е империалист, а колониалното владение никога не е много ценно за цветнокожите в Италия. Страхът от изчезване на белите ще започне да притеснява италианското общество и с това започва същото гонение. Политиката на новия диктатор предлага изключителни облаги за новите семейства, които искат да запазят чистия италиански род.
Кой обаче е Мусолини, преди да бъде великият лидер на Италия? Мусолини е журналист в милански вестник. Става член на социалистическата партия, а след това напуска партията, за да се сражава в Първата Световна война. След войната ще се обяви за един от първите противници на социализма и веднага ще започне да говори за позицията си срещу войната. Става министър-председател на Италия през 1922 г. и от този трон ще успее да се превърне в диктатор, премахвайки всички други опоненти. В историята ще остане завинаги като човекът и създател на фашизма, който след това ще бъде копиран многократно.
За да спечели вниманието на своя народ, Мусолини често ще се снима сред хора, често ще ходи без риза, за да се покаже като истинският италиански идеал. Ще бъде открит винаги до езерата с въдица, разговаряйки с местните – приликите са очевидни и до днес. Ленин и Сталин харесват идеята, но не могат да се култивират толкова лесно като култови личности. Мусолини ще изиграе една от най-добрите роли и неговата борба ще бъде изследвана от всеки един диктатор през следващите години.
В миналото има едно властващо правило, че Мусолини копирал Хитлер, но истината е, че Адолф ще използва всички похвати на италианеца – той управлява около 11 години по-рано от Хитлер. Мусолини е успял да изкове целият наръчник и да започне да го продава. Битката на Адолф може да се смята за невъзможна без писаните правила. За мнозина той е плод на шегата за министъра на пощите, който ще трябва да облизва немския кайзер.
При появата на книгата на Адолф, никой дори не иска да я чете и да се интересува. Идва голямата депресия и фалшивият герой започва да печели светлината на прожекторите. Фашизмът продължава да е част от нацизма. Всичко започва с желанието на Хитлер да копира Мусолини. Адолф ще изпраща покани, ще иска автографи, ще се опита да получи отговор по пощата или подписана снимка, а битката за лична среща е основна цел.
Малко след руската революция идва време и за италианската фашистка партия. И до днес има италиански села, които помнят камионите с черни униформени служители на полицията, въоръжени с ножове, палки и разрешение за изчистване на враговете. Между 1919 г. и 1922 г. ще има регистрирани хиляди убийства на сметката новия режим, но дори и след печеленето на първите и единствени избори, Мусолини ще продължи убийствата.
Собствениците на земя, бизнесмените и всички по-успели хора ще трябват да изберат Мусолини, за да защитят своите имоти и в този случай да отхвърлят социализма. Без тяхната подкрепа е ясно, че журналистът щеше да изчезне и да дойде друго управление – също толкова черно и недостатъчно.
Тук идва и по-важният въпрос, кога приключва фашизма? Всичко умира в края на Втората Световна война, но изключваме генерал Франко от цялото уравнение. Мусолини умира през 1945 г. с няколко идеи повече, коствали живота му. Често фашизмът се смята за не толкова развит, но движението става популярно в САЩ, Швейцария, Франция, Испания и дори Аржентина. Обърнем ли внимание на факторите днес, то приликите наистина са много близки. Манипулацията, контролът и пропагандата не са нацистки, не са и болшевистки, те са италиански и работят като съвършена машина.
