19 години в ада – историята на Розалин МакГинс и нейният доведен баща Хенри
Историята на Розалин МакГинс е от онези, които биха накарали хора като Стивън Кинг да се страхуват. Благодарение на слабите отношения между нейните родители, тя става жертва на своя доведен баща. Още като дете е отвлечена от дома си в Оклахома и след това е държана повече от 19 години под домашен арест. Нейният живот се променя завинаги, а кошмарът започва от 1997 до 2016 г. като в това отношение, адът никога няма да може да я впечатли, особено след като за нея той започва още в детството.
Розалин е отвлечена на 12-годишна възраст от нейния доведен баща Хенри Пиет. Звучи странно как може едно дете да изчезне и никой да не я търси толкова време, но историята едва сега започва. В периода на задържането до бягството ще роди около 9 деца на своя похитител, а ще трябва още една година, преди самият Хенри да бъде доведен в съда. Нека започнем от самото начало. Розалин се ражда в Спрингфийлд, Мисури и живее само на няколко пресечки от парка, където се среща с роднини и прекарва дните от детството си малко по-щастливо.
Взима уроци по цигулка и мечтае да стане преподавател един ден. Нейният бъдещ доведен баща живее също в квартала и с майката се срещат, докато раздава флаери. Новият живот започва малко по-късно в Оклахома и на 10-годишна възраст Розалин е малтретирана от пастрока си. Само една година по-късно се качва в неговия микробус, където играят на сватба. Повикана е и 15-годишната дъщеря от предния брак на Хенри, която да играе ролята на свидетел и също да ги бракосъчетае. Лудостта на човека достига до такава величина, че 11-годишното момиче получава дори пръстен. Няколко месеца по-късно същият човек ще се ожени официално за майката.
Блудствата се случват в дома на изверга във Вагонър само няколко месеца по-късно. Впрочем Хенри имал желанието да се възползва от всички жени в новото семейство и не се спирал само с доведената си дъщеря, неговата нова съпруга също е обект на насилие. Години по-късно ще признае, че се е опитвала многократно да избяга от дома на изверга, но без успех. Когато двете най-накрая успяват да намерят убежище в агенция, вярвали, че никога повече няма да видят Хенри, но за Розалин това не е истина. Същият микробус, в който някога момичето се е „оженило“, се забелязва близо до училището ѝ и след това изчезва в неизвестна посока.
Официалните данни показват, че Розалин се качила в малка сива кола на 31 януари 1997 г. и никой повече не я забелязал – от самото начало показанията са грешни. В деня на отвличането, Хенри боядисва своята коса черна и носи очила. В следващите години ще смени многократно името на Розалин, само и само да е по-трудна за залавяне. Майката прави няколко опита да я открие, но без успех. В продължение на 1 година всички сили на властите са впрегнати в търсенето на бившия съпруг – също и основен заподозрян – както и на момичето. За да спаси децата си, които дори не подозират каква е истинската история, Розалин продължава да пази тайната си и да не споделя, че техният баща е престъпник.
Отглежда ги и продължава да търпи всички подигравки и извращения, които се случват всеки ден. Децата разбират истината много години по-късно, когато са освободени от жестоката клопка. Първото дете се ражда на 15-годишна възраст на задната седалка на прословутия микробус. По това време и двамата живеят в отдалечени точки на градовете в мобилен дом, като не плащат никакви сметки. Похитената е принуждавана да проси на улицата и да събира пари за алкохол и наркотици. Не смеела да избяга, макар и да е правила няколко опита, които завършват отново с побой и изнасилване, а след това е заплашвана, че децата ще пострадат, ако направи още един опит и момичето наистина спира.
Психологията често ни показва и още една страна, когато човек редовно е тормозен и измъчван, рано или късно свиква с идеята и вече нищо няма значение. Арсеналът на Хенри никога не бил скромен. Човекът ще използва приклада на пушката си, бухалка, дървени цепеници, бирени бутилки и каквото още попадне в ръцете му. Няколко пъти дори е стрелял по нея, причинявайки някои по-тежки наранявания. Всичко това се изтърпява в името на децата и едва в началото на 2016 г. идват някакви надежди за успешно бягство. 19-годишното момиче живее в Мексико с нейните деца и дори е официално омъжена. В съседство до тях се оказва малко по-възрастна двойка американци, които нямали нищо против да комуникират със сънародници.
Тогава странната двойка дава и други имена – Стефани и Бил. Лиса (съседката) среща Розалин в магазина. В кошниците имало огромно количество зеленчуци, както и големи запаси от месо – те били за таткото, както споделят децата, защото той не се хранил с друго. На касата се оказва, че не могат да платят сметката и именно Лиса доплаща сумата, която не достига. Заглежда и децата, които нямат здраво обувки, ако изобщо някога излизат с такива, никой не искал да се социализира, но това събудило само още повече любопитството на съседите. Въпросите скоро били отговорени, Хенри нарочно местил семейството си от една точка в друга, за да избегне каквато и да било социализация и сприятеляване. Избирал някои от най-изолираните локации и така и не позволявал на някой да го проследи.
Любопитните американци не се отказват и един ден отиват на гости, за да видят как живее семейството. Това е последният сигурен знак, че не само нещо не е наред, но и резултатът става още по-свиреп и жесток. Няколко седмици по-късно, докато Хенри е в поредния алкохолен запой и лежи в несвяст, Розалин събира багажа, взима малко дрехи на децата си и всички бягат. С помощта на такси, те преминават границата и влизат обратно в САЩ, започват да търсят единствените си приятели и за щастие се срещат, докато Лиса разхожда кучето. Приютени в дома на непознатите, Розалин започва да разказва всичко. Споделя как не минава и ден без бой или изнасилване, а понякога и двете. Казва истинското си име. Домакинът прави проверка в интернет и разбира цялата история.
Излиза веднага и плакат за изчезнал човек и отговорът вече е факт. Розалин признава, че никой до този момент не е помагал и не е споделял мнението си. Подаден е сигнал в комисията за изчезнали и експлоатирани хора. Те уреждат транспорта до Далас, където изгубеното момиче ще се види за първи път със семейството си. Междувременно Хенри продължава да е свободен, но никой не знае къде точно се намира. Розалин излиза на корицата на списание „People“ през 2017 г. след ареста на нейния похитител, който се опитва да влезе в САЩ. Екстрадиран е в Оклахома, където федерален съд повдига обвинения за отвличане, изнасилване и педофилия. Освен всички останали присъди, добавени са и глоба от 50 000 долара, която той не може да заплати, както и още толкова за изплащане на семейството за причинените щети. Днес пострадалата живее тихо и бяга от светлината на прожекторите, не се е отрекла от децата си, но и избягва всякакви връзки с непознати хора и изобщо с мъже.
